Както е известно половият цикъл е съвкупност от циклично протичащи процеси в организма на женските животни, благодарение на които е възможно създаването на необходимите биологични предпоставки за развитието, узряването на яйцеклетката, овулацията и оплождането. При кравата, в условията на практиката, макар и не съвсем коректно, половият цикъл е придобил популярност под наименованието разгонване. Всъщност разгонването или еструса е само една фаза, в края на която се отделя зряла и годна за оплождане яйцеклетка. Външно се манифестира с определени признаци и промени. Процесите и факторите, оказващи влияние върху протичането и пълноценността на разгонването са много. Една част от тях са познати отдавна на науката, други са в процес на проучване, а трети остават все още неразгадана тайна.
В литературата, а и в практиката винаги се отделя по-голямо внимание на хормоните, като основен фактор, оказващ влияние върху половият цикъл. Известно е обаче, че регулацията му е нервно-хормонална. Познаването на многото фактори, действащи чрез нервната система върху възпроизводителните функции и фертилността на кравите има не само теоретично, но и голямо практично значение, при използването, внедряването и преценката на различните технологии на отглеждане.
Чрез нервната система действат основно факторите на външната среда. На първо място това е светлината. Приемането й чрез зрителния анализатор – очите, тя бива трансформирана и превърната в нервен сигнал, въздействащ на първо място върху мозъка. По този начин тя прави възможно най-вече пространственото ориентиране в околната среда. Освен това обаче, по индиректен път тя „докосва“ различни отдели на централната нервна система. В мозъка има едно определено място – епифизата, където образно казано светлинните дразнения се „натрупват“. В зависимост от приетото количество светлина, тази жлеза реагира по различен начин – отделя или напротив подтиска образуването на хормона мелатонин, който е съставна част на т. нар. биологичен часовник във всеки организъм. Образува се в голямо количество по време на тъмната фаза на денонощието – през нощта, докато денем неговата синтеза почти спира. При кравата мелатонина оказва възпиращо действие върху настъпването на еструса. Отдавна е известно, че при много видове животни, за протичането на цикличните процеси е необходимо голямо по-количество светлина. Светлата и тъмната фаза трябва да се редуват ритмично, за да оказват своето комплексно въздействие върху централната нервна система. Това се отнася както за денонощния ритъм, така и за годишната смяна на сезоните, което гарантира функционирането на биологичния часовник вътре в тялото. Така би могло да се обясни, защо кравите отглеждани при естествени пасищни условия, проявяват различна сексуална активност вечер и рано в сутрешните часове. Ежедневната смяна на светло с тъмно и обратното действа върху процесите на проява и интензивност на разгонеността задържащо или съответно стимулиращо. Разбираемо е защо кравите отглеждани в по-тъмни помещения, подложени само на разсейваща светлина, без значителни промени в денонощието, обикновено не се разгонват продължително време. Прави впечатление също така, че животни отглеждани в затъмнени помещения и след това изкарани на паша, започват да се разгонват масово. Като друг пример за влиянието на светлината би могло да се посочи и това, че животните отелени през късна есен или зимата, възстановяват по-късно своята половоцклична дейност, в сравнение с тези които са родили през пролетта или лятото.
Млечните крави се нуждаят от осветеност ва рамките на 2000 до 3000 Лукса. За по лесна преценка, би могло да се посочи, че това е количеството светлина, позволяващо безпроблемното четене на вестник. Фазата с такава осветеност трябва да е минимум 12 часа в денонощието. Важно е обаче да не се забравя, че е абсолютно необходима е ритмичната й смяна с тъмнина. По-подходящи са луминесцентните лампи, в сравнение с обикновените електрически крушки. Те трябва да се монтират на безопасно разстояние, така че да не се и замърсяват. Удобно е, ако се използва автоматично реле, гарантиращо точното редуване на светлите и тъмните интервали от денонощието. Трябва да се има предвид, че прекаленото удължаване на светлинния ден оказва също негативно влияние върху протичането на физиологичните процеси в организма на животните. През нощта е желателно да се оставя съвсем слаба светлина, позволяваща ориентирането на кравите. Това е необходимо най-вече при свободното боксово отглеждане.
Друг хормон, чиято инкреция зависи в много голяма степен от нервната система е познатия на всички адреналин. Той също повлиява в голяма степен протичането на половия цикъл. Отделя се от надбъбречната жлеза, предимно при стресови ситуации – пренаселеност, травмиране, болка, насилствено придвижване. Предизвиква потискане и задържане на много процеси свързани с размножаването. Високите нива на адреналин по време на еструс, отпускат матката и по този начин се затруднява силно придвижването на сперматозоидите. Освен това, този хормон затормозява отделянето на зрялата яйцеклетка – процес познат като овулация. Следствие на това, тя закъснява и срещата между мъжките и женските полови клетки не се осъществява своевременно, а от там и не настъпва оплождане.