ЗНАЧЕНИЕ НА ПАСИЩАТА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ

Пасищата са източник на пълноценен и евтин фураж. Използването им съчетано с благоприятното влияние на слънчевите лъчи, чистия въздух и свободното движение на открито гарантират добро здравословно състояние на животните и природосъоброзното им отглеждане. А това от своя страна е свързано с получаване на екологично чиста продукция, така търсена на европейския пазар.

Пасищата в нашата страна са предимно естествени. Много често те заемат малоценни и неподходящи за друго използване терени. Затревени са естествено и в общия букет от треви присъстват много билки, които допринасят за уникалността на продукцията и специфичния вкус  на месото и млякото.

Обикновено в естествените пасища преобладават житните треви. По видов състав те превъзхождат растенията от останалите групи. Приемат се от животните в големи количества, без да им оказват негативно въздействие. Добри треви са пасищния райграс, тимотейката, ежовата главица, лисичата опашка и бялата полевица, ливадната метлица, садината, овчарсаката и ливадната власатка.

Бобовите треви се отличават с по-богато си съдържание на протеин и минерални вещества. В сравнение с житните обаче те по-бързо загрубяват, чувствителни са на стъпкване и поради тази причина лесно се изместват от другите видове. Обикновено в нашите пасища съставляват около 10 %. Срещат се червената и бялата детелина, люцерната, заешката трева, секирчето, различни видове фийове. При паша на животните на терени богати на бобови се изисква особено внимание. Често при поемане на голямо количество росни треви с голям процент бобови настъпва едно животозастрашаващо състояние – кравите се подуват. За щастие когато животните не се допускат в насажденията с чисти култури (люцерна) това се получава рядко.

В естествените пасища са включени голям брой и твърде различаващи се помежду си растения. Едни от тях са с изключително ценни като фураж, повечето са с малка хранителна стойност, а немалко от тях са вредни, дори опасни. Към последната група се отнасят различни кисели треви. Живовлякът, белият равнец, киселецът, маргаритата, лайката, овчарската торбичка в голямо количество са вредни.

Отровни са кукурякът, чемериката, есенния минзухар, различните видове лютичета, хвощовете, млечката, напръстника,  бучиниша, татула, папратите. Пасищата с много отровни растения трябва да се използват внимателно, дори да се избягват. В тях животните трябва да се пускат след като са подхранени или са пасли на друго пасище. Ако е необходимо дори отровните растения трябва да се унищожават – пръскане с хербициди.

Някои от горепосочените вредни растения, целогодишно или през определен сезон на годината влошават качеството на млякото: то започва да мирише неприятно, да се пресича при варене или да намалее количеството му. В отделни райони (Тракийската низина) при свободно отглеждане на кокошки, особено през пролетните месеци, яйцата миришат неприятно. Това налага затваряне на птиците за известен период от време и ограничаване на свободния им достъп до околните райони.

В зависимост от релефа, надморската височина, водния режим, торенето, климатичните и микроклиматичните особености пасищата са различни типове. В България се срещат сухите, низинните, заливините  и планинските и горските пасища. Особена категория уникални само за нашата страна са пасищата,  възникнали следствие запустяване на добре обработвани в близкото минало площи.

Сухите пасища са разпространени в равнинните или стръмните и издигнати релефни райони. Овлажняват се главно от валежите. Обикновено почти целогодишно съществува недостиг на влага и главно от средата на юли те изсъхват, пожълтяват, следствие на което рязко се намалява значението им като хранителен източник за тревопасните. Затова при сухи години пълноценно могат да се използват до средата на лятото.

Низинните пасища заемат ниските добре овлажнявани с високо ниво на подпочвените води площи. Използват се продължително време и дори изолирани летни валежи могат да поддържат растителността зелена до есента. 

Заливните пасища са разположени край реките и язовирите. Те са влажни и високопродуктивни. Често те гарантират пълноценна паша през по-голямата част от годината. Трябва обаче да се има предвид в районите около водните басейни се развиват в по-голямо количество различни видове паразити (метил, кръгли червеи, някои насекоми и др.) както и междинните им гостоприемници. Това налага по-строг контрол и редовно обезпаразитяване на  животните след консултация с ветеринарен лекар. Твърде влажните и заблатени райони, в които тревите са кисели са нежелани и вредни. В нашата страна те са много рядко срещани. 

Планинските пасища дават доброкачествена паша, влажността е висока целогодишно, не изгарят през лятото и се използват предимно юли и август, когато в равнините върлува сушата. Така през топлите месеци на година е възможно да се устроят летни лагери, гарантиращи евтино и пълноценно отглеждане на тревопасните.

Характерното за нововъзникналите пасища, разположени върху доскоро обработваеми площи е, че често при тях съществува доминиране на един определен растителен вид. Опасно е, ако се касае за отровни треви, като татул например.

Не трябва да се забравя, че колкото и пълноценна, пашата е недостатъчна и не може да осигури необходимите хранителни вещества за високопродуктивните лактиращи животни. Сутрин и вечер дажбата трябва да се допълва задължително от концентрати, корено- или клубеноплоди, минерални добавки, кюспета, шротове, в зависимост от конкретните им физиологични особености.

Особена категория са пасищата  в непосредствено близост до населените места. Често освен конкретните особености на райони те имат и някои специфични характеристики. Нерядко се превръщат в незаконни сметища, в тези райони се изхвърлят и вредни химикали дори отрови. Съществуващата реална опасност за животните се допълва и от възможността да бъдат погълнати чужди тела, нараняване със стъкла и други пробивни предмети. Така човешката дейност може да се превърне в най-важния фактор, който не само влошава характеристиката на дадено пасище, но дори може да го направи вредно и опасно за животните. Всичко това налага едно по-активно ангажиране на местната, централната власт и обществото при опазване на нормалната природна среда у нас. 

Планинските пасища на Рила са зелени и свежи дори в края на август (ориг).

Оставете коментар