Самото доене и всички дейности свързани с него отнемат от 37 до 40% от технологичното време при отглеждане на млечните крави. Практиката изобилства от ферми, в които доилните зали или оборите са недостатъчно вентилирани, осветени, оборудването е неправилно позиционирано или не отговаря на норми и изисквания. Правилното доене, което не предизвиква стрес както за животните така и за хората допринася за постигане на ефективност при отглеждане на кравите. За да се извършва е необходимо да се спазва определена архитектурна и строителна концепция, гарантираща желаната ергономичност при отглеждане и обслужване на животните.
До скоро в нашата страна преобладаваха фермите, в които доенето се извършва в оборите, чрез централен млекопровод. Понастоящем, а и за в бъдеще делът на тези с доилна зала ще расте непрекъснато.
При планиране на доилните сгради и помещения е необходимо да се съблюдават следните основни изисквания:
- ясно разграничими места със специфично функционално предназначение;
- гарантиране на оптимална осветеност;
- шумоизолация;
- улесен достъп до всички работни места без да се стресират животните;
- удобни, функционални и достатъчни по площ работни места съобразени с броя на обслужващия персонал.
Нормите налагат, доенето да бъде така организирано, че животните да не се лишават от прием на фураж за повече от 2 часа на ден. Това значи, че ако то е двукратно, трябва да се извършва максимум за час. При високопродуктивните крави, които се доят трикратно, цялата процедурата не трябва да отнема повече от 40 минути.
При сформиране на отделните групи, които ще се доят едновременно, е желателно всички животни да са с приблизително еднаква млечност. При проектиране на големи ферми, да се има предвид, че реална и достижима цел, без да се претоварва работния ресурс в предприятието е обслужването от 100 до 115 крави на час.
Класическите системи на подредба на кравите при доене са рибена кост и Карусел. При проектиране на сградите трябва да се планира строго функционално и пространствено разделяне на отделните площадки, работни места и помещения както следва: чакалня, доилна зала с определен брой места, пътеки (коридори) за довеждане и извеждане на кравите, място където ще се извършва индивидуална преценка и селекция на животните, както и помощни помещения включващи – социални точки, стаи за техниците, млечен контейнер.
Всички инвестиционни проекти предвиждат доенето да бъде групово, като по отношение на броя на животните няма единни мнения. Като втори по-важност проблем се разглеждат пътеките за движение на кравите. Във всички помещения трябва да се осигури оптимална вентилация, осветяване и достатъчно площ за всички животни. Производителността на доилната зала зависи от големината на групите и средната млечност. Тя зависи също и от броя на доячите. Трябва да се изхожда от това, че един работник може да обслужва безпроблемно инсталация от 2×12 до 2×16 доилни места. По-големите 2×20 се обслужват от двама доячи. Изборът на всеки отделен вариант зависи от инвестиционния капитал, натоварването на доилната инсталация и цялостната организация на работа във фермата.
На някои места у нас се извършва реконструкция, доизграждане и ремонт на стари обори и ферми предназначени за друг технологичен процес. Установено е, че това не е икономически изгодно, тъй като съчетаването на двете системи на работа в бъдеще (старата и новата) води до недобра организация, ниска ефективност и производителност на труда.
Отделя се огромно значение на осветеността, вентилацията и възможностите за отопление. Желателно е да се предвиди възможност плътно затваряне на всяко помещение при нужда, топлоизолация на външните стени и покривите. За да се съхрани температурата през зимните месеци е необходима флексабилна връзка между топлите и студените помещения, която може да се осъществи чрез фолио. За летните месеци, трябва да се избегне топлинния стрес и за това се препоръчва монтиране на вентилатори или специални изолационни материали. В някои страни с горещ летен климат се монтират душове, с които да се охлаждат животните. Помощните помещения обикновено се уреждат странично или отпред.
Работните места трябва да се предвиждат така, че да позволяват лесен, бърз и безопасен достъп до животните. Необходимо е да се осигурят и сервизните помещения.
В чакалните преди доене трябва да се предвиди 1,4 до 1,5 м2 за животно – гаранция за добра пропускателна способност и комфорт. Пътеките които свързват отделните помещения трябва да са покрити със специален бетон – осигуряващ изолация, добро почистване и сигурно придвижване на животните. В по-големите ферми, в чакалните трябва да се изградят механични подкарвачи. Направляването на животните да е лесно осъществимо.
И нещо много важно – всички помещения и конструкции трябва да бъдат така изградени, за да се позволява едно щателно и лесно почистване и дезинфекциране със силна водна струя. Последната се осигурява от специални шлангове, монтирани на стената свързани с водни кранове. Не се допуска преминаване от мръсните към чистите помещения без щателно почистване на ботушите. За тази цел на определени места има монтирани маркучи с накрайник осигуряващ високо налягане на водната струя. Всичко това налага при проектирането на фермата, много добре да се прецени водния източник, изграждане на резервоари и канализация.
И не на последно място, в унисон с новите за нас (но традиционни за много страни в света) тенденции и изисквания би могло да се предвиди и изграждане на инсталация за производство на биогаз – за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците.
Доказано е, че проектирането, построяването и оборудването на една модерна кравеферма съгласно най-новите изисквания, въпреки направените огромни разходи ще гарантира по-висока рентабилност, плановост и сигурност на производствения процес.
Материалът е написан през 2006 г.