Както е известно в съседните на нас страни, а и в целият свят конете са животински вид, които са обект на особено внимание, грижи и любов от страна на хората. От една страна интересът към тях е продиктуван от най-обикновени, комерсиални цели – продажби, конни състезания, туризъм и др. А в други случаи те се отглеждат като помощници във фермата, домашни любимци, дори и боготворени. В нашата страна има също много любители, търговци, фермери, спортисти, при които значителна част от тяхното битие, живот, успехи или неуспехи са свързани с този благороден животински вид.

Процесът на репродукция при конете е продължителен, а цените на отделни расови екземпляри е изключително висока. Понякога се правят огромни разходи за закупуването на предпочитани кобили, намирането и заплождането им с определени жребци с цел осъществяване на селекция или задоволяване на потребностите на клиенти. Във връзка с това, някои новородени кончета са изключително ценени и на тях се възлагат много надежди. Проблемите свързани със здравословното им състояние се приемат много драматично от някои стопани, а за други неблагополучията са причина за сериозни финансови загуби.

Болестите при кончетата са малко познати у нас. Към тях спада  Синдромът на намалената адаптация / приспособимост/ при новородените кончета. Описан е за първи път през 1930 година от Reynolds и представлява едно многофакторно заболяване, засягащо новородените непосредствено след раждането до няколко дена след това. По-често се среща при расовите животни. Една от причините за настъпването на това заболяване е хипоксията /намаленото количество на кислород в кръвта/ следствие трудно и/или забавено раждане, нараняване и други травми, възникване на белодробна ателектаза поради аспириране на околоплодни течности. Следствие увреждането на дихателните органи, те не могат да изпълняват пълноценно своята функция и това рефлектира най-напред върху мозъка /като тъкан най-чувствителна на кислороден дефицит/, а това от своя страна предизвиква характерната клинична картина. Възможно е централно-мозъчните увреждания да са високостепенни и да настъпят некрози и периваскуларни хеморагии, водещи до смърт. През последните години обаче е установено, че заболяването не се дължи единствено на хипоксията, а че неговото възникване е следствие действието на цял комплекс от причини, като генетични недостатъци /хипоплазия на малкия мозък/, недостатъчна зрелост и развитие на новороденото конче, състояния на епилепсия, инфекция настъпваща още по време на ембрионалното развитие и оказваща негативно въздействие върху развитието на малкия мозък. 

Как клинично протича това заболяване? По правило синдромът на намалената приспособимост настъпва непосредствено или първите 24 часа след раждането. Клиничната картина е изключително разнообразна. В повечето случаи новороденото не търси майка си или не я „познава“, не прави опити и не суче, гълтателния рефлекс липсва. Някои кончета проявяват повишена двигателна активност – обикалят в помещението, понякога се блъскат в различни препятствия, ближат стените. Това състояние по-късно обикновено е последвано от пълно „безразличие“. Кончетата стоят с неподвижно наведена глава, клепачите са полузатворени. Въпреки демонстрираната апатия, животните не лягат. Възможно е дишането да е равномерно, но е повърхностно. В други случаи обаче кончетата залежават, възможно е да настъпят тонично-клонични гърчове и извиване на главата назад. Нерядко се установяват „празни“ дъвкателни движения. Понякога походката е клатушкаща се, често последвана от падане и напразни опити за ставане. Следствие резките некоординирани движения могат да настъпят наранявания – най-често в областта на гърдите и крайниците. Дихателната и сърдечната дейност са силно учестени. В някои случаи кончетата изпадат в безсъзнание, а в други издават характерни звуци. При повишена подвижност вътрешната телесна температура е повишена / до 41 градуса/, а при състояние на сънливост и кома спада под 38 градуса. При залежаване и подтиснати рефлекси, кожната чувствителност е силно занижена, а в други случаи се демонстрира една свръхчувствителност и изплезване на езика. Понякога зениците на двете очи са нееднакво отворени. Тъй като общата устойчивост на организма е силно понижена, се развиват вторични инфекции манифестиращи се клинично с диария, пневмония.

Диагнозата на заболяването се поставя след извършването на щателен преглед на новороденото, неврологично изследване и провеждането на лабораторен анализ на кръвта. Необходимо да се отдеференцира от: централномозъчни кръвоизливи обусловени от травми в областта на главата; инфекциозен менингит; недостиг на магнезий и калций при новородените кончета, както и от някои други неонатални инфекции.

Всяко едно заболяване при новородените животни изисква незабавно лечение, като забавянето често е с фатални последици. Първото което трябва да се направи е да се осигури дебела постеля, всички предмети които могат да наранят новородените трябва да се отстранят. Лечението се провежда от ветеринарен лекар и изисква първоначалното венозно приложение на лекарства целящи коригирането на настъпилата респираторно-метаболитна ацидоза и нарушеният енергиен баланс. Уместно е също така и употребата на антибиотици и противогърчови лекарства. Тъй като рефлексите на бозаене и гълтане са нарушени е необходимо храненето да се осъществява чрез носно-хранопроводна сонда. Това е от особено значение, тъй като чрез коластрата новородените кончета поемат освен хранителни вещества, също и имуноглобулини, които ги предпазват от инфекция. Лечението, грижите и мерките целящи възстановяването изискват доста време и усилия, но ако са навременни и адекватни при 70-80 % от случаите кончетата преболедуват и след това се развиват нормално.