Здравен аспект на грижите за кравите през есенно-зимния период

След жаркото и сухо лято, като че ли малко неочаквано пред нас е вече зимата. Високите температури се понасят по-трудно от кравите и ако условията при които се отглеждат животните съответствуват на всички норми и предписания, то тогава този по-студен период от годината ще е свързан с малко несполуки. На практика обаче това не се получава. Почти винаги този сезон е по-тежък за животновъдите и фермерите. Често съществува дефицит на качествени и пълноценни фуражи. Късите дни, продължителното оборно отглеждане, повишената влажност, липсата на разходка са все причини водещи до рязко намаляване на продуктивността и влошаване на общото здравословно състояние. 

Въпреки, че в този момент подготовката за зимата би трябвало да е към своя край, за да бъдат сведени до минимум неблагоприятните сезонни въздействия върху кравите, фермерите трябва да предприемат още нещо, касаещо предимно здравния им статус.

Мероприятията се извършват съвместно от ветеринарния лекар и фермера. Какво включват те ?

Контрол на общото здравословно състояние на животните. Трябва да се направи детайлна преценка на всяка крава в стадото. Обръща се внимание на следните показатели: телосложение, охраненост, продуктивност и общо здравословно състояние. Освен това препоръчително е при част от животните да се вземат кръвни проби. Чрез изследването им много точно се определя здравния статус на стадото, гарантиращо точна корекция на хранителната дажба или осъществяване на най-подходяща терапия в случай на нужда.

Слабите, болнавите (продължителни диарии, кашлица, куцане) и нископродуктивни крави оформят рисковата група. В повечето случаи, още с настъпване на зимата състоянието им се влошава допълнително и отглеждането им става нецелесъобразно. Възниква въпросът – задължително ли тези животни трябва да се бракуват ? В никакъв случай това не трябва да става прибързано. Едно стадо се създава с години. Какво би могло да се направи тогава ?

Често причина за гореспоменатите състояния са различни вътрешни  и външни паразити – глисти, тении, метил, кърлежи и много други. Наложително е незабавно  обезпаразитяване на стадото. Третирането трябва да се извърши от ветеринарен лекар. Той най-добре ще прецени кои лекарствени средства са най-подходящи и терапевтичната схема. По принцип, за постигане на максимален ефект е небходимо приложение поне на два различни препарата. Задължително изискване е строго да се спазват карентните срокове за отделните лекарства. Първите забележими ефекти от третирането настъпват най-рано след 2-3 седмици. Нещо много важно, което не трябва се забравя –  за да бъдат предпазени не само животните, но и хората, задължително на всеки три месеца е необходимо да се обезпаразитяват също кучетата и котките в района на стопанството, а бездомните да се отпъждат.

Слабеенето и продължителното боледуване биха могли да се дължат и на някакъв хроничен възпалителен процес (в белите дробове, храносмилателния тракт или пикочно-полови проблеми). В тези случаи е уместно осъществяване на определен лечебен курс с антибиотици и витамини.

 Необходимо е да се направи реална преценка на хранителния режим и пълноценността на дневната дажба. Често в края на лятото, в някои райони тревната растителност напълно изсъхва, а есенната и зимната трева не могат да задоволят потребностите на организма, особено при високопродуктивните животни. Недохранването води до слабеене, недоимъчни състояния и много болести. Така вместо в отлично здравословно и телесно състояние, през есента животните са слаби и изтощени. Последствията през зимата и ранната пролет са отчайващи. Ако съществува недохранване дневната дажба трябва да се коригира възможножно най-бързо. Направените инвестиции в днешния ден ще се върнат многократно утре. Ако това е невъзможно, то тогава наистина числеността на стадото трябва да се редуцира !

Вторият критичен пункт това е строгия контрол на репродуктивния процес в стадото. Ако през пролетта и лятото слънцето, зелената трева и разходките подпомагат размножителните функции, то през зимата липсата им често води до продължително безплодие. Ако кравите не раждат ежегодно, то тогава от продуктивни животни, ще се превърнат в домашни любимци, чието отглеждане е свързано само с разходи. Възприето е, че до 80-я ден след отелването животните трябва да бъдат заплодени. Разбира се това правило не трябва да се прилага шаблонно, а да се преценят възможностите в зависимост от индивидуалните особености: порода, продуктивност, възраст. Трябва да се регистрират всички бременни крави. В тази връзка е особенно актуална ранната диагностика (още на 30-35-я ден) на бременността с ултразвуков апарат. Причините за незаплождането на яловите животни са от най-различно естество: ендометрити, половоциклични смущения, инфекции, недоимъчни състояния, грешки в технологията на изкуствено осеменяване и др. Решаването на този проблем през зимните месеци е много трудно !  Задачата на ветеринарния лекар е своевременно да открие основната причина за безплодието и до проведе необходимия лечебно-терапевтичен курс. По-този начин той ще даде своя принос за благосъстоянието на фермата.

Контрол на състоянието на млечната жлеза. Особенно актуални заболявания при млекодайните селскостопански животни са възпалителните процеси на млечната жлеза, означени като мастит.  Възникването им винаги е свързано с огромни финансови загуби. Тези заболявания имат и важен здравен аспект за хората. Маститните крави трябва да се лекуват незабавно. Когато въздушната влажност е голяма леглата, дворчетата за разходка и пасищата са мокри изгледите за бърз ефект на терапията са малки.

Преглед на крайниците. Болестите на копитата и крайниците са другият бич, който засяга най-вече промишлено отглежданите животни. Причините са от най-различно естество: неправилно израстване на копитата при несвоевременносто им подрязване, инфекциозни агенти, грешки в технологията, твърд под, породни и индивидулани особености. Подрязването и останалите лечебно-профилактични мероприятия и корекции трябва да се извършват своевременно ! Когато завалят дъждове и падне снега, тогава ефекта определено е много по-малък.

            И все пак, кои крави трябва да се бракуват ?

Нецелесъобразно е отглеждането животните, които страдат от заболявания, причина за трайно безплодие. Нископродуктивните се бракуват веднага или след евентулано угояване, а високомлечните  след оползотворяване на млякото.  Преди да бъде взето окончателно решение, за най-ценните животни е уместна консултация със специалист акушер-гинеколог.

Редица хронични заболявания на вимето също биха могли да бъдат причина за бракуването на кравите. Известно е, че морофологичния строеж на млечната тъкан предразполага към необратимост на редица патологични процеси. Така по-сериозните мастити често водят до атрофия (загиване) на млекопроизвеждащата тъкан (индурация на вимето). За фермерите е важно да знаят, че ако едната четвъртина по една или друга причина бъде изключена и не се дои, то останалите поемат и компесират до около 75% от нейната млечност.

В случаите, когато въпреки проведеното третиране с противопаразитни средства или антибиотици или след корекцията на дажбата състоянието на животното остане непроменено, за предпочитане е кравите да бъдат бракувани. Причината за неуспех би могла да се крие в някоя заразна болест, кетоза, неизлечима дистрофия на черния дроб, кучешка тения и др. Задължително е при клането на такива животни да присъствува ветеринарен лекар. Освен всичко друго, поставянето на точна диагноза в тези случаи ще улесни специалистите в борбата със заболяванията и при осъществяване на профилактичните мероприятия.

Ако прецени че е необходимо, ветеринарният лекар извършва и ваксинации, които имат профилактичен ефект най-вече срещу инфекциозните болестите при новородените и подрастващите животни. В някои ферми, е широко разпространена трихофитията (гъбично заболяване на кожата), чието разпространение взема застрашителни размери през зимните месеци. Засегнатите животни трябва да бъдат изолирани, ваксинирани и третирани по определена схема. Известно е, че гъбичките се разпространяват най-много, когато съществува близък контакт между животните при висока въздушна влажност.

Зимата е период, през който в откритите водни басейни или в поилките водата е ледено студена. Приемането й от животните крие редица опасности – аборти, храносмилателни разстройства. При замръзване и когато кравите прекарват по-голямата част от деня на  открито, съществува риск от недостатъчно обезпечаване им с вода, което също крие риск от намаляване на продуктивността или заболявания.

Специално внимание налага и микроклимата в родилното. По принцип за разлика от прасетата,  новородените телета са устойчиви на ниски температура, но при определени състояния (асфиксия) студът може да е пагубен. Това налага незабавно осигуряване на топлина за застрашените приплоди.

Оставете коментар