По време на посещението ми в Германия в началото на тази година (2005 година) имах възможността да се запозная от близо със селското стопанство в тази развита страна. За всички е известно, че Германия е локомотивът на Европа. Притегателен пункт за хора от цял свят. Еталон и държава от която бихме могли да научим много. Знаем ли тук в България, достатъчно за тази прекрасна страна ? Като ветеринарен лекар, акушер-гинеколог особен интерес за мен представляваха говедовъдните ферми. В такива случаи спонтанно възниква въпросът – в какво се състои разликата между нашите и немските стопанства ? С какво те са по-добри от нас ? Имаме ли и какъв е нашия шанс за развитие.
Бих искал да обърна внимание на някои данни от официалната статистика. През последните години говедовъдството в Германия се намира в криза. И причина за това не е само болестта «Луда крава». Според официални данни на Федералната статистическа служба броят на кравефермите в Германия постепенно намалява. Така през май 2004 година те възлизат на 189 100 или с 9000 по-малко от предходната 2003 година. Аналогична е тенденцията касаеща броят на говедата. През 2003 година е възлизал на 13,4 милиона, а година по-късно 13,2, от тях 4 282 млн. млекодайни крави. За сравнение, през 1990 година по време на Обединението, броят на едрия рогат добитък е възлизал на 19,5 милиона. През последните 15 години редуцирането на говедата в Германия е повече от една трета. Увеличават се единствено фермите произвеждащи биопродукция. В източните провинции (бившата ГДР) е застъпено основно месодайното говедовъдство. Като цяло фермите в тази част на Германия са най-уедрени и средният брой животните в стопанствата с млечно направление възлиза между 150 и 200. В западните провинции броят на кравите в едно стопанство варира от 60 в най-северните райони до 23 в Бавария. В южните райони, които в икономическо отношение са най-развити и богати, броят на фермите е най-голям, но с най-малък брой животни в едно стопанство. Средната млечна продуктивност възлиза на 6 637 литра за лактация. Основните породи отглеждани в Германия са: Черношареният- холщайн, Червено-шарения холщайн, Червеното датско, Шароле, Лимозин, Симентал и Кафявото говедо.
По данни на дирекция “Агростатистика” в нашата страна през последните няколко години се забелязва относително стабилизиране на броя на говедата, дори леко им покачване. Приблизително около 80% от говедата се отглеждат малки частни стопанства. По официални данни на към 1-ви май 2004 година броят им е около 701 хил., от които 384 хил. млечни крави. Средният млекодобив у нас варира между 3000 и 4000 литра за лактация. Всеки един от Вас уважаеми читатели би могъл сам да направи първата равносметка, базираща се на данните от официалната статистика. Повечето от Вас прекрасно познават условията в нашата страна.
Извън официалната статистикаи политика бих желал да споделя някои лични впечатления, които може би ще са в противовес на някои официални митове насаждани у нас.
Рентабилността на дадена ферма не се определя от нейната големина. Това важи в особенна сила за бедна държава като нашата. Тя се обусловя от себестойността, качеството и възможната ценова реализация на получената продукция. Съществуването на една ферма зависи и от наличието на възможна алтернатива за собствениците й. Пример: В най-богатите немски провинции говедовъдните ферми са с най-малък брой животни, и обратното редица кооперации у нас с по 50, 100 и повече животни фалират или са на ръба на оцеляването. В тази връзка, организацията на работа и липсата на почтеност са основен фактор теглещ надолу у нас.
Първото нещо, което прави впечатление при посещение в една кравеферма в Германия това са база, сграден фонд, поддръжка и хигиена. Разликата е повече от очевидна. Независимо от големината им фермите в Германия са спретнати, често изградени от олекотени дървени конструкции. Свързани са винаги с асфалтиран път, много цветя, ред и чистота. Особенно внимание бих желал да обърна на ХИГИЕНАТА. Хигиената касаеща битието, ежедневието, отглеждането на животните и най-вече хигиената на доене. В доилната зали цари винаги изрядна чистота. Във всяка ферма има оборудван най-малко един пункт за дезинфекция и почистване след посещение на обора, където се отглеждат животните. Недопустимо е влизането в доилната зала и в другите помещения със замърсени обувки. Животновъдите и гледачите са винаги спретнати и облечени в специални облекла. Излишно е да споменавам, че съществуват добре оборудвани санитарни възли и възможност за измиване и дезинфекциране на ръцете. По-голямата част от фермите у нас независимо дали са еднофамилни или кооперативни приличат по-скоро на някакви землянки, временни постройки или наподобяват военните полета в Ирак.
Климатичните особености в Германия позволяват животните да се подсигуряват целогодишно с изобилие от тревни фуражи – ливадно сено, репко, люцерна, детелина. Недопустимо е недохранването. Лишаването на кравите от тревен фураж, води до възникването на редица заболявания. Ако съществува дефицит на фуражи, то броят на отглежданите животни се редуцира.
Получаването на продукция от здрави животни е важна предпоставка за успешната й реализация. Особенно внимание се обръща на контрола при приложението на лекарствени средства, особенно на антибиотиците. Недопустимо е неспазването на карентния срок на отделните препарати. Единствено ветеринарните лекари имат право да лекуват животните. Разходите на фермерите в Германия свързани с ветеринарното обслужване на животните са десетки пъти по-големи от тези у нас. Поради тези причини се отдава много голямо значение на профилактиката. Тежко болните животни се евтаназират. Всеки един фермер разполага задължително със специални ремаркета за транспортиране на едри животни. Трактори не се използуват за тази цел.
Цените на които се изкупува суровото мляко са малко по-високи от нашите. Заплатите обаче са многократно по-големи от тези в България.
Прави впечатление личната ангажираност и любов на собственика и гледачите към всяко едно животно. Едва ли ежедневието на фермера в Германия е по-лесно от това на българите. Ежедневие изпълнено с много труд и борба.
Организацията на работа е на по-високо ниво, съществува съгласуваност и целенасоченост на действията. Липсва типичния за нашите условия хаос и безхаберие. Хората в Германия са любопитни, дали ние желаем да станем членове на Европейския съюз и се опасяват, че с влизането ни ще срещнат голяма конкуренция от наша страна, която би довела до фалит на някои от тях. Дали тези техни очаквания ще се оправдаят ?
Значителна част от бюджета на всяко едно домакинство у нас се отделя за закупуване на хранителни продукти. Тенденциите към повишаване на цените, високата безработица и ниските пенсии ще са основната предпоставка за запазването на дребните и разпокъсани лични стопанства у нас. Нещо повече, социалната роля на многото малки фермички е, и ще бъде много голяма. Факт, който не трябва да се подценява от управляващите, които и да са те !
Какви са шансовете за тези, които биха желали да стъпят на международните пазари. Едва ли някой би могъл да даде универсална рецепта за просперитет. Би трябвало да се прецени, има ли ресурс у нас за изграждането на модерни и добре оборудвани ферми ? Ще се оправдаят ли евентуалните капиталовложения ? Къде и на каква цена ще се реализира продукцията ? Изчерпани ли са възможностите които ни дават обширните планински и полупланински пасища у нас ? Едва ли.
Основният чар на екстензивното земеделие е неговата природосъобразност. Контактът с природата, с първичното ще са все по-дефицитни и привлекателни, не само у нас, но и в световен мащаб. Това, което в момента е хит на Запад е така близо до нас. Ако поне малко успеем да излезем извън нашата балканска същност, вероятно то ще е един силен коз в нашите ръце. Ще станат ли нашата природа и ландшафт наистина българската визитна картичка по света ?
Материалът е от април 2005 !