Шапът е силно контагиозна болест при двукопитните животни.Актуален проблем, една потенциална, дори реална опасност за нашата страна. Събитията от последните седмици потвърждават това. Причинява се от специфиченафтовирус от семействоPicornaviridae. Различават се различни серотипове – представляващи различни форми на този вирус. Серотип О (името произхожда от това на френския департамент Oise), А („Allemagne“ – Германия), С, Азия 1, SAT 1-3 (произхождащ от южноафриканската територия). Всеки притежава съответни подтипове, без да съществува кръстосан имунитет. Това ще рече, че имунитетът срещу един конкретен причинител не предпазва от друг, макар и най-сроден. В Европа до този момент са доказани само типовете О, А и С. Вирусът притежава повишена склонност към мутации.
Шапът заразява двукопитните животни, слоновете, таралежите и хората. За човек не е опасен. Ако все пак при него успее да предизвика заболяване, то тогава то протича като безобидна инфекция. Така например нерядко при персонал работещ в диагностични вирусологични лаборатории са откривани антитела срещу шап, без засегнатите да са боледували някога т. е. срещата им с вируса е била безсимптомна. От болестта, но в много по-слаба степен се засягат и някои други диви горски животни – муфлони, сърни, елени, дива свиня. Да не забравяме, че в нашата страна, шапната атака от последните дни бе открита първоначално именно при обстрелване на дива свиня.
Първите свидетелства за съществуване на шапа датират още от далечната 1514 година в Италия. Болестта е срещана почти в целия свят, с изключение на Северна Америка, Австралия (не през последните 40 години) и Нова Зеландия. Преди се е приемало, че Сахара е пречка, която не би могла да бъде „прекосена” от вируса на шапа. Но това е опровергано. За нашата страна опасността идва от главно юг. Интерес представлява факта, че през 1997 година в Тайван шапът се е появил и разпространил при свинете, без да бъдат засегнати отглежданите съвместно с тях крави.
Избухването на болестта е възможно да настъпи всеки един момент. Пренасянето на вируса е трансконтинентално. Така например през 2001 година в Обединеното Кралство при угояването на свине с необезвредени отпадъци, пламва шап, при което инфекцията достига бързо до Франция и Холандия. Щамът на тогавашния взрив е бил открит за пръв път през 1990 година в Северна Индия и след това се е разпространил на изток до Япония, а на Запад до Великобритания.
По принцип, заболеваемостта при говедата обхваща 100% от поголовието, когато шапът засегне едно стадо. Но въпреки това съществуват и изключения. Например през 2000 година, в Източна Азия, един щам О, се разпространява сред популация от говеда, без да причинява външно установими болестни симптоми, макар че инфекцията е доказана лабораторно. Това е още едно доказателство, че в случаите, когато се касае за жив организъм са възможни всякакви варианти, понякога дори абсурдни на пръв поглед. И това прави борбата с тази заразна болест трудна и непредвидима. При възрастните говеда смъртността варира от 2 до 50%, при младите и подрастващите животни е по-голяма. Огромните икономически загуби произтичат не толкова от смъртните случаи, а поради продължителното намаляване на продуктивността и разходите за борба. Съществуват доста противоречиви данни по отношение на това, колко време остават вирусоносители преболедувалите животни. Тъй като в случая се касае за различни типове и подтипове от вируса, явно че по отношение на вирусоносителството не е установена сигурна граница. При проведени най-нови изследвания е установено, че преболедувалите животни могат да бъдат носители на болестта дълго време, дори повече от 2 години. Това трябва да се има предвид при внос на животни и продукция от тях.
При болните животни вирусът се отделя с всички секрети и екскрети, което спомага за заразяване на околната среда в непосредствена близост. По-нататък инфекцията се пренася чрез хора, транспортни средства, дивеч, птици, вятър и т. н.
Първото място където попада инфекцията и което всъщност представлява огнище за размножаването му е фаринкса (глътката). След това вирусът се разпространява и открива в кръвта, млякото и слюнката и то още преди да настъпят първите външни промени, свидетелстващи за болестта (кожни и увреждания на лигавицата).
Признаците които проявяват болните животни са специфични. Инкубационният (скритият) период трае от 1 до 7, най-често 3-6 дни. Още преди появата на типичните признаци се установява, че температурата е повишена. А кое е най-характерното за болестта ? Това са множество болезнени мехурчета (афти) в областта на кутанните лигавици и кожата (език, небце, устни, носно огледало, главата до основата на рогата), които се образуват чрез втечняване на клетките на кожата и ексудация от папиларните тела на Stratum spinosum. По-късно афтата се спуква, а на дъното й остава силно зачервената и ерозирала повърхност – Stratum germinativum – представляващ основния слой на кожата и лигавиците. Той се променя незначително. Ето защо по-късно е възможно пълното оздравяване, без образуване на белег. С развиване на стоматита животните премляскват по характерен начин и отделят слюнка. От време на време, вероятно поради силната болка, те отварят силно устата си. И така гъстата слюнка остава да виси навън, тъй като животните преглъщат трудно. Тя се означава още като „шапна брада”. Заради болките в областта на крайниците, животните се придвижват трудно, треперещо ги повдигат много внимателно. В областта над и между копитата се установяват също аналогичните афти, които са силно болезнени. Много често те се усложняват с вторична инфекция, което предизвиква тежки локални възпалителни процеси. Като цяло, след няколко дни преобладаващата част от животните започва да се възстановяват и обикновено оздравяването е пълно. При млечните крави се засяга вимето.
Съществува и злокачествена форма на протичане на шапа. При нея се развива миокардит (възпаление на сърдечния мускул). Това може да доведе до внезапна сърдечна смърт, особено при телетата, дори в случаи, когато не се наблюдава типичната клинична картина (афти).
Важното, което трябва да се знае и е от голямо значение за практическото разпознаване на шапа, че при свинете и особено при овцете и козите заболеваемостта е по-слаба и клиничната изява е много слабо изразена. Често е възможно да се установява единствено слаба куцота.
На базата на клиничните признаци в напредналите стадии диагностицирането не е трудно да се извърши. Но със сигурното доказване на шап е възможно единствено след провеждане на лабораторни изследвания на кръв. Световната референтна лаборатория по шапа се намира в Pirbright, Великобритания.
В диференциалнодиагностично отношение трябва да се имат предвид сходни заразни заболявания. По отношение на промените в устната кухина подобно протичат – мукозната болест, папулозния стоматит, чумата при говедата, везикулозния стоматит. По отношение промените в междукопитната цепка такива са дигиталният и интердигиталния дерматит. Разбира се, ветеринарния лекар е този, който ще постави диагнозата. И най-малкото съмнение за наличие на шап налага съществуването му да бъде официално обявено. Лекуването при шап е забранено. Съгласно съществуващите закони и нормативни уредби, при изключително строги мерки за сигурност всички възприемчиви животни в района на огнището се унищожават и загробват.
Каква е профилактиката на шапа ? В Европейския съюз ваксинациите са забранени. Така че ваксини не се произвеждат повече и не се намират в търговската мрежа. За спешни случаи все пак на определени места се съхраняват резервни количества. В момента се работи по разработването на специални маркерни ваксини. Независимо съществуваща „stamping-out”-политика на Европа, съгласно която всички заразени и застрашени животни в засегнатите райони се унищожават, гласовете за провеждане на ваксинации стават все по-значими и влиятелни. Възникват въпроса, защо трябва да се ликвидират милиони животни ?! Съществуват данни, според които само във Великобритания в последно време са унищожени и обезвредени над 4 милиона двукопитни.
В нашата страна в близкото минало съществуваше „Институт по шапа” в Сливен, който беше на световно ниво, и в който се извършваха диагностични мероприятия и изработване на надеждна ваксина срещу тази болест.
Ако се предприеме ваксинация съществуват две възможности – спешно ваксиниране (кръгово заградително ваксиниране около заразеното огнище отвън навътре) и едно широкотериториално профилактично ваксиниране на всички възприемчиви животни.
Кои са аргументите за ваксиниране ? 1. Спазване на етични норми. Съществуват опасения, че едно такова масово изтребване на животни и приемането му за норма, би развило първичната жестокост у нас хората. Считам че не без основание, такава опасност е реална. 2. Защита на животните. Думата тук имат всички онези, които леят непресъхващи сълзи за болните животни, а за човешкото нещастие остават индиферентни. 3. Икономически аспекти. Те са няколко. Първият е, представете си, че едно изключително ценно стадо (с уникален генофонд) бъде унищожено. Нещо което е селектирано и изграждано в продължение на десетилетия или представлява последната ни връзка с миналото, нещо което е последно. Щетите биха били непоправими, а избиването на такива животни – варварство. Безспорно произтичащите търговски рестрикции при шап водят до огромни загуби.
Кои са аргументите против ваксинацията на животните ? И ето едно малко противоречие. Когато една страна би желала да бъде призната като свободна откъм шап, би трябвало и ваксинираните животни също да ги няма. При една проверка, те не могат да бъдат надеждно разграничени от тези, които са болни и действителни вирусоносители. И не се знае всъщност – те източници ли са на инфекция ?! Икономическите рестрикции продължават до 6 месеца след смъртта на последното ваксинирано животно. Въобще, профилактичните третирания са свързани също с много търговски ограничения. Едновременно с това би трябвало да се отбележи, че в тази връзка съществуват и някои крещящи противоречия, в смисъл съществува разрешение на внос в ЕС на месо от ваксинирани животни (от Аржентина). Освен това, не винаги ваксината е 100% предпазно средство, като се има предвид наличието на различни типове и серотипове на вируса. Нещо повече – при проследяване на дългогодишен период от време е установено, че в страни, в които е извършвана ваксинация не е имало по-малко избухване на болестта в сравнение с тези места, където ваксинация не е извършвана.
Бъдещата политика на ЕС по отношение на ваксинирането против шап може би ще се промени, т. е. няма да се пристъпи към ваксиниране на цялото поголовие, а ще се извършва профилактично предпазно третиране само в случай на избухване на болестта, като един вид защитен вал около заразното огнище.
Доц. д-р Пламен Георгиев