Отговорът на този въпрос е от изключителна важност за всеки фермер. И докато у нас едва ли някой прави истинска обективна равносметка на икономическите ползи от говедовъдството, то в развитите страни тези въпроси са обект на задълбочени проучвания от страна на цели институти, селекционни и областни служби по земеделие, сдружения и асоциации. И всичко това не е самоцел, а е предназначено за оказване на своевременна и ефективна помощ на животновъдите.
Дискутирайки тези въпроси и базирайки се на 5 годишни проучвания във ферми в Германия, д-р Анке Вранглер и Яна Хармс публикуват сензационни резултати поместени в печата и различни интернет издания. В съкратен вид ще представя на Вашето внимание материал публикуван в интернет изданието Nutztierpraxis aktuell 2007.
Основната цел при селекцията и отлеждането на кравите е да се постигнат максимална пожизнена продуктивност, а също и удължаване на експлоатационния период. За съжаление обаче съществува негативна генетична корелация межу изявата на определени желани функционални признаци (напр. млечност), погледнати през призмата на целите на селекцията от една страна и здравния статус на животните от друга.
Сама по себе си продължителната експлоатация на една крава не е решаващ фактор за това, дали тя ще донесе печалба и ли не. Този факт е всеизвестен. Нерядко отглеждането на дадено животно е свързано повече с разходи, отколкото с приходи. Поради тази причина високата пожизнена млечност не е гаранция за голяма икономическа изгода. От една крава трябва да се получи много мляко за възможно по-къс интервал от време. Това се доказва от проведените статистически изследвания. Така например, ако крава А има пожизнена млечност 93 994, а крава Б 93,860 кг., това не значи, че отглеждането на първата е било по-изгодно. Двете крави (с рекордна млечност) заемат първите места на проведена класация в Германия. Голямата разлика между двете животни идва от там, че от първата това количество млякое получено за 8, а от втората за 14 лактации ! При направената цифрова равносметка се установява, че първата крава носи печалба в размер на 7 520 € ! Нещо повече, отглеждането втората е свързано с 940 € загуба.
Продуктивност за определен интервал от време. За да бъде намерен параметър, който да отразява обективно продуктивността и ползата за всеки определен интервал от време, е пресметната пожизнената продуктивност съпоставена с по един средностатистически лактационен, експлоатационен и пожизнен ден. Тези съотношения са най-оптимални в стопанствата, при които телета се продават още като малки, а за възпроизводството се закупуват бременни юници. При тези ферми, пресметната за един експлоатационен ден, като икономически резултат, продуктивността е най-оптимална. По-голямата част от фермите обаче сами произвеждат животните с които попълват стадата си. В тази връзка, разноските за селекцията и отглеждането трябва да бъдат извадени от общия приход при отглеждане на животните. След като се приспаднат амортизационните отчисления, едва тогава може да се говори за печалба (фиг. 1). В тази връзка, за по-голяма точност и постигане на по-обективни резултати, за изчисляване на печалбата в повечето предприятия трябва да се има предвид продуктивността пресметната за един пожизнен ден. Първоначалноза по-голямата част от фермерите тази величина е непонятна, въпреки че тя е включена във възприетите изисквания. Накратко фермерите в Германия не искат да приемат истината, макар че тази формула за изчисляване на ефективността от отглеждането на кравите от дълго време се използва в Швейцария.
Праг на печалбата Вероятно мнозина си задават въпроса – каква трябва да бъде млечността, от каква възраст или от коя лактация всъщност кравата вече носи печалба. В зависимост от конкретните условия във фермата тези величини са много специфични и различни. Първоначално трябва да се сумират разходите за отглеждане на подрастващите и попълване на стадото. И от тук започва дилемата. Кой всъщност знае, колко му струва бременната юница в момента преди отелването, когато е произведена от самия него. Ако тя се закупи като такава, то тогава равносметката е значително по-лесна. При направени изчисления в Германия е установено, че тази сума възлиза на около 1500 €. Началното капиталовложение всъщност е по-малко, ако в приходната част се калкулира и кланничната цена на всяка крава, възлизаща средно на около 600 €. В този случай изходната цена на бременната юница ще е около 900 € (отразено на графиката непсредствено след началото на първата лактацията). Сухостойния период, естествено носи само разходи. В повечето ферми прагът след който би започнало да се печели от животните е края на 3-та, дори и 4-та лактация !
Изследвания за изчисляване на продуктивността отнесена към един пожизнен ден Тъй като повечето крави въобще не достигат тази възраст (отразена на графиката), са проведени изследвания, които отразяват, средния ежедневен праг на млечност, под който отглеждането на животното носи загуби. За тази цел са изследвани общо 6 200 крави от 4 ферми за период от 5 години. Пожизнената млечност е пресметната като количеството на пожизнено издоеното мляко се раздели на броя дни през целия живот на кравата. За периода от началото на 2000-та до края на 2004 година, средната млечност за един пожизнен ден се повишава от 8 на 11,4 кг. На базата на направените изчисления е установено, че е икономически изгодно да се отглеждат крави със средна млечност 15 кг на един пожизнен ден ! Излиза че включените в изследването ферми не могат да достигнат границата, над която се говори вече за печалба. Счита се че и в бъдеще тя няма да бъде достигната, така че вложения капитал да донесе печалба или компенсиране на пропуснатите ползи (лихви).
Какви са перспективите ?
Как може да бъде достигната среднодневна пожизнена млченост от 15 кг. ? Кое е характерното и отличава кравите при които отглеждането носи икномически ползи. За да се отговори на тези въпроси би трябвало да се анализират разликите между кравите с висока дневна пожизнена млечност (15-20 кг.) и тези с ниска продуктивност (5-10 кг.), във взаимовръзка с възрастта на първо отелване, лактационна продуктивност, продължителност на експлоатация и устойчивостта на лактацията. Това ще е обект на други публикации.
Във връзка с така представения материал биха могли да се зададат следните няколко въпроса и да се коментират данните отнесени към нашата действителност, за всяка една ферма.
Първият е изкупната цена на млякото. В Германия тя се движи около 27-30 евроцента. Реално ли е тогава у нас тя да е много по-висока ?
Колко е средната експлоатационна продължителност на кравите ? Каква е първоначалната цена на юницата по време на първото отелване ? В какъв размер са капиталовложенията за отглеждането й до този момент ? Вероятно в ценово отражение, този показател е по-благоприятен за нашата страна.
Ако всеки фермер изчисли средната продуктивност за един пожизнен ден, какви стойности ще се получат ? Крайно време и у нас да се изчислява този показател, а не среднодневната млечност през лактацията. По този начин ще се калкулират и загубите при отглеждането на подрастващите животни и сухостойните периоди.
Данните от графиката важат само в случаите, когато кравите се заплождат своевременно след отелването. При прекалено удължаване на междуотелния период, (следствие заболявания или безплодие), посочените данни ще имат съвсем други измерения. Условията във всяка ферма са уникални. Независимо от това, безспорен остава факта, че за да се печели от крави, е небоходимо да се направят сериозни първоначални инвестиции (сгради, под и подово покритие, съоръжения, фуражна база и др.), за да се гарантира здравето, правилното развитие, високата продуктивност и продължителния експлоатационен живот на бъдещите обитатели.
Текст към графиката (фигурата) печалба (€/крава) при пожизнена млечност 30000 кг., изкупна цена на млякото 0,27 € (AnkeWangler, Nutztierpraxisaktuell, 2007)