ПРЕКАРВАЙКИ ДЕНЯ В ЛЕЖАНЕ, КРАВИТЕ РАБОТЯТ ЗА ВАС ФЕРМЕРИ !

Чистопородните и високопродуктивни крави са като истинските принцеси. Те са създадени за най-меката постеля. Ако леглото им е твърдо и неудобно, то тогава не очаквайте нищо хубаво от тях….

Така накратко би могло да се обобщи съдържанието на настоящия материал. Търсейки причините за един или друг провал, нерядко те се коренят в погрешното архитектурно и конструктивно изпълнение на сградите и съоръженията в тях…

От съществено значение за постигане на висока продуктивност при млечните крави е продължителното им лежане, 12-14 часа на ден. В това положение, кръвоснабдяването на млечната жлеза се увеличава с 30 %, а от там и  количеството на образуваното мляко. Освен това при почивка в 70% от времето кравите преживят необезпокоявани, което допълнително подобрява храносмилането и усвояването на хранителните вещества.

Оптималният режим на лежане води до минимално натоварване на копитата (механично, химично и инфекциозно) и крайниците като цяло. Така се насърчава подобряването на здравния им статус.

 Отклоненията от естествения ритъм и продължителност на лежане при което периодите на почивка са твърде къси или дълги, може спомогне за възникване на причинно-следствен порочен кръг, който в крайна сметка да доведе до куцота и намален прием на храна. От своя страна всичко това е предпоставка за нарушение в обмяната на веществата, което в крайна сметка още повече влошава здравния статус на копитата.

Почивката и лежането на кравите са толкова важни, че когато те са недостатъчни, всяка пропусната минута е свързана със загуби. Същевременно, ако се следят всички детайли от поведението на животните, биха могли да се избегнат редица грешки, компрометиращи смисъла от това въдство. Често това не е никак скъпо, а последвалите корекции водят до значителни позитивни финансови резултати.

Първото и най-важно условие за създаване на комфорт на животните е гарантиране на свободно, улеснено и неболезнено изправяне и лягане

Успоредно с изграждане на меко подово покритие, флексибелни и съобразени с анатомичните и физиологичните изисквания на животните прегради, конструирането на специални ограничители на самото легло с определени размери също допринася за подобряване на свободата на движение и позицията на лежане.

КАК ЛЕЖИ КРАВАТА ?

По отношение на естествените позиции на лежане, като стандарт служи поведението на кравата на пасището (снимка 1). В боксовете и леглата биха могли да се отдиференцират основно 5 предпочитани положения – по гърди (43%), с изпънати предни крайници (20 %), с изпънати задни крайници (22%), пълно странично лежане (7%) и позиция на заспало животно (8 %).

Ограничителните и направляващите приспособления, ограждащи всяко легло в никакъв случай не трябва да представляват вид пречка за волните движения. Ако кравата не може да заеме предпочитаната от нея позиция, например тази с изпънати напред крайници (снимки 2, 3) , то компенсаторно останалите се заемат твърде дълго,  но в крайна сметка цялата продължителност на лежане се намалява. Неограниченото и свободно лежане предотвратява локалните пренатоварвания причиняващи нарушено кръвооросяване на засегнатите области (например скакателни стави) с последвало увреждане.

При проведено изследване в Канада е установено, че когато леглата са лишени от долни ограничители за гърдите, те са предпочитани от кравите. Дневно животните лежат 72 минути по-дълго.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ПРОБЛЕМИ В ПРАКТИКАТА

  1. Кравите не могат да заемат всички желани естествени позиции на лежане.
  2. Кравите лежат косо, напречно, твърде напред, назад или наполовина в леглото.
  3. Леглото не е меко, не създава сигурност при изправяне и лягане (необходим е висок коефициент на триене.
  4. Леглото е влажно и замърсено.
  5. Няма достатъчно легла за всички животни, съотношението животно-легло е по-малко от 1:1   

НАЙ-ВАЖНИТЕ РАЗМЕРИ НА ЛЕГЛОТО

Ако стари постройки се реконструират, постигането на най-подходящи размери на леглата, понякога е трудно достижима цел. Компромисите със ширината са по-лесни отколкото с дължината, която трябва да е поне 210 см.. Това важи в случаите, когато, страничните прегради гарантират достатъчна свобода, т. е. те са на около 0,6-0,8 метра височина, така че при изправянето и лягането кравите не влизат в непосредствен, понякога болезнен контакт с тях. Леглата трябва така да са конструирани, че ограничителите в предната част да позволяват свободното извиване на главата назад. Всъщност да се има предвид, че ако ширината на боксовете е над 1,20 метра, с това не се печели значително повече време за лежане. Ако обаче те са под 1,15 метра, общото време за лежане се скъсява значително.

Ако леглото не е запълнено с постеля в предната и задната му част се образуват кантове, които могат до причинят нараняване на млечната жлеза или вътрешната част на скакателните стави.

С ОСОБЕНА ВАЖНОСТ СА ГОРНИТЕ НАПРАВЛЯВАЩИ ПРЕГРАДИ (ОГРАНИЧИТЕЛИ) ЗА ГЛАВАТА И ШИЯТА

В известен смисъл горните ограничители направляват движението и положението на тялото на кравата. Така например, те предотвратяват прекаленото навлизане на кравата напред в бокса за лежане. След изправяне, те я принуждават да направи крачка назад, като по този начин, дефекацията и уринирането се извършват извън леглото. Нашите наблюдения и опит показват, че височината на която те са монтирани трябва да е в границите между 120 и 130 см. По този начин кравата спокойно ще стои и с четирите си крайника в леглото. По отношение на самото им позициониране – в литературата се препоръчва те да са – 10 см. под височината на холката и 30 см. пред ограничителя за гърдите (предната част на леглото, монтира се вместо високата хранилка, обичайна за България). Предвид факта, че животните в стадото най-често са с различни размери, на практика най-удачни са флексибелните (еластичните) горни прегради за шията (снимка 4). Фиксираните системи не позволяват необходимите вариации възлизащи между 10 и 15 сантиметра.

В момента, на пазара се предлагат различни ограничители, съобразени с индивидуалните особености на всяко животно, като в известна степен част от тях могат да се монтират дори в стари сгради и боксове за лежане. Кога ограничителите са позиционирани правилно ? Когато кравите навлизат и се разполагат свободно в боксовете за лежане, като четирите им крайници са  на меко и сухо. В този смисъл те винаги щадят тазовите си крайници, които нерядко попадат във влажната и замърсена част извън леглото.

При проведени опити е доказано, че при наличие на фиксирани предни ограничители на шията, когато се възпрепятства пълното навлизане на кравите в леглото се развиват различни заболявания на копитата. Категоричното отхвърляне на шийните ограничителите е неправилно, тъй като те играят много важна роля при направляване на кравата непосредствено след изправяне при дефекация, като по този начин ролята им за чистотата на леглото е от решаващо значение.

Следствие извършваната развъдно-селекционна дейност, през последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на размерите на кравите. Това налага и предните ограничителни тръби да бъдат гъвкави. Заместването им с въжета, вериги или гума е предпоставка леглото да придобие изключителна функционалност. Освен това да се има предвид при строежа на нови помещения за крави – не винаги предните ограничителните тръби са необходими.

ЗА МЕКОТАТА НА ЛЕГЛОТО

Говедото е животно, което предпочита да лежи върху меки повърхности ! Ставите и останалите чувствителни участъци от тялото на този вид не са изолирани и защитени от травми и насядания. Особено показателно е поведението на  кравите, когато имат възможност да избират мястото, където да легнат. Те винаги предпочитат повърхности, които при натиск хлътват леко – до 20 мм. Друго важно условие е първоначалните еластичност и комфорт да се запазят дълги години. В тази връзка, най-предпочитани и изгодни са специално пригодените за тази цел гумени покрития. Настилките, които бързо губят своята мекота и еластичност, в значителна степен редуцират времето за лежане на кравите. Често това изобщо не се забелязва от стопаните и фермерите.

Когато заболяванията на копитата зачестят, освен всичко друго, задължително трябва да се контролира и комфортът който предлагат леглата. Най-често се засягат скакателните стави, при което космите опадат, възникват декубитални рани и артрити, често съпроводени с деформация на ставите.

Тези увреждания, в крайна сметка са следствие от прекомерния натиск върху кожата. Механизмът на възникването им е предхождан от следните междинни стадии:

1. Първоначално от силния и продължителен натиск се нарушава трофиката (кръвоснабдяването и обезпечаването с хранителни вещества) на кожата и меките тъкани под нея. Това води до нарушаване на обмяната на веществата и намаляване на защитната й функция.

2. Допълнително космените влагалища се увреждат, настъпва алопеция (окапване на космите). Кожата остава още по-незащитена от въздействията на вредните фактори на околната среда.   

3. Влагата образувана от разлятото млякото, урината и фекалите, води до омекване на кожата, и тя става напълно ненадеждна бариера срещу бактерии. Последните навлизат много лесно и предизвикват възпаление.

4. Местата за лежане, с влошени хигиенни показатели (богати на течности и фекали) предоставят благоприятни условия за развитие и намножаване на микроорганизмите. Така леглата представляват опасно инфекциозно огнище.

5. Всичко това води до намален прием на храна и недостатъчно обезпечение с витамини и минерали.

При лежане, долната част на тялото на кравата е подложена на голямо натоварване. По принцип подкожната мазнина и особено мускулите обезпечават доброто кръвоснабдяването и кръвообращение при един временен натиск. Ако обаче това натоварване е много силно или продължително, следствие лошата трофика настъпват увреждания. Най-напред те се локализират там, където кожата е в непосредствено съседство с костите, например в областта на скакателните стави. Навсякъде, където при лежане чрез мекотата на постелята натиска би могъл да се разпредели върху една по-голяма площ от тялото, трофиката на кожата е много по-добра. Следствие на това не настъпват увреждания. Освен всичко друго, меките подови покрития притежават значителен коефициент на триене, позволяващ много по-голяма сигурност при лягане и изправяне. Това също е предпоставка за един физиологично протичащ ритъм на лежане.

Ако подът и самите легла са влажни и замърсени, тогава най-напред трябва да се провери, дали това не се дължи на: твърде заръбени предни граници на леглото или неправилно позиционирани горни направляващи прегради, при което те са твърде назад. Всичко това принуждава животните да лежат напречно (косо), при което кравите дефекират и уринират в съседните легла. Освен това изправянето им е затруднено от страничните прегради. При високо разположените боксове, съществуващият наклон от 2-3% предразполага кравите да лежат така, че ориентацията на главата им да е нагоре. Това улеснява подсушаването на пода.

Опитът показва, че при реконструиране и осъвременяване на дадено сградово оборудване в това число и на леглата е най-добре, ако предварително, пробно се оборудват (реконструират) отделни боксове и легла (в това число и гъвкавата предна преграда и ограничител за врата, пасващи идеално за животни с различни размери, както и предната гръдна преграда). В повечето случаи това е изключително полезно и предотвратява допускането на сериозни грешки. В повечето обори, определени участъци от сградата са удачни за такива пробни реконструкции.

ПОДХОДЯЩАТА ПОСТЕЛЯ НАЙ-ЧЕСТО Е ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ

Подходящата постеля е от особено значение. Ситно нарязаната или смляната слама е четири пъти по-добър абсорбатор на влагата от цялата слама и е по-подходяща като постеля за леглото. За едно легло са достатъчни от 300 до 500 грама дневно. Нарязаната слама (с дължина под 10 мм) води и до минимизиране на случаите на кожни и ставни увреждания. Стърготините са по-неподходящи. По принцип човек би могъл да изпита поносимостта и качествата на всяка постеля като прокара един път гърба на ръката си през нея. Сухите легла в много голяма степен допринасят за избягване на уврежданията при лежане, тъй като мацерираната и влажна кожа притежава минимална съпротивителна способност. Благоприятно влияе и допълнителния наклон на постелята, която следва този на леглата, възлизащ на около 3 %.

Най-вредна е овлажнената постеля в дълбоките легла, тъй като освен всичко друго, в тези случи времето за лежане е драстично редуцирано. Кравите използват с охота и продължително само едно сухо и добре поддържано легло. Това е доказано опитно. Така при сухи стърготини (14% влажност), кравите лежат средно около 13,6 часа дневно. Ако обаче стърготините са влажни (74% ), то времето за лежане е съкратено до 8,6 часа. 

Ако възникнат щети и увреждания при добре поддържани боксове, то тогава като възможна причина трябва да се имат предвид някои заболявания на копитата. Ако те са болезнени времето за лежане се удължава прекомерно. Това също е нежелано.  Рискът от увреждания причинени от продължителния натиск върху долната част на тялото става реален. Освен всичко друго, намалява приемът на храна, а това от своя страна резултира в нарушения на обмяната на веществата. Така по този начин възниква един порочен кръг. В тези случаи винаги трябва да се има предвид взаимното действие на следните фактори – комфорт на лежане, движение и здравен статус на копитата.

Ако пътеките за придвижване и леглата на кравите са съобразени с техните физиологични особености, в много голяма степен това допринася за съобразеното с продуктивния им статус хранене. Най-актуално е това при преснотелките, където не става въпрос дали правилно е изчислена дажбата, а какво ежедневно в действителност приема всяко животно. При това често ключова роля играят оформянето и качеството на пътеките за разходка, тъй като те в голяма степен допринасят за запазване на здравословното състояние на копитата и добрата подвижност на животното.

По отношение на естествените позиции на лежане, като стандарт  служи поведението на кравата на ливадата

Ако предните крайници на кравата не са изпънати напред, често лежането е неудобно

С такива еластични „подлакътници” предлагани наскоро на пазара и у нас, всяка крава ще се чувства  най-комфортно

Най-удачни са еластичните горни прегради за шията. Често за тази цел могат да се използват изолирани синджири, въжета или ремъци.

Автор д-р Барбара Бенц, Германия, октомври 2009

Превод доц. д-р Пламен Георгиев

Оставете коментар