Шапът – мит или реалност ! Оказва се, че е реалност. И то опасна и много скъпа реалност за нашата страна. Болест – силно заразна, прилепчива, една от тези, които най-лесно и най-бързо се разпространяват. Засяга двукопитните животни – крави, свине, биволи, овце, кози. Причинителят е вирус.
И когато става дума за причинителя на болестта е важно да се знае, че той е много устойчив, издръжлив на изсушаване, върху сено и слама остава до 15 седмици ! В тора е жив до около 40 дни, на ливадата до 2 месеца, в мляко и млечни продукти се запазва средно няколко дни, като все пак зависи от конкретните условия. Месото на заразени животни би могло да бъде източник на инфекция за един много дълъг период от време, като за тлъстините това е почти 3 месеца. Високите температури убиват бързо вируса, напълно достатъчна за тази цел е топлина 73ºС в продължение една минута. От популярните дезинфектанти хлорната вар е най-уместна.
Най-чувствителни към вируса са говедата, последвани от свинете. В интерес на истината дребните преживни, биволите и особено дивите животни (сърни, елени, диви кози и др.) са слабо възприемчиви. Понякога боледува човек, но само когато поеме големи количества от вируса.
Шапният вирус обича преди всичко кожата и лигавицата на възприемчивите животни. Именно на тези места той предизвиква най-добре видимите поражения !
Кои са признаците, които проявяват заразените животни ?
Съществуват различни клинични форми – по-леки и по-тежки ! Важното е да се знае, че по принцип заболяването не е с фатален край, т. е. протича доброкачествено. Моментът от заразяването до проявата на болестните признаци варира от 2 до 11 дни. В началото се повишава вътрешната телесна температура. Носът и ушите изстиват. Космите настръхват. Млякото намалява. Общо видът на животното обезпокоява. До тук нищо специфично. Би могло да се касае за настинка или обикновено вирусно заболяване. Но какво става по-нататък ? Апетитът е силно намалял. Прави впечатление, пълното нежелание животните да приемат каквато и да било храна. Като че ли има някаква пречка затова ! И ето след няколко часа, най-често на другия ден при внимателен оглед в областта на муцуната, носното огледало, устата, вътре в нея и по-гърба на езика правят впечатление характерни промени. Появяват се афти, леки издигащи се набъбвания наподобяващи мехурчета. Те са силно болезнени. Поради тази причина настъпва обилно слюнкоотделяне Понякога от устата провисва слюнка. Не след дълго, покривката на споменатите афти се разкъсва. Подлежащата повърхност остава червена, грапава и силно болезнена. Понякога такива образувания могат да се появят и в областта на лицето, очите и дори около рогата. Често животните проявяват схванат вървеж, тъй като вирусът атакува и мускулите. Освен всичко това животните куцат ! При почистване на копитата и внимателен оглед се установят подобни афти в областта на междукопитната цепка и венечния ръб. Мехурчетата бързо се спукват и биват заместени от кафяви корички. Докато промените в областта на главата зарастват бързо, ерозиите епителизират и животните започват да приемат отново храна, то промените в областта на копитата обикновено биват усложнени. Не трябва да се забравя, че торовата постеля и другите нечистотии са източник на допълнителна инфекция и дразнене, което би могло да бъде причина за тежки вторични усложнения и възпаления в областта на копитата и нарушения в рогообразуването ! При млечните крави се засяга и вимето – предимно по цицките се развиват афти. Млякото по принцип не е променено. Издояването е много трудно. Вторично като усложнение лесно може да се развие тежък мастит. Бременните крави абортират.
Съществува и тежка злокачествена форма на болестта, която завършва със смърт на засегнатите животни. Фаталният изход е следствие тежко увреждане на сърдечния мускул. Смъртта може да настъпи както по време на пълното разгръщане на клиничната картина, така и по време на затихването й, и то по време на възстановителния период, тогава когато животните уж оздравяват и дори продуктивността им започва да се възстановява. Това е типично за шапа.
Шапът е жесток към младите и подрастващи животни. Обикновено при тях той протича злокачествено. Засяга се цялата храносмилателна система манифестиращо се с профузна диария.
При дребните преживни шапът не е така изявен. Обикновено афтите се образуват около копитата, като устата се засягат много по-рядко. Бавно заболява животно след животно. Няма го това експлозивно начало. Ако разпространението съвпадне с периода когато овцете или козите са бременни, то тогава настъпват масови аборти.
Да не забравяме, че освен преживните животни, шапът атакува и свинете ! При този вид животни той протича сходно както при кравата. Афтите се разпространяват по езика, рилото, около копитата. Вървежът на животните е схванат. Особено при възрастните индивиди шапът е доброкачествено сравнително леко заболяване.
Макар и много рядко, човек също заболява от шап, обикновено при приемане на голямо количество зараза (с необезвредено мляко например). Инфекцията протича леко. Както при животните се появяват афти в устната кухина, езика, устните, пръстите и между тях. Скоро след появата им те ерозират и са силно болезнени. Понякога този стадий може да бъде предхождан от лека треска. Лекуването не е трудно, но важното е болните да бъдат строго изолирани за известно време и да се извършва щателна дезинфекция на всичко около тях и на предметите, дрехите и пособията с които те са имали контакт.
Прието е, че при шапа няма дълготрайно вирусоносителство. Макар че някои лабораторни данни свидетелстват, че то може да продължи с месеци, на практика това не е доказано. Контактът с преболедували животни обикновено не е опасен за тези, които не са се срещали с инфекцията. Но въпреки това, да не забравяме, че се касае за контагиозен, силно заразен агент, при което са възможни всякакви изненади. Рисковано е да се говори в случая за каквато и да било сигурност.
Обикновено фермерите си задават логичните въпроси – откъде идва шапът, как се разпространява, с каква скорост става това ? Естествено, както при другите инфекциозни болести основен източник на инфекция са болните животни ! Там където ги има. А такива огнища съществуват – в Азия и Африка например. Вирусът се отделя чрез слюнката, урината, млякото, изпражненията. При свинете е доказано, че вирусът се предава и аерогенно, чрез издишания въдух, капчици и носни секрети. Хубавото е че това отделителство не продължава дълго. При кравите е до 11-я а при свинете до 6-я ден след от началото на заболяването. Всички продукти от животински произход произхождащи от заразени животни служат като източник на инфекцията !
И как става самото разпространение на шапа. Човекът – той е главния преносител. Като се започне от гледачи, фермери, ветеринарни лекари, търговци, преработватели, гости и разбира се транспорт във всичките му форми. Така за часове болестта може да прекоси континенти ! По-бавно, за пълзящото разпространение на шапа роля играят насекомите, птиците, дивите животни или различни водоизточници (малки реки, канали). В тази връзка голямо значение имат и търговско-икономическите връзки, туризма, контактите. Метеорологичните особености също са от значение. Така например вятъра може да посява заразата на стотици километи. Разбира се и изолираността на района има своето значение. Огромните водни басейни, високите планини, дългите пустини са надеждна предпазна граница
А самото заразяване става най-често през храносмилателния тракт (през устата), а по-рядко чрез вдишване на причинителя.
Каква е прогнозата при избухване на шап. Ще оздравеят ли животните или напротив изхода за всички би бил фатален ? Трябва да се има предвид, че въпреки огромните щети, които нанася, шапът не е смъртоносна болест. Що се касае за възрастните животни не умират повече от 2-3%. За съжаление при младите и подрастващите този процент е много по-голям и достига до 50-70. Трябва да се има предвид, че изхода зависи от породата и устойчивостта на засегнатите индивиди. Обикновено животните от по-нископродуктивните и примитивни породи оздравяват напълно. Но има и друго нещо, нещо което оскъпява много шапа. Както всяко едно вирусно заболяване, така и това, то силно отслабва защитните сили на организма. Вторично възникват тежки бактериални възпалителни процеси в областта на копитата, млечната жлеза, дихателните пътища (пнеумонии), а понякога дори възникват общи животозастрашаващи генерализирани инфекции.
Веднъж преболедували животните, придобиват имунитет продължаващ до 4 години. Той е типовоспецифичен, т. е. срещу конкретния вирусен тип, който е предизвикал инфекцията.
Диагнозата при шап се поставя единствено от ветеринарния лекар, след като вземе материал за изследване и предположенията бъдат потвърдени лабораторно ! Съществуват и заболявания които протичат подобно, така че не винаги образуването на афти в областта на лицето и млечната жлеза е свидетелство за шап. Такива са везикулозната екзантема, везикулозния стоматит, везикулозната болест при свинете, херпесният мамилит, дори и шарката !
Борбата срещу шапа е жестока и радикална. В миналото в „Института по шапа” в Сливен, който беше на световно ниво се произвеждаше ваксина, която би могло да се прилага с профилактична цел. Понастоящем обаче съгласно новите изисквания и нормативни актове животните не се ваксинират. Също така при шап те не се и лекуват. Както е добре известно, при избухване на болестта в определен район, се налага възбрана и всички възприемчиви животни се унищожават и загробват на място. Ограничителните мерки се вдигат обикновено месец след убиване и на последното възприемчиво животно. Всичко това се прави с една единствена цел – запазване на територията на определена държава, континент и общност свободна от това коварно и силно контагиозно заразно заболяване.
За тези които искат да видят снимков материал демонстриращ протичане на шапа при двукопитните животни биха молги да посетят следните сайтове:
http://www.vetmicropath.de/33.htm
http://www.wissenschaft-online.de/sixcms/detail.php?id=896541&_druckversion=1
http://www.wetteraukreis.de/internet/aktuelles/presse/index_04585.html
http://www.onmeda.de/krankheiten/maul_klauenseuche.html
http://www2.vetmed.uni-muenchen.de/med2/skripten/b5-1.html
доц. д-р Пламен Георгиев