Известно е, че при нормална бременност ембрионът и плодът се износват в матката. Макар и рядко обаче е възможно те да попаднат извън този орган. Тогава бременността се означава като извънматочна. При жената това състояние представлява относително често срещан проблем и особено през последните години непрекъснато се увеличават научните съобщения за съществуването му.
При животните извънматочната бременност е рядко описвана и то предимно при котката, кравата, свинята, овцата и козата. Всъщност как се стига до там, че в един момент ембрионът или плодът се намират извън матката. Механизмът на този процес не е доказан еднозначно, особено при животните. Все още редица хипотези, догадки и въпросителни са останали без отговор.
Съществуват два вида извънматочна бременност.
Първичната извънматочна бременност възниква още от най-ранните етапи от развитието на ембриона. Току що оплодената яйцеклетка (зиготата), означавана вече като зародиш извършвайки миграция търси подходящо място за първично прикрепване и загнездване към матката, където по-късно да се извърши имплантацията, плацентацията и растежа на бъдещия плод. Точно през този най-ранен период „малкото и невинно създание” притежава завидната способност да се интегрира със всички майчините тъкани и не само да осъществява първичен контакт с тях, но и да достига и да влиза във връзка с кръвоносните съдове, дори и на грешно избрано място. Ембрионът се прикрепва на различни места – в коремната кухина (първична абдоминална бременност), в областта на широката маточна връзка, в яйчника (овариална бременност). Последната форма е много рядко срещана при жената. Като тубарна се означава бременността, когато развитието е в тънкия и нежен яйцепровод. Описана е и бременност в маточната шийка.
Какви са възможните последствията от грешната локализация на ембриона ?
Обикновено развитието на един по-късен етап се преустановява и той умира. Причините за това са главно две: ограничено пространство и недостатъчно обезпечаване с хранителни вещества. Всъщност ранната смърт на развиващия се организъм се счита като най-благоприятния изход. Тогава рискът от усложнения е малък. Кои са опасностите за майката произтичащи от една извънматочна бременност. Поради непрекъснато увеличаващия се обем на плода, майчините тъкани, които го заобикалят не издържат и се разкъсват (части от матката, яйцепровод, черва), а това е причина за животозастрашаващи състояния следствие на остра кръвозагуба. Загубил своята опора, плодът с части от обвивките изпада в коремната кухина, т. е. настъпва вторична абдоминална бременност.
Съществува и друг възможен сценарий, водещ до вторична абдоминална бременност. Първоначално бременността е нормална. Всичко е наред. Но поради причини от различно естество (удар, превъртане и др.) матката се разкъсва и плодът попада в корема, т. е. в този случай вторичната абдоминална бременност е предшествана от физиологична. След разкъсването й по време на бременността матката зараства много бързо, факт който до скоро се подценяваше. В тези случаи сериозните кръвоизливи са почти изключени. По-късно дефектът остава скрит при оглед с просто око.
Попаднал в коремната кухина плодът (плодовете) обикновено бързо умира, тъй като изхранването му преустановява. От майчините тъкани той се приема като чуждо тяло. Стадият му на развитие съответствува на този, в който се е намирал по време на маточната руптура. Загинал плодът претърпява различностепенни изменения – частично разтапяне и разлагане (мацерация), обезводняване (мумификация). Влошаване на общото състояние на майката настъпва едва след прогресиране на посочените изменения. Стената на коремната кухина се възпалява, т. е. развива се тежко протичащ перитонит. При по-забавено протичане на процесите и при силна устойчивост на организма е възможно натрупаната гной да си създаде канал, отвор и да изтича навън.
Описани са случаи, когато плодните обвивки осъществяват втори контакт с майката, което гарантира изхранването за още известно време, т. е. смъртта на плода е отложена във времето.
Уникален биологичен феномен е, когато абдоминалната бременност (най-вече първичната) напредва до такава степен, че износването на плода е почти завършено. Рискът за майката тогава е най-голям, тъй като опасността от фатални кръвоизливи е реална.
Много автори се отнасят скептично към възможността при животните да се развие първична извънматочна бременност. Причина за това е твърде лимитирания веществен материал, свидетелстващ безусловно за нея. От друга страна е доказано, че вторичната абдоминална бременност е факт.
Как би могла да се установи извънматочната бременност. Не съществуват типични признаци, указващи 100% за това състояние. Стопаните забелязват, че състоянието на майката внезапно се влошава, очакваното раждане така и не настъпва. Животното отказва от храна, чувства болки при опипване в областта на корема. Стене. Вътрешната телесна температурата се повишава. Понякога при кръвоизлив, внезапно настъпва слабост, лигавиците избледняват, дишането и сърдечната дейност се учестяват. Ако не се вземат незабавни мерки, изходът е фатален.
За доуточняване на състоянието е необходимо ветеринарният лекар да извърши специално клинично изследване, трансректална палпация на матката и плода, ултразвуков контрол и рентгеново изследване. Понякога диагнозата става ясна едва след лапаротомия – оперативно отваряне на корема. При уточняването й трябва да се изключи разкъсване на матката по време на раждането, при което плодът изпада в коремната кухина, а също така и някои други дислокации на половите органа на родилката.
Внимание ! Във всички случаи на внезапно влошаване на състояние на бременното животно, е належащо незабавното лекуване ! Само тогава би могло да се говори за някаква икономическа целесъобразност. Специално за извънматочната бременност при животните, ако не са настъпили сериозни изменения на мъртвите плодове или липсват масивни кръвоизливи, възпаление на перитонеума и други усложнения прогнозата е благоприятна и майката би могла да бъде спасена и възстановена. Ако се закъснее с лечението, тогава то става безсмислено – не само несигурно, но и много много скъпо, неприемливо за изтънялата кесия на животновъда.
Терапията се състои в оперативно отваряне на коремната кухина, при което се евакуират остатъците от плодовете и се извършва съответно механично почистване и медикаментозно третиране, абсолютно задължителни при борбата с инфекцията и постоперативните усложнения.
Доц. д-р Пламен Георгиев