Известно е, че Чили се намира в югозападната част на Южна Америка. Разположението му е уникално. Дължината на тази страна е над 4500 км, граничеща на север с Перу, а на юг с Огнена земя. Средната ширина на Чили е само 200 км. В страната се намира най-южната част на континента нос Хорн, отдалечен само на 650 км от Антарктида. Климатът, почвите, флората и фауната на тази страна са изключително разнообразни. Високата верига на Андите се разпростира по цялата дължина на страната. Основното било на тези планини служи като естествена граница с Аржентина.
На север е пустинята Атакама, дълга над 1000 км., безкрайни пясъци, скали вулкани с височина до 7000 метра и впечатляващи солени езера. Тя е най-сухото място на земята. На юг от нея климата е влажен, субтропичен с вечнозелена растителност. В тази част са и най-плодородните земи, столицата Сантяго и другите по-важни градове. Населението е над 15 милиона души. Южната част на Чили е изключително красива. Брегът е силно разчленен с многобройни фиорди и острови, най-големия от които е Чилое. Климата в тази част е влажен.
Чили е най-развитата индустриално-аграрни страни в Южна Америка. В селското й стопанство работят около 20% от населението. Отглеждат се плодове за износ, също така житни и едър рогат добитък. Чили е световноизвестен със своята лозаро-винарска промишленост и океански риболов.
Всъщност само 8% от земята на Чили може да се обработва и да се използва за земеделски цели. В това отношение сравнението с други съседни страни е повече от красноречиво – за Аржентина този процент е 51,5, а за Уругвай 87,6. Допълнително и качеството на почвите не е добро. Докато в аржентинската Кордоба хумусния слой е с дебелина до 9 м, то в Чили често почвите са каменисти и то с изключително ниско съдържание на фосфор. В някои райони фосфорното съдържание е само 5 ррm, а за добро развитие на растенията са нужни стойности над 17 ррm. Необходимо е да се прилага скъпото изкуствено наторяване. И въпреки това, учудващо е че резултатите в земеделието са добри.
Хората работещи в селското стопанство се отнасят с любов към своята професия и ежедневни задължения.
В Чили се отглеждат 4,1 милиона крави. Нерядко се срещат ферми с по неколкостотин черно- или червено-шарени крави. Мекият и влажен климат в централните и южните райони позволяват целогодишно пасищно отглеждане. Средната млечност на кравите е 6000 литра. Проблемните животни с над 500 000 соматични клетки в милилитър прясно издоено мляко са рядкост. Вече в продължение на повече от 40 години се прилага изкуствено осеменяване. Проблеми при раждането се срещат по изключение. Така на 400 крави само веднъж годишно се налага да се извършва цезарово сечение. В този район на света болестта „луда крава” все още е непозната. Макар и рядко се срещат левкоза и бруцелоза.
Материалът е написана през 2006 година