Уводни думи :
В настоящата ситуация на високи цени на суровини за фуражи, съчетани с ниски продажни цени на свинско и птиче месо, е важно да се намери най-ефективната стратегията за хранене, предвид конкретните специфични условия във всяка ферма.
В коя производствена система работя?
Би могло да се касае за затворена система, при която съществува пълен цикъл от осеменяване на женските до клане на приплодите, както е в 99% случите в България, или за разделна система, при която една свинеферма произвежда прасенца, които след това се продават на друга ферма за угояване до клане. В Германия и Дания най-често се практикува по втория начин. Преди пандемията от Covid-19 Дания е изнасяла около 12 милиона прасенца годишно, главно за Германия и Полша. При наличие на 1 милион свине майки и производство на около 34 отбити прасенца/свиня/годишно, това означава 35% износ. Стратегията тук трябва да е различна от тази в България или Испания с техните интегрирани производства.
Защо това е толкова важно?
При производство на подрастващи прасета за продажба е важно себестойността на животно при достигане на тегло 30 или 35 кг да бъде най-ниска. Най-важната цел за затворената система в България е достигане на най-ниска себестойност на килограм жива маса (като цяло). Това може да означава, че прасе с тегло до 30 кг. би могло да се произведе малко по-скъпо, ако аз успея да постигна условия при които останалите 70 кг. до достигане на кланично тегло са със себестойност, формираща крайната цена на килограм месо по-изгодна в сравнение с тази при колега, който закупува готови подрастващи прасета от друга ферма. При това оползотворяването на фуража по време на угояване играе решаваща роля. За да се оптимизира оползотворяването на фуражите от особено значение е прираста на малките прасета, така както е показано на графиката по-долу. Ключът към успех са равномерните прасила, когато много малка част от новородените са с тегло под 1 кг., също и когато при една или друга генетика на майките годишната разлика в броя на новородените е 1 или 2 (по-малко) за животно. Разходите и допълнителната работа, свързани с отглеждане на най-малките прасенца, не се възстановяват в момента на клането, както ще видим по-късно.
За производство на 1 кг. мастна тъкан организмът на прасето се нуждае от 2,5 пъти повече енергия (респ. фураж) в сравнение с 1 кг. мускулна тъкан (основно правило). Важно е постигане на пълен разходен контрол на производствените параметри при отглеждане и угояване на свине, който трябва постоянно да се регистрира и оценява. В зависимост от размера на групата и фермата, това трябва да се осъществява седмично или месечно. Колкото по-голяма е фермата, толкова по-чест трябва е контролът. При това съществуват добри компютърни програми, при които много важно е надеждно събиране на данни от обора. Компютърът с неговите криви на фуражите не може да замени претегляне на прасетата, но и двете системи могат да бъдат свързани, за да се намалят усилията за въвеждане на данни.
Същото важи и за регистриране и записване на количеството храна. Това е мястото, където системата за партиден смесител е полезна и е рентабилна, дори ако е малко по-скъпа за закупуване в сравнение с обикновена захранваща конвейерна система: възвръщаемостта на инвестицията е нещо различно от ниската цена на придобиване!
Освен това, такава система позволява многофазно хранене и спестяващо разходите за фураж, тъй като животните винаги се хранят според теглото си – точно в съответствие с конкретния бокс и възрастова група.
Колкото по-високи са разходите за фураж, толкова по-полезно е да имате такава система, функционираща активно и през почивните дни, на официални празници и през нощта. При правилното й обслужване, тя позволява да се избегне ненужния „лукс“ консумация на скъпи съставки като аминокиселини.
За контакт:
Farm and Country Service GmbH & Co KG
Koog 3
25779 Schlichting
guenther-dubberke@t-online.de
Мобилен: +49 151 624 645 31
Работни езици: Немски и английски