Прието е, че за животновъдите зимата е най-тежкия сезон. Задължително ли е обаче, това винаги да е така ?
Какво е характерно за зимата. На първо място – температурите са ниски. Всъщност последствията от това не са никак лоши. По-голямата част от селскостопанските животни понасят много по-добре умерения студ, в сравнение с жегите. Установено е, че придвижването върху снежна покривка, подобрява кръвооросяването на копитата, което допринася за тяхното добро състояние.
Ниските температури предотвратяват, дори спират намножаването и разпространението на микроорганизмите в околната среда, фуражите, съдовете, леглата, яслите, доилните агрегати. По-голямата част от паразитите (глисти, тении, кърлежи), както и техните междинни гостоприемници не намират благоприятни условия за развитие. Това е причината, поради която разпространението им е възпрепятствувано, а опасността от нови инвазии е сведена до минимум.
Не бива да се забравя, че основен преносител на много заразни и паразитни заболявания при човека и животните са летящите насекоми, като определяща за това е ролята на различните видове мухи. Липсата им през студените сезони допълнително оказва благоприятно въздействие върху здравния статус при животните. Рязко намаляват маститите, диариите, паразитните и някои следродилни заболявания.
По правило през зимата не се изхранват пресни фуражи. По този начин не съществува риск от настъпване на някои остро протичащи интоксикации при преживните животни. Един пример: известно е, че острото подуване на търбуха (нерядко срещано през топлите сезони) е следствие приемане на голямо количество прясна трева или свежа люцерна. На практика през зимата опасността от възникването му е сведена до нула. Нерядко през лятото кравите преяждат с прясно зърно, водещо до захаротоксикоза, което също е изключително рисковано. Тези които изхранват свинете с течна, полутечна храна или кухненски отпадъци могат да разчитат на консервиращия ефект на студа.
Разбира се всичко това е така, при условие че животните са здрави, своевременно обезпаразитени през есента, фуражната база е достатъчна (сено и люцерна на воля), помещенията, подът и подовото покритие, леглата, доилната инсталация и всички съоръжения отговарят на необходимите производствени изисквания.
Същевременно в никакъв случай не трябва да се идеализират условията през зимата. Все пак кои са рисковете и неблагоприятните въздействия през периода от есента до пролетта ?
Не е тайна, че определени заболявания при животните настъпват най-често през този сезон. Това е следствие не толкова на климатичните особености, колкото на количеството и качеството на фуражите. В най-голяма степен това се отнася за тревопасните. В никакъв случай не трябва да се допуска изхранване на замръзнали фуражи. Те могат да причинят храносмилателни разстройства и аборти. Ако през лятото течението в помещението внася така желаната прохлада, през зимата то е много опасно, водещо най-често до различни заболявания на дихателната система..
Основният проблем при голяма част от високопродуктивните крави, овце и кози е ниската енергийна обезпеченост на дажбата. Тя е причина за високостепенно увреждане на черния дроб особено в периода преди или след раждането, както и възникване на кетоза. Както е известно, най-богати на енергия са всички концентрирани фуражи, като на първо място е царевицата. В условията на практиката се отделя малко внимание на правилното и пълноценното обезпечаване с нужните минерали и витамини. От втората половина на януари, февруари до края на март количеството на мастноразтворимите витамини А, Е, и Д, селен и бета-каротин в организма рязко намалява. Освен общия здравен статус, тези състояния повлияват негативно репродуктивните способности не само при женските животни, но и на разплодниците. Това може да се избегне когато на воля се изхранват качествено сено, люцерна а в дневната дажба присъстват тикви, моркови. Освен това се препоръчва и прибавянето на специални премикси и минерално-витаминни добавки
По-голямо внимание заслужава обезпечеността на организма с калций при високопродуктивните крави, които го отделят в голямо количество с млякото. За да не настъпи следродилна хипокалцемична кома, често стопаните и фермерите се “застраховат”, като предозират калция в дажбите в края на бременността. Това е много грешна стратегия !
Ако през последните седмици преди отелването се изхранват фуражи богати на калций, като люцерна или изкуственото предозиране на минерални добавки, настъпват отклонения във функцията на паращитовидната жлеза, регулираща обмяната на този елемент. След раждането, чрез интензивната млечна секреция се отделя огромно количество калций. Организмът не може да реагира бързо на рязко променената ситуация и излишъкът се заменя от дефицит. Това води до внезапно отклонение във всички жизнени функции и много често до познатото на всички фермери и животновъди следродилно залежаване при високопродуктивните крави. За да се избегне това е необходимо през последните две до три седмици от бременността рязко да се намали съдържанието на калция в дажбите, като същевременно ветеринарният лекар инжектира ударни дози витамин Д. Веднага след отелване се увеличават богатите на калций фуражи. Точно в този момент се добавят и минерали, като дикалциев фосфат, креда, а също така и специализираните за тази цел продукти. Препоръчително е повторното инжектиране на витамин Д. По този начин се покриват нуждите през най-рискования период – непосредствено след раждането.
Другият проблем типичен за зимата е късия светлинен ден. Отдавна е известно, че за протичане на някои циклични процеси е необходима светлина. Светлата и тъмната фаза трябва да се редуват ритмично, за да оказват своето комплексно въздействие върху централната нервна система. Това се отнася както за денонощния ритъм, така и за годишната смяна на сезоните, което гарантира функциониране на биологичния часовник вътре в тялото. Ежедневната смяна на светло с тъмно и обратното, действува задържащо или стимулиращо върху процесите на проява и интензивност на еструса. Разбираемо е защо кравите отглеждани в по-тъмни помещения, подложени единствено на разсейваща светлина, без значителни промени в денонощието, най-често не се разгонват продължително време. Отелените през късна есен или зимата, възстановяват по-късно своята половоциклична дейност, в сравнение с тези които са родили през пролетта или лятото.
Повечето видове животни се нуждаят от осветеност в рамките на 2000 до 3000 Лукса. За по-лесна преценка, би могло да се посочи, че това е количеството светлина, позволяващо безпроблемното четене на вестник. Фазата с такава осветеност трябва да е минимум 12 часа в денонощието. Важно е обаче да не се забравя, че е абсолютно необходима е ритмичната й смяна с тъмнина. По-подходящи са луминесцентните лампи, в сравнение с обикновените електрически крушки. Те трябва да се монтират на безопасно разстояние, така че да не се и замърсяват. Удобно е, ако се използува автоматично реле, гарантиращо точното редуване на светлите и тъмните интервали от денонощието. Трябва да се има предвид, че прекаленото удължаване на светлинния ден оказва също негативно влияние върху протичането на физиологичните процеси в организма на животните. През нощта е желателно да се оставя съвсем слаба светлина, позволяваща ориентирането. Това е необходимо най-вече при свободното боксово отглеждане. Що се касае за свинете, с изключение на тези, които се отглеждат при промишлени условия (където нещата са технологично детерминирани), стопаните трябва да осигуряват горепосочените условия. Изкуственото удължаване на светлинния ден при небременните кобили може да изтегли размножителния сезон още през февруари. Специално за козите и овцете не е необходимо допълнително включване на лампи.
Снимки: Printerest.com