През последните години средната млечност на кравите в Германия се повишава с големи темпове. От една страна това е много обнадеждаващо. Така в провинция Саксония тя достига 8 785 кг. за лактация. В голямата си част тези значителни успехи се дължат на селекцията, чиято основна задача до скоро е била достигане на върховата млечност при кравите. Същевременно всички фермери желаят най-високата продуктивност да се съпътствува с много добри и устойчиви наследствени функционални признаци, като: плодовитост и качеството на получените приплоди, здравословно състояние, експлоатационната продължителност и доимост (възможност за лесно и бързо издояване). За съжаление обаче, природата не може да бъде измамена. Функционалните наследствени признаци не са на желаното ниво. Например, висок процент от животните се бракуват рано поради различни заболявания. Нуждата от ветеринарни лекари е все още крещяща !
Развъдните организации и селекционни служби в Германия вземат предвид тези особености. Така например тежестта на функционалните признаци при оценката на всяко едно животно е повишена от 44 през 2002 година на 55 % през април 2008.
Кое обаче прави селекцията на функционалните наследствени признаци особено трудна ? Роля за това играят основно три неща (Bergfeld and Klunker):
1. Съществува слаба до средно изразена отрицателна генетична корелация между функционалните признаци и млечната продуктивност;
2. Унаследяемостта на функционалните признаци е много слаба и несигурна;
3. Функционалните признаци са така да се каже, „трудни”. Те се проявяват комплексно и късно. Преценката им не винаги е лесна.
Дори и молекулярно-генетичните техники до този момент не са успели да повлияят функционалните признаци. Поради ниската си унаследяемост тези показатели трябва да се преценяват едва след подобряване на мениджмънта в разглежданата ферма.
За да се напредне в селекцията от решаващо значение е да се определят критериите за преценката на наследствената изява на всеки един признак, за да може именно генетичната му основа да бъде усъвършенствувана. Селекцията се нуждае от контролиране и проследяване на определени признаци, с добре позната физиологична база, чиято унаследяемост да е много добра. За да реши проблемите в тази област науката се нуждае от напредък. Същевременно редица организации и съюзи (дори и международни) изграждат и внедряват в практиката система за обективна преценка на признаците. При това постиженията на научно-техническия прогрес правят възможно онова, което е било непостижимо преди няколко години.
Не всяка ферма обаче притежава техническо оборудване, позволяващо коректното получаване на данни. Поради тази причина, изследователите се насочват към проучване на функционалните признаци само във ферми, които притежават необходимото оборудване, позволяващо сигурното и обективно регистриране на търсените данни – репрезентативни за цялата популация крави.
Една екзактна преценка на функционалните признаци не е нужна само за традиционните развъдни програми. Също така и при молекулярно-генетичните методи е непростимо да се разчита единствено на фенотипната изява. Според Swalve (2008) предимствата на тест-стадата са в следните: точна преценка на капацитета на фермата; получаване на данни от регулярните измервания на млечността; подобряване на степента на възстановяване (recovery rate); по-ефективно разпределяне на тест-биците, според опитната постановка; получаване на база данни за молекулярно-биологични изследвания и приложението на геномно-защитена селекция; много по-лесна преценка на поколението.
В Германия има много пилотни проекти за сформиране на тест-стада и ферми. Един от тях е и този в Саксония, където списание „Masterrind” съвместно със Саксонската земеделска служба и Саксонския контролен съюз изграждат системата на тест-фермите от 2000 година. Целта на този проект е чрез включване в него на определен брой предприятия, да бъде изградена система за точна преценка на признаците, определящи здравословния статус при кравите. Това би позволило натрупване на опит за създаване на система за преценка.
Във 13 ферми, образуващи тест-стадата (с около 8400 крави) са документирани всички диагнози поставени от ветеринарните лекари. Средната млечност (305 дневна лактация) е била между 8000 и 10 000 кг. Успоредно с многото показатели отразяващи здравословния статус при животните, при кравите на втора лактация е направена преценка и на екстериорните признаци и статуса на копитата. По този начин е направена много точна преценка на проявата и по-нататъшното развитие и промените настъпили в екстериорните признаци след първата лактация при потомството на тестираните бици. Отделните показатели са степенувани.
Едновременно с този и в други области на Германия стартират пилотни проекти. Така например с помощта на селекционната служба в провинция Мекленбург–Форпомерн, чрез договор са обхванати 22 ферми. От 2005 година допълнително се документират данни като: заболеваемост, причини за бракуване или преценка на телесната кондиция. Основната цел и в тези случаи е да се дефинира развъдна стойност, посредством оценката на определени функционални признаци. Всъщност във Федералната република биха могли да се посочат и много други примери на такива проекти. Техен обект са ферми с различен стаден мениджмънт. На тази база е изградена една централна банка от данни, целта на която е да се извърши научно-обоснована преработка, на данните отнасящи се до функционалните признаци.
Проблеми при преценка на признаците отразяващи здравния статус на животните
Както беше споменато, в рамките на изпитваната програма са обобщени ветеринарномедицинските диагнози съпоставени с признаците, които са проявявали кравите. Проблемът е, че в началото не е имало на разположение единен „ключ” за разпознаване и преценка, тъй като начина на действие и подход за всеки отделен случай е специфичен за всяко предприятие. За да може преценката и улавянето на различните болести във всяка ферма да бъдат по-единни (шаблонни), се дефинират най-важните болестите с определящо икономическо и развъдно значение. Основните категории са: болести на копитата и крайниците, на млечната жлеза, нарушения в обмяната на веществата, безплодие и затруднения в раждането. Тъй като специфичният „ключ” за всяка ферма в голяма степен е различен, то съществува необходимост преди да бъдат включени и използвани в различните по-нататъшни преценки, всички данни да бъдат прекодирани в един нов единен, универсален „ключ”. Но едва след строго и по-дългосрочно контролиране и съблюдаване на отделните ферми, постепенно и поетапно е станало възможно да се поставят сравнителни диагнози и същите да бъдат документирани посредством една единна система.
От 2007 година за преценка на стадата в Саксония се прилага системата „Фитнес-мониториг” подробно разгледана в брой 840 на в. „Български фермер”. Да напомним, че тя представлява сервиз за мениджърите на стадата, ръководителите на фермите и консултантите с цел усъвършенстване на стадния мениджмънт.
Междувременно в Германия е изграден единен стандарт за преценка на отделните признаци, отразяващи здравословния статус при животните. От април 2008 същият е оформен като „Препоръки за използване и употреба на данните относно здравния статус при животните”. Целта на тези препоръки е да се повиши интензитета, да се обхванат в тесни рамки всички мероприятия, отнасящи се до здравния статус на животните. То е било предхождано от изграждането на подходяща система за улавяне на контролираните признаци, отнасящи се до здравния статус на животните, както и възможността на получените данни да бъдат използвани за различни икономически и селекционни решения и програми за всяко отделно предприятие. Регистрацията и преценката на контролираните признаци е възможно както посредством определени мениджмънт-програми за всяка една производствена единица, но също така и чрез традиционни формуляри, чрез които може да се получи стандартния „ключ” за поставяне на диагноза или респ. за тази цел да се използва стандартния подход.
При изграждане на една единна система за преценка на развъдната стойност на всяко животно базирана на признаци отразяващи здравния статус е необходимо да се използва утвърдена, изпробвана система от сходни универсални данни. При нея отделните признаци са ясно дефинирани и същевременно генетичната им база е достатъчно изпитана.
Едва тогава може да се утвърди и създаде ясна Система за преценка на развъдната стойност на животните. Успоредно с признаците указващи генетичния потенциал за продължителността на живота и експлоатацията, целта при изготвяне на развъдната преценка е и дефинирането на здравния индекс.
В рамките на проекта за създаване на тест-стада в Саксония е проведено и първото изследване за преценка на развъдната стойност чрез избрани признаци отразяващи здравния статус. В преценката са включени седем признака – заболеваемост от клинични мастити, дигитален дерматит, панарициум, копитна язва, ендометрити, половоциклични нарушения и яйчникови цисти. По-този начин тя позволява да се обобщи цялостната развъдна стойност по отношение предразположеност към заболявания на вимето, копитата и половите органи, представляващи съществена част от цялостната предиспозиция към заболявания. За съжаление установената степен на унаследяемост е в очакваната ниска степен между 4 и 6 %.
Тъй като в пилотния проект са включени ограничен брой дъщери на тестуваните бици, точното определяне на развъдната им стойност е лимитирано. Би могло обаче да се определи съществуваща тенденция. Развъдната стойност на дъщерите всъщност е съвпада с емпиричните очаквания на животновъдите, базирани на многогодишния опит.
Принос на тест-стадата за селекционния план
Изграждането на тест-стада е свързано с големи разходи и заангажирането на големи ресурси, което е оправдано, когато допринася за усъвършенстване на селекционните програми, особено що се касае за функционалните признаци.
За да бъде извършена независима преценка на действителната полза, в рамките на проекта за тест-стада в Саксония са извършени моделирани калкулации при различните системи на изпитване (Krostitz 2008). Изхождайки от съответните генетични, биологични и икономически параметри, като начало е представена моделната популация, произлизаща от структурата на селекционната програма на списание „Masterrind”. С помощта на съответни изчисления е възможно оптимизиране на развъдния план, по отношение селекционния прогрес, респ. приходите и печалбата от самата селекция. По отношение постигнатите резултати би могло да се обобщи следното:
– С увеличаване на броя на кравите включени в експеримента (в тест стадата) е постигнат значителен напредък в усъвършенстването на селекционните програми. Демонстрира се един значително позитивен ефект по отношение функционалните признаци. Ако делът на тест стадата е 10%, то ръста на селекционния прогрес е 4%.
-Разходите за допълнителната преценка и контрол на здравословния статус са съизмерими с тези за преценка на млечната продуктивност. Приходите са толкова повече, колкото повече животни бъдат включени в изследването.
– създаването на тест стада може да компенсира успешно значително намаляване на общия брой животни, при които се извършва контрол на млечната продуктивност. Селекцията в тези случаи е съобразена главно с функционалните признаци.
Изводи:
Когато говорим за нашата действителност, логичен би звучал въпросът – „ къде сме ние ?”. Независимо от това дали можем да си позволим или не, отглеждането на високопродуктивни крави изисква не само по-високи капиталовложения за подготовка на сградния фонд и съоръженията. То е свързано с много по-големи разходи по поддръжката на стадата, много по-висока степен на компетентност, специализирани грижи и помощ. За да бъдат конкурентноспособни фермерите у нас трябва да инвестират много повече в селекционни програми и ветеринарномедицинско обслужване. При внос на животни да се има предвид дали при тях е извършена селекция по отношение на функционалните наследствени признаци. Подценяването на унаследяемостта на функционалните признаци, като фактор определящ рентабилността в говедовъдството ще доведе до фалит на много фермери, закупили елитни крави от чужбина !
Разбира се, алтернативата е отглеждане на по-примитивни и нископродуктивни местни животни, които са много по-устойчиви на условията в България. Остава открит въпроса – „ кое е правилното решение ?”
По материали от Dr. Uwe Bergfeld и Dr. Ralf Fischer, поместени в „Masterrind“, юни 2008
