Живеем в съдбовни и разделни времена. Паралелно с фундаменталните и най-наболелите въпроси стоящи пред света и в частност пред нас българите съществуват много други, на пръв поглед по-второстепенни. Със своята тежест и роля за обществото обаче, те в никакъв случай не отстъпват назад. Един от тях касае бъдещето на животновъдството. Ще го бъде ли ?
Като че ли съществуват тенденции за укротяване и редуциране на съществуващото през последните години свръхпроизводство на месо и мляко на Запад. Но в никакъв случай обаче това не трябва да радва производителите в България. Случващото се е отговор на трайни, целенасочени и неотменими тенденции, които засягат в пълна сила и нас !
В Холандия, Дания, Северна Германия и в други страни, държавата закрива много от фермите. Целта е да се намали поголовието поне с 30%. Аргументите са главно екологични – силно негативно въздействие на животновъдството върху околната среда. Нещо повече. Предписанията са за възстановяване на екстензивни форми на животновъдство.
Успоредно с решаване на съдбата на фермите стоят и въпросите свързани с ограничаване на потреблението на традиционните продукти с животински произход и заместването им с такива получени от растения. И ако по отношение на месо и месни изделия хората се разделят на две групи – вегетарианци и невегатарианци, то по отношение на мляко и млечни продукти, като че ли въпросът за отказване от тях като че ли никога не е стоял…..поне до сега.
Ще се сбогуваме ли с оригиналния продукт – мляко издоено от животни ? Звучи много крайно, малко тъжно и дори съдбоносно. Вероятно няма, но безспорно тенденциите са за силно редуцирано присъствие на този хранителен продукт на нашата трапеза. Сигурно е, че наред с това, цената му ще се повишава.
Някои вероятно не без основание биха казала, че ние в Бълагария в това отношение сме много напред……..трудно може да се открие истинско натурално мляко и продукти по витрините и щандовете в магазините ни. Ако се създаде такъв критерий за оценка и сравнение без съмнение ние бихме били отличниците на Европа, и не само.
В немския онлайн новинарски портал t-online вчера 31.07.2022 в, бе публикуван материал озаглавен Алтернативите във възход или „ЧАО на кравето мляко“ с автор Theresa Crysmann
Представям го на Вашето внимание с малки съкращения
ЧАО НА КРАВЕТО МЛЯКО
автор Theresa Crysmann
В Западна Европа и в частност в Германия кравето мляко се купува все по-малко. Вместо това това процъфтява бизнесът с заместители от растителен произход. Скоро тази тенденция ще се усили благодарение и на бъдещи данъчни облекчения.
Бихте могли да го наречете просто „мляко“. Да бъдат означавани върху опаковката тези продукти като мляко все още обаче е забранено в Европа. Въпреки това напитките на растителна основа стават все по-популярни както никога до сега. Те са успешни заместители на кравето мляко в кутийки за ежедневна употреба в капсули за кафе или в купичките за мюсли. Заедно с „Alpro“, шведската компания „Oatly“ е един от най-успешните производители на напитки от растителен произход предлагани на германския пазар. През 2018 г. компанията е изнесла за Федералната република 3300 тона от своите растителни млечни заместители, достигайки миналата година фантастичните 69 000 тона.
Макар че само четири процента от населението са се отказали напълно от краве мляко, в момента повече от една трета от консуматорите редовно или от време на време преминават към заместители на млякото. И то въпреки законоустановената надценка.
Независимо дали растителните заместители на млякото са продукт получен от овесени ядки, соя, бадеми, ориз или кокос, те се облагат с 19% ДДС. Оригиналното краве мляко се облага само със 7%. За някои това е несправедливо и дискриминативно стимулиране на продажбата на краве мляко.
Данъчно облекчение за млечните алтернативи от растителен произход
„За растителни продукти ДДС трябва да бъде намален“, настоява Виктор Перли, член на бюджетната комисия и говорител по политиката за преразпределение на лявата парламентарна група в Бундестага, в интервю за „t-online“. Той смята, че данъчното натоварване на заместителите от растилен произход и други подобни трябва да остане в миналото. В началото на юли неговата парламентарна група внесе предложение за адаптиране на закона за данък върху продажбите „към настоящите навици за консумация на храни в Германия“.
„Отдавна е ясно, че животинските продукти играят много малка положителна роля при здравословното, щадящо климата и околната среда хранене“, казва Перли.
Федералното правителство също подкрепя този пункт. Целта на новата стратегия за хранене наред с други неща, да се гарантира, че повече храни на растителна основа ще могат да участват при запълване на потребителската кошница.
На запитване на t-online Федералното министерство на земеделието и храните„ дава следния отговор: „особено от съображения за опазване на околната среда, климата и здравето, има смисъл да се определят стимули за намаляване на консумацията на животински продукти и засилване на растителната диета“. С други думи: животинските продукти вероятно ще станат по-скъпи, а тези с растителен произход по-евтини.
Лост за това би било намаляване на ДДС върху растителните продукти и увеличаване на данъка върху животинските храни. До каква степен това може да играе роля в хранителната стратегия на федералното правителство обаче, все още не е конкретизирано. Най-вероятно млечните продукти на растителна основа трябва да бъдат предпочитани. Защото освен месото и колбасите все по-често се критикуват и млечните продукти.
От бяло злато – до убиец на климата
Някога славено като суперхрана, кравето мляко все повече влиза в центъра на вниманието в друга светлина, неговия съмнителен отпечатък върху околната среда. Състезанието с времето и климатичната криза ни доведе и до решаване на този въпрос.
„Дори най-замърсяващото производство, това на соевото мляко е по-добра алтернатива за планетата в сравнение с кравето мляко, и то произведено по възможно най-екологичния начин“, твърди Джоузеф Пуър, екологичен изследовател в катедрата по зоология на Оксфордския университет.
Пуър и неговият екип анализират данни от около 40 000 ферми в 119 страни, за да сравнят въздействието върху климата и околната среда на множество селскостопански продукти добити при различни производствени условия. Учените обърнаха специално внимание на млякото и напитките на растителна основа, тъй като са загрижени за нарастващата консумация на мляко и млечни продукти в световен мащаб. Причина за това е нарастващия стандарт на живот. Търсенето нараства бързо, особено в развиващите се страни в Азия и Африка. Според прогнозата на Оксфорд, ако нещата продължат с досегашното темпо, през 2050 г. световното население може да консумира до 1,3 трилиона литра мляко, 60% повече от днес. Изследователите се опасяват, че в рамките на няколко десетилетия млечната промишленост може да спомогне за превръщането на селското стопанство в най-големия източник на въглеродни емисии.
В момента една четвърт от глобалните емисии на парникови газове се причиняват от селското стопанство, а за Германия тази цифра е малко над 8 процента.
Всеки растителен заместител на мляко превъзхожда оригиналния продукт
Джоузеф Пуър и колегите му демонстрират колко много може да се постигне и направи за околната среда, ако животинските продукти се заменят с растителни. При сравняване на кравето мляко с растителните аналози, продуктът получен при издояване на крава винаги се представя по-зле във всички ключови категории.
В сравнение със заместителите на продуктите, произведени от овес, соя, бадеми или ориз, средно за производство на един литър краве мляко е необходима около десет пъти повече земна площ, получават се три пъти повече газове с парников ефект, изразходва се два пъти повече вода и настъпва по-високо замърсяване с фосфати на подпочвените води.
При сравняването им помежду им, няма ясен победител сред млечните алтернативи. В зависимост от това кои екологични щети искате да избегнете най-спешно, съществуват различни варианти: бадемовото мляко е най-благоприятното за климата, оризовото мляко използва най-малко земя, а при производството на соево мляко се изразходвма най-малко вода и замърсяването на подземните води с фосфати е най-ниско.
Във всеки случай когато замените кравето мляко с растителен продукт за планетата ще е по-добре. Променете своята диета и хранене съветва екологичният изследовател Пуър. Приемайте по-малко краве мляко и повече заместители на растителна основа.
Какъв е отговорът опровержение на животновъдите ?!?!
РАСТИТЕЛНИ НАПИТКИ само КАТО АКСЕСОАРИ?
„Млякото е и ще остане основна храна, алтернативите са начин на живот“, опровергава привържениците на заместителите Бьорн Бьоргерман, говорител на Асоциацията на млекопроизводителите в Германия. Той намира анализи като този на Оксфордския университет за подвеждащи. Вместо да се сравнява климатичният баланс на литър краве мляко и литър растителна напитка, емисиите на парникови газове трябва да се съпоставят с хранителната стойност на продуктите.
Средната продуктивност на кравите в Германия е около 8500 литра мляко годишно. През 1990 г. млеконадоят е около бил наполовина по-малък
„Ако сравните естествените съставки на млякото – мазнини, протеини, лактоза, минерали – и тези на заместителите, много от уж ценните алтернативи се оказват доста по-слаби: на килограм хранителни вещества кравето мляко има много по-добър въглероден баланс от очакваното, като тази тенденция е много устойчива„ подчертава представителят на млечната индустрия Бьорн Бьоргерман.
Всъщност средната хранителна стойност на заместителите на млякото е по-ниска от тази на кравето мляко, дори ако към повечето напитки на растителна основа се добавят калций и витамини, а някои разновидности имат големи количества фибри (овесена напитка), протеини (соева напитка) или въглехидрати (оризова напитка).
Но дали по-добрата хранителна стойност на кравето мляко оправдава много по-сериозните му негативни последици за климата и околната среда?
Остарели съвети за хранене
Особено по отношение животинските мазнини, експертите по хранене съветват умереност и в същото време класифицират растителния протеин като също толкова ценен, колкото и животинския. Независимо от това, официалната препоръка на Германското дружество по хранене за възрастен човек все още гласи: 250 милилитра краве мляко, кисело мляко или йогурт на ден, плюс малко сирене. Васанти Малик, професор по хранене в Харвардския университет, е сред онези, които смятат тази директива за остаряла.
Разбира се, кравето мляко има уникален хранителен профил, казва Малик. За деца с ограничен хранителен режим, той предлага практически цялостно снабдяване с витамин D, протеини и калций. При възрастните обаче процесът на растеж е приключил и нуждите им от хранителни вещества са по-ниски. „Наистина няма причина да пиете мляко, освен ако не ви харесва“, обяснява Малик. „Но ако ви е грижа за околната среда, трябва да получите нужните хранителните вещества, присъщи за млякото, от други храни.“ Много вероятно е скоро да има ценови стимул за това.
Федералната агенция за околна среда и фермерите за данъчна реформа
В допълнение към позицията на лявата парламентарна фракция, Федералната агенция за околната среда наскоро призова закупуването на овесени напитки и други растителни производни да се облагат с 7 вместо с 19 процента ДДС. И обратно, всички продукти от животински произход трябва да се облагат с по-висока стандартна данъчна ставка. Изключение в това отношение да правят прясното, киселото мляко и сиренето. Намалената ставка досега важи и за месото например.
Въпреки задаващите се проблеми за тях, асоциацията на фермерите сигнализира, че е отворена за дискусии по отношение реформа в данъчните ставки. Евентуалното увеличаване на ДДС до 19 процента за всички животински продукти е „по-малкото зло“ с оглед на тежкото положение на много животновъди, каза наскоро пред „Нойе Оснабрюкер Цайтунг“ вицепрезидентът на асоциацията Вернер Шварц.
За много фермери животновъдството вече не е рентабилно. Те са притиснати между ценовата война на пазара и нарастващите законови изисквания Тъй като и без това фермерите не разполагат с нужните финансови средства за преустройство на помещения и обори с оглед създаване на условия отговарящи на изискванията за хуманно отношение и благополучие на животните, по-високият ДДС може напълно да стопи всички надежди и минималния събран капитал.
Но все пак ако държавата ги натовари допълнително, не им остава нищо друго свен да се съобразят с изискванията твърди Шварц. Нещо повече, те дори биха могли да приемат намаляване на данъчното облагане на растителните продукти до нулева ставка. Но, фермерите спешно се нуждаят от решение за това как да продължат. Ако не се стигне до взаимно приемлив вариант, удовлетворяващ всички страни, те ще се откажат от отглеждане на животни.
Следователно времето за въвеждане на по-гъвкави и целесъобразни ставки на ДДС върху храните е дошло, не само с оглед на напредващата климатична криза. Във Федералното министерство на земеделието и храните обаче не реагират с необходимата острота и скорост.
Евентуален проект за нова стратегия за храните ще бъде готов едва след година. Съдържащите се в него мерки трябва да бъдат приети от Бундестага. Така че предстоящият път до редуциране на цените на напитките от растителен произход е все още доста дълъг.