България е малка страна. Ние сме зависими от всичко и от всички. Правим ли нещо, за да не бъде това така ?
Известно е, че производството на храни и хранителни продукти е със стратегическо значение за всяка нация. Освен всичко друго то осигурява независимост ! Може ли тя да има цена. Може ли когато се говори за независимост да се говори за интереси. Известно е, че съществена част от животните у нас се отглеждат в малките ферми. За съжаление, притиснати от икономическите обстоятелства, ентусиастите остават все по-малко. Допълнително в медиите, навсякъде и във всичко непрекъснато се прокламира идеята, че дребните производители са обречени. За тях е настъпил края !
Същевременно, хранителните продукти поскъпват непрестанно. Подозрително евтин остава само вносът. Поне за сега. Какво значи да ликвидираме по-голямата част от животните у нас ! Това означава само едно – безусловна зависимост от вноса. Кой има интерес от това ? Ние българите ?!
Защо в рекламите на много продукти все по често срещаме думите – „селска”, „Балкана”, „баба, „ дядо”, „тайни”… Може би с това е белязано началото на края на цяла ера от историята и развитието на България.
Наистина ли е абсолютно безсмислено и катастрофално да се произвежда в малки ферми. Вероятно отговорът на този въпрос е нееднозначен. Дали обаче икономическата конюнктура в този момент ще победи нещо, което е съществувало векове наред. И по-важното – дали същевременно това ще е правилното решение !
Кои са аргументите в полза на малките ферми ? Има ли въобще такива.
Най-голямата заблуда, насаждана у нас е, че продукцията получавана от малките ферми е малоценна и некачествена. За всички е ясно, че е напълно възможно млякото дори и от една единствена крава, да е по-качествено от сборното получено от ферма за 1000 животни. В пълна сила това важи и за качеството на месото, яйцата и т. н.
В малките, семейни ферми много по-лесно се осъществява индивидуален подход към животните. Той е свързан с редица предимства: отглеждане в зависимост от характера и потребностите на животното; по-добра хигиена; по-рано откриване на отклоненията в здравния статус; пълно оползотворяване дори и на незначителни количества отпадни или странични фуражи – тикви, дини, пъпеши, треви, листников, царевичак и др. Рискът от възникване на болести при новородените и подрастващите животни е много по-малък. В случая би могло да се направи сравнение между децата в яслите и градините и тези останали по-дълго у дома. Отглеждани в малки ферми, животните са „по-щастливи”. Въпреки доместикацията отглеждането е по-природосъобразно. Устойчивостта на организма към инфекции е по-голяма и от там рискът от разпространение на някои заразни заболявания и от възникване на технопатии е по-малък. Индивидуалният подход към животните гарантира по-точно дозиране на фуражите, в зависимост от физиологичното състояние и конкретните нужди. Когато фермите са малки, технически е много по-лесно да се реагира при всяка критична ситуация. Много по-точно се следи историята на всяко едно животно. Известна е вредата от наличието на остатъци от лекарствени вещества в хранителните продукти. Стриктното спазване на карентните срокове е много по-лесно осъществимо в малките ферми. В пълна сила това важи и за идентификацията на животните. При отглеждане при природосъобразни условия много по-рядко се срещат болести на копитата, млечната жлеза, безплодие. Смъртността е по-малка. Не трябва да се забравя и нещо друго много важно – социалната роля на малките ферми. За мнозина те са единствения изход за оцеляване.
Това че една ферма е малка не значи че:
- не могат да се въведат необходимите санитарно-хигиенни норми на отглеждане;
- не може да се осъществява съвременна селекция, хранене и отглеждане;
- не могат да се изпълняват съответните предписания гарантиращи добър здравен статус на животните;
- не могат да се въведат постиженията на научно-техническия прогрес;
- животните не могат да бъдат обслужвани от грижовни, интелигентни и образовани гледачи и стопани;
- тя не може да има просперитет;
- тя трябва да фалира или да бъде унищожена.
Разбира се всичко това не важи за малките ферми, в които животните се отглеждат в мазета, землянки, навеси, целогодишно гладуват, липсват елементарни хигиенни условия, в които не се извършват задължителните лечебно-профилактични мероприятия, в които цари примитивизма и невежеството, в които животните само се гледат, но не и отглеждат с така необходимите любов и грижи.
Всъщност никой не може да отрече, че в голяма степен тези характеристики се отнасят и за редица уедрени животновъдни ферми у нас. В тази връзка могат да се дадат редица примери.
Задачата на управляващите в България, а и не само, е по всякакъв начин да стимулира качеството, а не измамно голямото количество.
Материалът е 2006 год
