Известно е, че плодовитостта при кравата зависи в голяма степен от храненето. Недостатъците в този насока, ниското качество на фуражите и несъответствуващото на нуждите на организма съдържание на хранителни вещества в дажбата влияе неблагоприятно върху плодовитостта. От друга страна това би могло да оказва негативно въздействие и върху протичането на различни други патологични процеси и болести в организма на животните или да доведе до намаляване на защитните сили на организма.
Основния проблем при голяма част от по-високопродуктивните крави в нашата страна е ниската енергийна обезпеченост на дажбата.
Както е известно, най-богати богати на енергия са всички концентрирани фуражи и особено царевицата. Подобаващо внимание на този проблем трябва да се обръща още през сухостойния период, когато се задоволяват нуждите на организма породени от интензивно нарастващия плод и подготовката за лактация. Недостатъчна енергийна обезпеченост на дажбата през този период води до нарушения в обмяната на веществата, високо степенно увреждане на черния дроб непосредствено преди или след раждането. Това повлиява негативно всички регенеративните процеси и бъдещата заплодяемост. Макар и по-рядко, съществуват случаи, когато кравите по време на напреднала бременост се прехранват, а също и количеството на приетия белтък е по-голямо от нужното. Следствие на това настъпва затлъстяване, и отлагане на мазнини в черния дроб. Непосредствено след раждането животните имат силно понижен апетит, водещо по-късно до недоимъчни състояния.
Проблемите в храненето не засягат само раждалите крави, но също така и юниците. При тази група животни по-често се срещат затрудненията по време на раждането породени от по-тесния родилен път. Недоимъчните състояния или прекалено ранното заплождане водят до неразвитие и инфантилизъм. Прехранването от своя страна пък е причина за натрупване на по-голямо количество мастна тъкан както в целия организъм, така и в стената на мекия родилен път. Това създава допълнително предпоставки не само за затруднено раждане, но и за предварително обременяване на организма още преди първата лактация, което може да компрометира съществуващите високи генетични заложби. Често на нераждалите животни се отделя по-малко внимание, но негативните последствия от това са осезателни през следродилния период. Като по правило, в нашата страна юниците се разгонват винаги по-късно в сравнение с многораждалите крави, което е показателно за съществуването на проблема.
Най-голям енергиен дефицит съществува непосредствено след раждането. При високопродуктивните породи, животните продуцират много по-голямо количество мляко, от необходимото за изхранването на новороденото. Съществува противоречие между биологичната целесъобразност и стопанските и икономическите потребности. Един от най-натоварените органи през ранния следродилен период е черния дроб. Както е известно той заема централно място при обмяната на веществата.
През първите дни на лактацията чрез млякото се увеличава лавинообразното отделяне на белтъчини, минерални вещества и витамини, което не може да бъде компенсирано единствено чрез дажбата. При високопродуктивните крави съществува негативна разлика между приетите с храната и резорбирани хранителни вещества и тези отделени чрез млякото. Този дефицит се преодолява едва тогава, когато се възобнови нарушеното равновесие. В стремежа си да компенсират повишените нужди на организма, много стопани увеличават внезапно дажбата и особено дела на концентратите. Основното правило което трябва да се спазва е, че смяната на типа на хранене и на фуражите трябва да става постепенно. Това гарантира безпроблемното функциониране на предстомашията. Така се запазват на различните бактериите и инфузории, които при благоприятни условия се размножават в необходимото количество и по този начин спомагат процесите на храносмилане. При неправилно хранене съдържанието в предстомашията става най-често кисело и се развива т. нар. търбухова ацидоза. Критичния период след раждането, когато съществува енергиен дефицит е с различна продължителност, но обикновено трае до 8 седмици, когато същевременно настъпва и прехода между две съвсем различни физиологични състояния. Организма задоволява нуждите си чрез мобилизиране на собствените си телесни резерви. Особено внимание трябва да се обръща на кравите с млечност над 20 литра.
Общото здравословно и телесно състояние след раждането оказва влияние и върху възобновяването на половоцикличната дейност, респективно и върху бъдещата заплодяемост. Обратното развитие и възвръщане на обема на половите органи (инволуцията) след раждането, функцията на матката и яйчниците зависят в особена степен от енергийната обезпеченост на хранителната дажба. Недоимъчните състояния, стреса, лошите зоохигиени условия на хранене и гледане, нарушават бързо съществуващото крехко равновесие и водят до забавена инволуция на половите органи, смущение в яйчниковата функция, тихо разгонване, липсваща овулация, цисти и по-късно до безплодие. По този начин се компрометира напълно ефективността от отглеждането на кравите. Недостатъчна енергийна обезпеченост на дажбата по време на ранния следродилен води до понижаване на кръвната захар, увеличаване на количеството на кетоновите тела в кръвта, увреждане на черния дроб. Всичко това предизвиква рязко падане на защитните сили на организма.
От специалистите в нашата страна, а и в света се приема, че храненето на една високопродуктивна крава представлява само по себе си изкуство. Дажбите съдържащи предимно груби фуражи притежават необходимата структура, но за сметка на това не са достатъчно енергийно обезпечени. Ситуацията при концентрираните фуражи е обратна, прехранването с тях, често води до нарушаване на функцията на предстомашията. Недостатъчното количество на сурови влакнини в дажбата под 18-20% съпроводено от излишък на енергия, най-често предизвиква нарушение във функцията на търбуха и другите предстомашия, хронична ацидоза, редуцира се и образуването на слюнка поради ограничените дъвкателни движения.
При предозирането на белтъците в дажбата (изхранване на голямо количество люцерна, детелина, шротове, карбамид и др. добавки) последствията са също неблагоприятни. По отношение на половите органи настъпват най-често възпалителни заболявания на матката и отклонения във функцията на яйчниците.
Грешките в храненето при кравите се допускат по всяко време на годината. Това зависи от съществуващата фуражна кухня, технология и обезпеченост. Обикновено в края на зимата, запасите намаляват и това води до много от гореспоменатите увреждания. През късното лято фермерите обикновено разчитат на пашата. Но в много райони, особено при продължителни засушавания, през този период тя е крайно недостатъчна и е съпроводена с дълги преходи. Всичко това налага заостряне на вниманието, извършването на анализ, консултации със специалисти и навременни корекции при отглеждане на животните.