Не рядко в печата се третират въпроси свързани с икономическата целесъобразност при отглеждане на кравите. През последните години в немския печат се поместват резултатите от изследванията на Dr. Anke Wangler от „Института по животновъдство и животински продукти” в гр. Мекленбург, отнасящи се за конкретните условия в Германия. Подчертан е важния икономически аспект и ползи от максималното удължаване на експлоатационния живот на кравите. Авторката помества своите задълбочени изследвания относно пожизнената млечност и експлоатационната продължителност при млечните крави, показатели, които придобиват особена тежест при сегашните икономически условия и тенденции в световен мащаб.
Понастоящем млечните крави в Германия се използват средно 2,8 лактации ! Значителна част, 43 % от кравите не достигат възраст дори 4 години ! Ако възрастта на първотелките възлиза на 29,4 месеца, това означава, че половината от всички животни се бракуват още по време на първата или втората лактация. По този начин кравите не достигат възраст, през която се очаква пълно разгръщане на техния потенциал, тъй като кравите от Холщайнската порода достигат максималната си млечност през четвъртата лактация. Разходите за една юница най-често са много по-големи отколкото нейната продажна цена. Изчислено е, че цената на една юница при отелването струва средно 1500 € !
Целта на проучването проведено от Dr. Anke Wangler е да се намерят причините за преждевременното бракуване на дойните крави в няколко представителни ферми, както и да се потърсят пътищата за увеличаване на пожизнената млечност и експлоатационния им живот.
Данните са набрани от общо 6200 крави, от 4 ферми – 3 традиционни (конвенционални) и 1 екологична (биопроизводство). Кравите са от породата Немски-Холщайн. Животните се отглеждат свободно боксово, а за изхранването им се използва смесена дажба. Голямо значение за статистическата обработка на данните са приблизително еднаквите условия на отглеждане, което се оказва решаващо за успеха на експеримента и правилното интерпретиране на резултатите.
Средният броят на животните в конвенционалните ферми възлиза на 570 крави, със средна продуктивност 9 570 кг. мляко за лактация. В биофермата се отглеждат 190 крави, със средна млечност 6 170 кг. Опитът е проведен от януари 2000 до декември 2004. Продължителността на лактацията е 305 дни. Извършвани са и месечни единични контроли, след първото отелване. В изследването са включени всички бракувани крави, за които е изчислена пожизнената млечност. Продължителността на използване (експлоатационния живот) включва периода от първото отелване до бракуването. В крайните резултати са включени данните само за отпадналите крави.
Резултати. Пожизнената млечност на всички включени в експеримента крави се е увеличила от 15 712 кг. през 2000 до 22 211 кг. мляко през 2004. Това означава средногодишен ръст над 1 600 кг. ! Увеличаването на пожизнената млечност би могло да бъде резултат от увеличаване на млечността през една лактация или поради по-дългото използване на животното. Млечната продуктивност се увеличава във всички предприятия ! Растежът при отделните ферми обаче е твърде различен. Така например покачването в еко-фермата е било само 250 кг. за отделна крава, докато в останалите три ферми тази величина е 2100 кг !
Експлоатационна продължителност. През изследвания период експлоатационната продължителност при кравите се увеличава средно от 2,1 на 2,5 години. Това означава средногодишен ръст от около 1 месец на година.
Докато по отношение на предходния показател във всички ферми съществува възходяща тенденция, то по отношение на експлоатационната продължителност тенденциите при отделните ферми е разнопосочна. Така с течение на времето в първите две ферми тя се увеличава непрекъснато. Това не би могло да се каже за останалите две млекодобивни предприятия. Те показват нарастване до 2002 година, след това обаче експлоатационната продължителност намалява. Всъщност това е една тенденция за Холщайнаската порода, която се установява в цял свят. Въпреки това обаче и при тези ферми се регистрира увеличаване на пожизнената млечност. Така кравите за един по-къс отрязък от време дават повече мляко.
Доколко отглеждането на една крава е икономически изгодно, зависи както от пожизнената млечност, така и от продължителността на експлоатация. Така поотделно двата параметъра не дават необходимата информация за ефективността. Това се доказва от проведените статистически изследвания. Така например, ако крава А има пожизнена млечност 93 994, а крава Б 93,860 кг., това не значи, че отглеждането на първата е било по-изгодно. Двете крави (с рекордна млечност) заемат първите места на проведена класация в Германия. Голямата разлика между тях идва от там, че от първата това количество мляко е получено за 8, а от втората за 14 лактации ! При направената цифрова равносметка се установява, че първата крава носи печалба в размер на 7 520 € ! Нещо повече, отглеждането втората е свързано с 940 € загуба.
За да се намери един репрезентативен показател, който да отразява млечността за единица време се предлагат изчисляването на следните параметри: млечна продуктивност на един млечен, продуктивен и пожизнен ден. Млечната продуктивност за един млечен ден представлява пожизнената млечност разделена на общия брой лактационни дни през живота на кравата. Продуктивността за един продуктивен ден представлява пожизнената млечна продуктивност разделена на продължителността на експлоатация (експлоатационната продължителност = дойните дни + дните от сухостойните периоди).
За фермите, които не отглеждат сами животните за ремонт, от икономическа гледна точка горепосочените параметри се разглеждат като оптимални. Повечето ферми обаче сами произвеждат животните предназначени за ремонт на стадото. В тази връзка разходите за отглеждане на подрастващите животни трябва да бъдат калкулирани в цялостната цена на една крава. Едва след като те се възвърнат при отглеждане и експлоатиране на животните (чрез амортизационните отчисления) настъпва следващата фаза на получаване на печалба. Поради тази причина най-подходящ показател отразяващ ефективността от отглеждане на кравите е млечността за един пожизнен ден, представляващо количеството на пожизнено издоеното мляко разделено на броя дни през целия живот на кравата.
И в Германия за голяма част за по-непросветените фермери разходите произтичащи от ветеринарното обслужване се считат като безсмислени. Истината е, че всяко Евро вложено за подобряване на здравословната състояние на животните, носи ползи в рамките на 2€ ! И обратно, ако животноти се бракува разходите за ремонт на стадото са четири пъти по-големи ! Всеки може сам да си направи сметката за ползите от своевременната и компетентана ветеринарномедицинска помощ.