ПОВРЕДИ НА ТАЗА СЛЕД ЗАТРУДНЕНИЕ НА РАЖДАНЕТО ПРИ ЖИВОТНИТЕ

Късната есен, зимата и пролетта са сезони, когато раждането при животните най-често е свързано с някакъв проблем. В предния брой разгледахме кои са причините за задържане на плода в твърдия родилен път. В настоящия материал ще видим обичайните последствията, ако все пак се поеме риска и плодът се  изтегли с непозволена теглителна сила. Те са твърде неблагоприятни, както за майката така и за новороденото.

От страна на родилката, най-често се уврежда тазът, както и нервите на задния пояс. Би могло да се касае за разтягане на междуставни връзки, натъртване на кости, или дори за счупвания. Най-често се засягат първескините – крави и кози.

Какви са признаците, които се установят при засегнатите животни ? По принцип точната локализация и вида на проблемите се доказват трудно. Обикновено отклоненията от нормата се установяват непосредствено след или още по време на раждането. Животното показва редица разстройства в нормалното държане. Ако въобще са възможни, изправянето и придвижването са много затруднени. Външно може да се установят асиметрии на таза (хлътвания или изпъквания). Понякога единият крайник се влачи или въобще да не се допира до земята и виси. На все пак това е по-благоприятен вариант, тъй като в по-тежките случаи животните лежат безпомощни. Задните крайници са неподвижни или трудно подвижни. Възможно е дори чувствителността им да е загубена – убождането с игла не предизвиква реакция. При подканване, животните правят напразни опити да се изправят. Задницата не държи. При спукване на свръзката между срамните кости се установява оток между крайниците и корема. При нарушена инервация на вътрешните органи се затруднява уринирането или обратното, то става неволно (непрекъснато изтича урина). Ако успоредно с увреждане на таза се нарани и мекия родилен път, от външния полов орган периодически изтича кръв и съсиреци. Като цяло, в повечето случаи общото състояние на пациента е в рамките на нормата. Апетитът и преживянето са запазени. Животните реагират адекватно при общуване с тях. Количеството на издоеното мляко е задоволително. За доуточнява на диагнозата ветеринарният лекар извършва допълнително ректално, вагинално, ултразвуково или рентгеново изследване.

Прогнозата при залежаване след раждане следствие травми на родилния път е съмнителна до неблагоприятна ! При установяване на счупвания, или ако в продължение на 14 дни, въпреки положените грижи родилката не се изправи, то тогава тя трябва да се бракува или да се евтаназира.

Какво трябва да предприемат стопаните, гледачите и фермерите.

1. Необходимо е да осигурят подходяща постеля. Животното се поставя върху дебела и суха слама. Ролята на пода и подовото покритие е огромна. Твърдите, влажните, замърсените и хлъзгавите повърхности са опасни не само заради мъчното изправяне върху тях. Понякога след един или два неуспешни опити, животните се стресират и въобще не полагат необходимите усилия за ставане, дори и в случаите, когато здравословното им състояние се подобри. В тази връзка опитите за насилствено изправяне (удряне, превиване на опашката или други начини за предизвикване на болка и уплаха), не само че не помагат, но дори имат обратен ефект.

2. За залежалите животни трябва да се оказват допълнителни по-специални грижи. Налага се често обръщане, през 2-3 часа, разтриване със спирт, най-добре камфоров, синапов или силна ракия, покриване с топли наметала или друг вид завивки. Няколко дни след раждането в областта на кръста трябва да се поставя топло. Споменатите грижи ще гарантират трофиката на тъканите и стимулиране на възстановителните процеси. В противен случай ще възникнат тежки декубитални рани, инфектирането на които е животозастрашаващо. На болното животно се осигурява пълен покой. Достъпът на други животни не се допуска. При възможност е удачно ежедневното изправяне с люлка.

Фуражите трябва да са лесно смилаеми и  пълноценни – сено, моркови,  тикви, покълнало жито или ечемик, запарени трици. Водата се дава в неограничено количество.

С особена важност при залежалите животни са адекватните грижи за млечната жлеза. Нормално преди раждането при високомлечните животни настъпва едем на вимето. Всеизвестно е, че раздояването на преснотелките изисква допълнителни грижи. Лесно можем да си представим какви ще са последствията, ако върху млечната жлеза е стоварена тежестта на цялото тяло, и ако хигиенните условия не са задоволителни. Ще настъпят травми, задържане на млякото, последвани от тежък мастит, понякога дори животозастрашаващ. Само той би могъл да е предпоставка за бракуване на животното. Тези въпроси са най-актуални при високомлечните крави. Така че, успоредно с обръщането, животните трябва да се издояват и то след добро почистване и масаж на вимето. И при най-малкото съмнение за развитие на мастит е необходимо да се приложат високи дози антибиотици.

Състоянието при залежалите пациенти изисква ежедневен преглед от ветеринарен лекар. Той най-точно ще прецени развоя на заболяването и съвместно с фермера ще определи съдбата на животното и целесъобразността от терапията. Лекуването е стандартно, но както беше споменато по-горе, не винаги е успешно. Фермерите трябва да знаят, че залежаването след трудно раждане не изисква прилагане на скъпи медикаменти и продължителни венозни вливания на разтвори. По принцип трикратното приложение на високи дози кортикостероди (епидурално), витамините В1, С, аналгин и умерени дози калций, трябва доведе до подобрение на състоянието. Ако те се окажат напълно безполезни, то с категоричност може да се твърди, че по-скъпите препарати са неудачни !

Основните усилия трябва да бъдат насочени към оказване на споменатите по-горе адекватни грижи към пациентите. Ако при термомотриране се установи повишаване на вътрешната телесна температура над 39,5 °, то това е най-ранния симптом за настъпване на усложнения ( с родилния път), налагащи инжектиране на антибиотици и като цяло влошаване на прогнозата.

Оставете коментар