Раждането на мъртви или нежизнеспособни приплоди е един от актуалните проблеми свързани с въпросите на практическото възпроизводство и здравеопазване на животните. Сред многото други причини главна роля за това се отрежда на асфиксията (задушаването). Традицията във ветеринарното акушерство у нас е всички усилия да бъдат насочени към съхраняване на здравето и живота на майката. В много случаи обаче, обстоятелствата налагат и оказването на компетентна намеса, целяща спасяване и на новородените, особено когато се касае за ценни приплоди. Практиката показва, че в тези моменти специалистите и фермерите са почти безпомощни. Ежедневната работа с животните, предпазването им от болести и неприятели изисква и познаване на причините водещи до повишена заболеваемост и смъртност на телетата през периода непосредствено преди, по време и след отелването. По-важните от тях са изброени по-долу.
На първо място това е удължаване на раждането. Настъпва следствие вродени или придобити аномалии на половите органи, недостатъчни маточни контракции, непълно отваряне на маточната шийка, дислокации на половите органи, липса на контракции, голям плод и/или тесен таз. Нещо, което трябва да се знае и е от особена важност:
Ако не се оказват излишни и груби механични въздействия върху телето, то запазва своята жизненост до 18-я час след спукването на околоплодните обвивки.
Вид и начин на оказване на акушерска помощ. Грубите опити, травмите, нараняването и изтеглянето с непозволена теглителна сила (повече от двама или трима човека) на новороденото водят до неговото увреждане и смърт. Тук възниква въпросът доколко е удачно да се правят опити за репозиция и екстракция, когато изгледите за успех са минимални. Най-удачно се оказва извършване на своевременно цезарово сечение – щадящо както майката, така и приплода.
Недостатъчна зрелост и развитие на белите дробове Засягат се предимно преждевременно родените – телета преди 270-я ден. Как можем да познаем, че едно теле е износено и раждането е настъпило след изминаване на нормалната физиологична продължителност на бременност? Като обективен критерии служат определени телесни белези. Недоразвитите телета са малки и с по-нежна структура. Нормално износените са изцяло покрити и с добре развита косменна покривка. Дължината на космите е от съществено значение. Така в областта на пъпа тя е най-дълга и възлиза на около 2,5-4 см. Късите и редки косми са типичен белег на незрелост. Обратното, прекалено дългата, къдрава и груба космена покривка, отделяща се лесно (установяване на много косми в околоплодните течности) е признак, че плода е преносен – също риск за неговия живот. При нормално развити телета са прораснали и се виждат добре 6 или 8 зъба на долната челюст. Ако зъбните дъги не са видими, това означава че се касае за незрял плод.
Други причини водещи до намалена жизненост на новороденото теле са: прекалено силни маточни контракции, особено след третиране с окситоцин, преждевременно отделяне на плацентата, поглъщане и аспирация на околоплодни течности и мекониум, закъсняло спукване на околоплодните обвивки, интоксикация по време на бременността, аномалии и уродства, недоимъчни, заразни и паразитни заболявания на майката. Приложението на някои медикаменти също крие риск за новороденото.
Как се преценява здравословното състояние на новороденото теле ?
Ако отелването протече нормално и новороденото е напълно износено, то обикновено не се нуждае от някакви специални грижи. За съжаление много често редица причини предизвикват намаляване на жизнеността и застрашават оцеляването на телето. За спасяването му е необходимо предприемането на своевременни мерки. Най-добре е, ако се разчита на намесата на ветеринарен лекар, но в повечето случаи откриването на първите признаци указващи наличието на някакво увреждане и болестно състояние на новороденото е задача на тези, които отглеждат животните. Това налага своевременното откриване на “незначимите” на пръв поглед отклонения от нормалното състояние, водещи по-късно до високостепенни усложнения. Често възникват въпроси, касаещи изясняването на критериите, служещи за преценка на състоянието на новороденото непосредствено след раждането. Представяме Ви най-важните от тях, които могат да служат като един достъпен за практиката ориентир.
Непосредствено след раждането телето лежи върху гърдите си. То си изправя главата и я движи в различни посоки, понякога я тръска, като по този начин се освобождава от слузта и околоплодните течности. Първото вдишване е дълбоко и обикновено се установява до края на първата минута след раждането. В повечето случаи то е последвано от една продължителна пауза (20-60 секунди). След това дишането е равномерно, постепенно се задълбочава, осъществява се през носа и може да варира между 25 и 85 движения в минута. Пулсовата честота е около 100. При допир, масаж, подсушаване телето реагира активно. То може да извършва активни движения. Важен показател е сукателния рефлекс. Неправилното му протичане се счита, като един важен симптом за наличието на някакви отклонения. Добре почистен пръст се поставя в устата на дъното на езика. При нормално състояние телето започва да извършва сукателни и дъвкателни движения, които са окло 80 на брой за 60 секунди. Здравите и жизнени новородени извършват своите първи опити за ставане между 10-та и 30-та минута и обикновено до края на първия час се изправят сигурно. Търсят млечната жлеза. При подаването на биберон и шише с коластра те поемат своите първите порции майчино мляко без никакъв проблем.
При увреждане на новородените телета се установяват редица характерни признаци. Мускулния тонус е намален, рефлекторните реакции са забавени, те протичат мудно и несигурно. Телетата лежат странично, трудно или въобще не могат да изправят главата си, дишат през устата, хъркат, възможно е да се задавят, от носните отвори излиза слуз. Сукателните движения липсват или са много слаби, прекъснати от дълги паузи. Сърдечната дейност е учестена, пулсът е над 155 в минута. В по-тежки случаи мускулния тонус и реакциите почти напълно изчезват. Тялото е отпуснато. Дихателните движения са редки, единични. Сърдечната дейност е неравномерна, слаба, забавена. Тъй като най-често първичните фекални маси (мекониумът) са отделени още в майката, преди раждането, телетата са зацапани жълто-кафяво.
Интерес представлява и факта, че в повечето случаи, признаците на намалена жизненост при телета биха могли да се проявяват непосредствено след раждането, но понякога предимно при недоносените, те се установяват едва след няколко часа, като в този случай рисковете от настъпването опасни последствия са също големи.
