До цялостното реализиране на едно инвестиционно намерение съществуват много етапи и стъпки. Най-важните от тях са възникване на самата идея, осигуряване на финансиране, изготвяне на проект, построяване и експлоатация на обекта. И това е една малка част от целия процес ! Работата по осъществяването му се извършва най-добре от хората, за които тя е призвание, съдба, притежаващи не само необходимия опит и умения, но и нужните познания !
Как се правят нещата у нас, така както трябва или…. ? Разбира се на този въпрос не може да се отговори еднозначно. Но, да започнем отначало !
Още на ниво намерения, при плануване на бъдещите начинания, никога не трябва да се следват сляпо чужди модели. Необходима е оценка на конкретните условия, съобразно всички реалности и обстоятелства. Да се има предвид, че не е възможна успешна работа без индивидуални решения, изискващи творчески подход.
Грешката, която допускат част от фермерите у нас е сляпото копиране и имитиране на чужди модели. То води след себе си до редица проблеми от най-различно естество. Не трябва да забравяме нито за миг, че ние живеем в България ! Нещото което винаги присъства в нас, което за добро или за зло никога не пасва 100% дори и на най-добрите вносни рецепти. Шаблонното имитиране изисква пълно възпроизвеждане на една друга действителност, което на практика е невъзможно. Тоест, ние трябва да се учим от успеха на другия, но задължително се нуждаем от потенциала не само да копираме, но и да овладяваме по наш собствен начин непознати за този другия, проблеми и дадености.
На противоположния полюс са онези, които не възприемат нищо ново. Тази категория фермери и животновъди са консервативни, твърдо убедени в малкото което знаят и могат, предавано от поколение на поколение в продължение на столетия. Не е изключено обаче, голяма част от познанията им да е продукт на грешно анализиран опит, пречупени през собствената призма истини. На фона на днешните реалности, със своята непреклонност и упоритост те представляват по-скоро пречка за прогреса, отколкото ценен експонат от миналото.
За изискванията, на които трябва да отговаря една кравеферма, са написани книги. По-голямата част от изискванията са заложени още в проектната документация на всеки обект и са важна предпоставка не само за ефективност, но и за законност. Така всяка технология на отглеждане на животните налага спазване на определени стандарти по отношение строителство, обзавеждане и експлоатация.
Често, вниманието е съсредоточено единствено към конструктивните и пространствени решения, като други важни елементи включени в производствения процес неоправдано остават на заден план и се забравят. По-късно обаче, те напомнят за себе си. Тогава когато няма връщане назад. Всеки един животновъден обект представлява една отворена система, състояща се сгради, оборудване, обзавеждане, самите животни и разбира се хората които управляват, работят и не само поддържат тази система жива, но я правят способна да оцелява !
Без претенции за изчерпателност на Вашето внимание представям някои фактори и условия, които са от голямо значение и винаги трябва да се имат предвид при проектиране и експлоатация на една кравеферма.
При определяне на местонахождението и избора на терен за построяване на ферма, отговорете на следните въпроси „Защо, никой до този момент не е положил дори керемида ? Дали това е просто случайност или предвиденото място притежава някои скрити недостатъци ?” Преди хилядолетия древните градове са построени там където условията за живот и поминък са най-подходящи. Не е напълно известен начина по който нашите предци определят къде точно да се извърши първата копка. Безспорно обаче набелязаните за тази цел райони са изключително удачни, запазили и до ден днешен своята непреходност ! Ако теренът представлява бивша, вече разрушена ферма или такава, която трябва да се ремонтира основно, да се изнамерят причините довели до нейния крах. Понякога истинските може да не са чак толкова очевидни.
Така че „наличието на евтино празно пространство” в никакъв случай не би могло да бъде единствен аргумент при избор на район в който да бъде построена една кравеферма. Рисковете в тази насока изискват изключително внимание !
Прави се детайлно преценка на микроклимат, релеф, почви, преобладаващите ветрове. Кравите неминуемо влизат в контакт с околната среда, дори ако населяват и най-модерни сгради. През различните сезони определени климатични фактори оказват своето вредното въздействие върху животните. Пример в това отношение са есенните и зимните мъгли, силните ледени ветрове, а така също и продължителните летните жеги. Не трябва да се забравя също, че пресечените терени, стръмните планинските поляни и пътеки са крайно неудачни за някои културни породи крави. Ниските райони с глинести неотцедливи почви създават предпоставки за „наводнение” при всеки по-голям дъжд. Кравите газят до колени в калта и нищо не може да се направи.
При проектирането, изграждането и най-вече функционирането на фермата трябва да спазва един важен принцип – висока степен на самостоятелност, изолираност и ниска конфликтност. Най-удобно е, ако животновъдните обекти са достатъчно отдалечени от хотели, курорти, вили, увеселителни заведения, жилищни сгради и други подобни. В противен случай биха могли да възникнат неразрешими противоречия със съседите !И ако се стигне до съд, резултатът никога не е в полза на животновъда. И нещо друго. Има райони, където всякаква стопанска дейност е просто обречена – непрекъснати набези от крадци, крайна агресивност и нетърпимост от страна на местното население. Дори и най-малко съмнение за заплахи от такъв род, правят невъзможно всяко едно начинание
Друг болезнен проблем, който ще придобива все по-голямо значение това са отпадъците и тора. Дискусиите в обществото достигнаха своебразен връх, когато като най-важен замърсител на атмосферата бе посочена кравата. В тази връзка трябва да се инвестира в технологии за биологично разграждане на тора. Обстоятелство, което трябва да се превърне в добре осъзната необходимост.
Обикновено се приема, че прекомерната отдалеченост от населени места е неблагоприятен фактор. Достигането до пазарите тогава излиза по-скъпо. Фермите намиращи с в така наречения „млечен пояс”, около големите градове са най-облагодетелствани, но терените и имотите там са на най-високи цени. Предимството на усамотените и изолирани места е, че те се засягат по-трудно от инфекциозните болести.
Не може да се работи пълноценно без добре изграден път до самия животновъден обект. Макар и скъпа тази инвестиция е желана и предоставя много предимства. До много ферми у нас се стига трудно – по стръмни, разбити, опасни, тесни, осеяни с неравности и издълбани от пороите ями и канали, случайно създадени маршрути. Това е свързано с ежедневни неудобства. Техниката и превозните средства се амортизират по-бързо, да не говорим, че при неблагоприятни метеорологични условия фермата става недостъпна. Едно незаслужено наказание за всички.
Съвременната работата, технологии и бит са немислими без сигурни източници на електричество и вода. Ако липсата на ток е честа – фермата автоматично се превръща в тип „средновековен”, а без вода тя просто престава да съществува. Извод – да се предвидят резервоари за вода и генератор на електрически ток !
Не без значение е, на какво ще се залага – модерна техника, най-нови технологии или поостарялата класика, каква стратегия ще се поддържа. Не винаги в конкретния случай, най-новото е най-съвършено и удачно. То изисква сериозни инвестиции и адекватна компетентна поддръжка, а тя е в зависимост от персонала. И стигаме до най-важния фактор – човек. Огромен проблем е намирането на качествени гледачи-животновъди. Не е тайна, че трудът им е крайно неатрактивен и тежък. Изискват се не само основни познания, но и умения за работа и обноски с животни. Бъдещето принадлежи на високата механизация, оборудване, дори компютъризация, за сметка на по–малкото персонал, който обаче трябва да е по-качествен и технически много грамотен. Възможно ли е постигането на това у нас е отделен въпрос ?
От избора на технологията зависят дребни на пръв поглед детайли от обзавеждането. Когато животните прекарват на пасището почти цял ден, изискванията за под и подово покритие не са толкова строги. При оборен режим (свободно боксово) на отглеждане, са задължителни меките гумени покрития, „вкарващи ливадата във фермата”. Обстоятелство налагащо допълнителни инвестиционни разходи, които обаче ще възвърнат многократно.
Всеки иска, животните му да са здрави и високопродуктивни. Това са условията без които не може да има ефективност ! Все още открит остава въпроса: може ли високата продуктивност да се съчетае с добър здравен статус и голяма експлоатационна продължителност ? Не са ли взаимно изключващи се тези понятия. Може ли да се намери баланс ! Ясно е, че живот за 2 или 3 лактации не оправдават разходите свързани със създаването на една млечна крава.
Стигаме до другата „подробност” – самите животни ! Откъде ще бъдат доставени те, какви породи ще бъдат предпочетени ? Всичко това стои в тясна връзка с технология, оборудване и обзавеждане. Известно е, че вносните крави са високопродуктивни, но те се заплождат по-трудно и експлоатационния им живот е неприемливо къс. Българските породи, отглеждани с десетилетия у нас, също може да са високопродуктивни. Удовлетворителната им млечност е съчетана с умерена устойчивост към неблагоприятните условия, при съществуващ потенциал за по-дълго използване. Местните нископродуктивни крави са непретенциозни, лесно се заплождат, експлоатационната им продължителност е голяма, но пък дават малко мляко. Ето проблем, чието решение не е никак не е лесно !
Обезпечаването на самите животни също е въпрос от първостепенно значение ! Точно откъде ще се закупят кравите, как ще бъдат избрани, какъв ще е техния произход. При решаване му най-много трябва да тежи думата на ветеринарните специалисти. Основният риск при безразборното комплектоване на животни от различни райони е опасността от внос и разпространение на инфекциозни болести, а така също и нееднаквата им пригодност към определената технология на отглеждане. От друга страна хомогенността която предлагат закупените от чужбина крави е доста измамна и представлява начинание изпълнено с немалък риск. „Чужденките” са капризни, неустойчиви и често остават безплодни !
Съвместно специалистите по хранене, ботаниците, зоолозите и ветеринарните лекари извършват подробен анализ на фуражната база ! Небезизвестен е факта, че пазарът и икономическата конюнктура са променливи величини. Необходимо е да се предвидят периоди на недоимък и липса, един вид презастраховка. Особено когато финансовия ресурс е по-ограничен. Животните трябва да се хранят всеки ден. Те не могат да се заключат в складове и хранилища, в очаквате на по-добри времена. В тази връзка, като тревопасни, кравите могат да карат на зелено за седмица, две и не само. Да се прецени, какви са резервите в това отношение. Има ли ливади в близост на фермата ? Каква е растителността, нейния вид, наличие на дървета, гори, водни басейни. Така например в по-влажните райони пашата е по-продължителна и по-качествена, фуражната база ще е по-добра, летните жеги няма да са толкова страшни. Реките и тресавища обаче създават благоприятни условия за размножаване на междинните гостоприемници на различни паразити – предпоставка за по-широко разпространение на много заболявания. Обратно по-сухите и равнини терени гарантират по-лесен преход и движение на животните, техниката и хората, но съществува риск от прегряване през лятото, при по-продължителни засушавания растителността е оскъдна. Планинските и полупланинските райони предлагат добър източник на пълноценни треви и билки, но уви за един кратък период от време – само през летните месеци.
При проектиране и изграждане на фермите не трябва да се забравят и такива помещения като изолатори, карантинни боксове и др. От изключителна важност са ветеринарния пункт, аптека, станок (и подвижен в това число), различни фиксатори за животните. Нерядко се налагат по-сериозни интервенции, в това число оперативни (цезарово сечение). Целесъобразността изисква създаване на удобства – обслужване на пациентите с максимално улеснение за ветеринарния лекар и минимална ангажираност на персонал – една предпоставка увеличаваща качеството, производителността и безопасността на труда.
Предварително, на ниво проект трябва да се мисли и за ветеринарномедицинското обслужване на кравите ! По какъв начин и от кого ще се осъществява то. Съществуват следните възможности:
- поддържането на щатна бройка(и) за ветеринарен лекар;
- визити по график или ежедневно;
- посещения само при нужда плюс задължителните профилактични мероприятия.
Би могло да се приеме, че третият вариант е нецелесъобразен. Той е приложим единствено в най-малките ферми. При конкретния избор на лекар, трябва да се разчита винаги на такива, с доказани опит, познания и умения. Най-младите специалисти обикновено се нуждаят от „въвеждане в материята”. Привличането им обаче ще гарантира приемственост, важно условие за добрата кадрова политика.
Ясно е, че за изготвяне на проект на кравеферма, е нужен екип от специалисти, работещи в различни области и направления, чиято компетентност ще се допълва взаимно. Самата й експлоатация представлява динамичен производствен процес. Ефективността от работата би могла да се запази за десетилетия, ако конкретните предвидени в плана предписания и норми се комбинират с творчески решения и иновации. Съществуващите на пръв поглед противоречия, намират своето решение при един комплексен и взамнообвързан анализ на действащите фактори, без готови рецепти. За последното също е нужен екип !
Разбира се, всичко това е актуално, когато се разчита на реализация на продукцията, от което ще се получат пари и генерират печалби, а не когато всичко ще бъда за …..оправдаване на парите ! Което е нещо съвсем друго !
Оставям без отговор поставения в началото на настоящия материал въпрос – Как се правят нещата у нас, така както трябва или… ?
Доц. д-р Пламен Георгиев