ЧЕСТО ЧЕРВЕНКАТА ПО СВИНЕТЕ Е СМЪРТОНОСНА

Червенката по свинете е заразна болест, която се проявава най-често през лятото, а така също и през преходните сезони, есента когато се редува топло със студено време, а така и пролетта. Засяга най-често подрастващите свине, и то предимно тези, които се развиват и растат много бързо. Червенката е позната на повечето свиневъди. Следствие профилактичните мероприятия, които се предприемат в големите свиневъдни комплекси, там тя са среща по-рядко в сравнение с дребните ферми и стопанства.

Причинителя на заболяването е нормален обитател на организма на здрави животни. Среща се също така и в околната среда, където е сравнително силно устойчив. Запазва се жив до няколко месеца.

За да избухне червенката е необходимо въздействието на определени предразполагащи фактори. На първо място това са резките температурни колебания – внезапно застудяване,  къпане с ледена вода в горещите часове на деня. Роля оказва и стреса – ваксинации, кастрации, травми, пренаселеност, задушното време, недохранването. Когато предразполагащите фактори действат върху големи групи животни, често се засягат едновременно много свине. 

В зависимост от устойчивостта на организма и вирулентността на патогенния причинител червенката може да протече в различни клинични форми. При първата болестта протича свръхостро, без да се наблюдават характерни признаци.  Температурата се повишава рязко до 42 градуса и за няколко часа свинете могат да умрат. Затова тази форма се означава като бяла червенка.

Начинът на протичане на втората форма характеризира класическата картина на тази болест. Внезапно свинете спират да се хранят, лежат безучастно. Температурата им е висока – 41-42 градуса. Най-характерният признак са светлочервените петна по кожата на корема, крайниците, а понякога и върху гърба. При натиск с пръст те изчезват за кратко време.

Ако не се вземат мерки, болестта продължава до 4-5 дена. Тогава петната биха могли леко да потъмнеят. Животните отслабват. Смъртността е висока – 50-80%. Понякога болестта хронифицира или протича подостро – до 2-3 седмици. Характерно е, че тогава петната стават червено-виолетови, леко изпъкнали и релефни. При хроничната червенка пораженията са съществени. Засягат се сърцето (ендокардит водещ до пороци), ставите се подуват (полиартрит), а кожата на отделни места некротизира (може да дори да почернее).

Има опасност червенката да се обърка с класическата чума по свинете, паратифа, топлинния удар или някои сходно протичащи вирусни грипоподобни инфекции.

Червенката е заразна и за човека. Хората се заразяват в повечето случаи през кожата, при наличие на ранички, ожулвания или драскотини. Естествено е, че най-рисковани са професиите, при които контакта с животните или техни трупове е ежедневие. Инкубационния период при човека е до 2-3 дена. Появява се болезнено зачервяване в областта на кожата по пръстите. Понякога ставите им могат да отекат. Лимфните възли в областта на засегнатия крайник се уголемяват и болят. След около 2-3 седмици настъпва постепенно оздравяване. Зачервените участъци започват да избеляват. Възможно е обаче да се развият вторични увреждания на вътрешни органи – сърце, бъбреци. Ако процесите придобият хроничен характер, то тогава функцията на засегнатите органи необратимо се нарушава, което би могло да бъде причина за смъртен изход.

В повечето си форми червенката се лекува успешно. Най-важни са адекватните реакции и спешната ветеринарномедицинска намеса. Прилагат се антибиотици, средства понижаващи температурата (антипиретици), съдоукрепващи и лекарства които подкрепят сърдечната дейност.  Обикновено ефекта е много бърз и след няколко часа, животните  изглеждат като здрави. За да се разчита на сигурен успех, а вероятността от рецидиви минимална, е важно третирането с антибиотиците да продължи минимум три дена.

В случай че червенката хронифицира, въпреки проведения лечебен курс и спазване на всички карентни срокове е най-добре свинете да бъдат заклани по необходимост в специални изолирани помещения. В тези случаи обслужващия персонал трябва да вземе всички предпазни мерки, които ще бъдат определени от ветеринарен лекар. Предвид настъпилите трайни поражения, отслабване и съществуващия риск от заразяване на гледачи и обслужващия персонал, много специалисти препоръчват хронично заболелите свине да се ефтаназират, загробят или оползотворят в екарисаж.

При избухване на болестта  е необходимо засегнатите животни да се лекуват незабавно, а контактните да се изолират. Показано е провеждането на щателно почистване и дезинфекция. Необходимо е да се избягва стреса и неблагоприятните външни въздействия. Към храната трябва да се добавят витамини, които ще спомогнат за допълнително усилване на съпротивителните способности на организма. В незасегнатите ферми се препоръчва извършването на профилактично ваксиниране.

Оставете коментар