Като гледате, виждате ли господа Фермери ? Отговор на редица въпроси и решаването на съществуващи проблеми би могло да ни предостави старателното наблюдение на животните в една кравеферма. Поведението и държането не само че издават много точно статусът им, но биха могли да разкрият и първопричините за различните болестни състояния.
Да приведем един пример, дребен на пръв поглед детайл – изправянето и лягането на животните. Първото и най-важно условие за създаване на комфорт на животните е гарантиране на свободно, улеснено и неболезнено изправяне и лягане. Във всички случаи избраната технология и архитектурно решение трябва да гарантират безпроблемното им протичане. Нещо повече, тези физиологични процеси са маркер, отразяващ много точно статуса на организма.
При лягане кравите внимателно и координирано заемат желаната позиция на земята. При нормално изправяне те надигат първоначално задницата си, а след много кратка пауза следва и предния пояс. При това животните са сигурни и спокойни в движението си. Не издават стенещи звуци, както така и не правят дълги и необосновани междинни паузи.
При съществуващи проблеми в двигателния апарат, изправянето е бавно и мъчително. Често, кравите остават продължително време подпрени на карпалните си става („предните колена”) и като че ли се страхуват да направят по-нататъшни движения. Понякога вместо задницата си, животните изправят първоначално предния пояс. Това е норма при конете.
А как лежи кравата ? По отношение на естествените позиции на лежане, като стандарт служи поведението на кравата на пасището. В боксовете и леглата биха могли да се отдиференцират основно 5 предпочитани положения – по гърди (43%), с изпънати предни крайници (20 %), с изпънати задни крайници (22%), пълно странично лежане (7%) и позиция на заспало животно (8 %). А остават ли кравите легнали в продължение на повече от обичайните 60 – 90 минути??
В практиката се срещат следните по-важни проблеми. Кравите не могат да заемат всички желани естествени позиции. Лежането е косо, напречно, твърде напред, назад или наполовина в леглото. Леглото не е меко, не създава сигурност при изправяне и лягане (необходим е висок коефициент на триене). Повърхността е влажна и замърсена. Няма достатъчно легла за всички животни, съотношението животно-легло е по-малко от 1:1. Понякога и двата задни крайника са в непосредствен контакт с урината и изключително меките кашести изпражнения. При лежане, някои от ставите попадат точно в областта на граничните ръбове на леглото. Някои крави лежат диагонално, други изпъват крайниците си силно назад. Понякога предните или страничните ограничители на леглото са твърде ниски или пък единият от крайниците се облекчава и не се натоварва (опорна куцота). Възможно е задните крайници да стъпват непосредствено върху ръба на леглото. Всичко това би могло да бъде предпоставка или същевременно следствие на различни увреждания. Къде обаче се крие първопричината ?
Да приближим още малко, непосредствено до животните. Детайлното наблюдение ни дава изключително ценна информация. Ето забелязваме, че при част от кравите в областта крайниците се установяват различни удебеления и наранявания. Най-често се засягат скакателните и коленните стави. Установява се подуване и локално възпаление. Кожата се зачервява – било то в областта на ставите или дори около самото копито. Възможно е копитата да са твърде дълги, деформирани, ъгълът на стъпване е много малък ! Натоварването е ненормално. Съществуват ли проблеми свързани с пододерматит или дислокация на ладиевидната кост ? Или някъкв друг копитен проблем – язва, панарициум, дигитален дерматит, лимакс и т. н. Би ли могло това да бъде обяснено само от увреждането на кожата ? Явно, че съществува една каскада от процеси. Първопричината единствено в оборудването ли е, в леглата, подовото покритие, размерите….. ?
Да не забравяме хранителния режим. Да му обърнем подобаващо внимание. Касае се за високопродуктивни крави. А изхранването на една високопродуктивна крава е изкуство, създадено чрез успешен и целенасочен мениджмънт, особено в преходния период в началото на лактацията. В стремежа си да достигнат максималната продуктивност, някои фермери прекаляват с концентратите за сметка на грубите фуражи. Предозирането на белтъците съчетано с недостатъчно количество на сурови влакнини могат да доведат до не по-малко негативни проблеми. Най-често първоначално възниква подостра, скрита ацидоза на търбуха. Тя води до различни храносмилателни и системни разтройства, понякога съчетани с коремни болки. Предстомашията са зле изпълнени, кравите преживят слабо. Нормално при преживяне и дъвкане се отделя обилно количество слюнка, която неутрализира киселинното съдържание в предстомашията. По-твърдата структура на дажбата (добре структурираната дажба) стимулира преживянето. При общ преглед на стадото 40% от всички крави трябва да преживят. Така ако структурата на дажбата е предпоставка за редуциране на продължителността н атози физиологичен акт, ситуацията допълнително се усложнява. Животните отслабват, развива се кетоза. Изпражненията са с непостоянна консистенция, диарията се сменя с твърди фекалии, те са тъмно оцветени съдържат несмлени частици. Може да възникне и малко познатата у нас дислокация на сирищника.
Не закъсняват и копитните проблеми, масовото им разпространение е в рамките до 4 месеца след началото на действието на вредните фактори. Най-голяма е опасността от асептичен пододерматит, който води до различни усложнения. Имунната защита в организма намалява, следствие на което заплашително се увеличават случаите на мастити, ендометрити, екземи и инфекциозни заболявания на копитата, което в крайна сметка води до трайно безплодие. Доказан е факта, че при възпалителни процеси в областта на крайниците (копита, стави) се удвоява честотата на маточните възпаления (ендометритите). В 73,3% от случаите болестотворните причинители в копитата и матката са еднакви. Това е свидетелство за вероятното пренасяне на инфекцията от крайниците в половите органи.
От своя стана заболяванията в областта на крайниците също водят да силно редуциране на дневния прием на фуражи и съответно до намалена имунна устойчивост. Посочените проблеми се усилват и комплицират взаимно. Те биват допълвани и от нещо съвсем незначително на пръв поглед – йерархичните борби например. В тези случаи кравите допълнително са ограничени в своето свободно придвижване. Честотата на йерархичните конфликти са в зависимост от наличността на достатъчно количество фуражи. Когато предпочитаните фуражи са дефицитни, кравите започват да се конкурират и да се борят за нея. Проблемът се усилва още повече при недостатъчно свободна площ и място, при пренаселеност – тесни пътеки или недостатъчен брой легла. Стреса и уплахата често водят до внезапни и резки движения, бягство, а това от своя страна увеличава риска от травми и удари на копитата, намаляване на почивката и нарушения на хранителния режим. Все рискови фактор и за възникване на копитни заболявания. Развиват се множество порочни кръгове, които водят към рязко повишаване на себестойността на продукцията и снижаване на производителността на труда.
Как бихме могли да помогнем в тази ситуация. На първо място трябва да се отбележи, че ефективните мерки не са безплатни. Но вероятността направените инвестиции да се възвърнат е многократно по-голяма, от постигането на ефективност при съществуващи трайни проблеми.
Подобряванията в една насока, често оказват благоприятно въздействие в много направления. Така например добрата вентилация в помещението води до по-добър прием на храната, подсушаване на копитата и понижена опасността от инфекции. Комфортът на кравите оптимизира собствените съпротивителни сили и устойчивост на животните. Или подовото покритие – природосъобразните настилки ще сведат до минимум травматичното въздействие върху крайниците, което ще намали заболеваемостта, ще се увеличи приемът на фуражи и т. н. Оптималното изхранване и системна борба срещу ацидозата и другите болести на обмяната на веществата ще намали периферния вреден ефект върху крайниците, опасността от кетоза, ще се увеличи млечната продуктивност и експлоатационната продължителност. Незабавното лекуване и грижите за копитата на всеки 6 месеца директно ще „ликвидират” болестните огнища.
Така зададените въпроси може да имат един или няколко отговора.
Като извод би могло да се обобщи следното – съществува необходимост от комплексно, превантивно и навременно решаване на проблемите. И фермерите не трябва да забравят, че при това определяща е думата и мнението на ветеринарните специалисти !
Доц. д-р Пламен Георгиев