В по-голямата част на страната агнилната кампания вече е приключва. В този момент голяма актуалност придобиват болестите при подрастващите агнета. Такъв проблем представлява рахита. Той е незаразно заболяване следствие недостатъчно осигуряване с калций, фосфор, неподходящото им съотношение в храната, комбинирано с липса на витамин Д. Тези фактори предизвикват неправилно израстване и оформяне на скелета при подрастващите бозайници в това число и при агнетата. Среща се при оборно отглежданите животни. Когато агнетата се изкарват на паша и слънце заедно с майките си това заболяване обикновено не се установява. Разпространено е почти в целия свят.
Кои са причините водещи до възникване на рахит ?
За усвояването на калция и фосфора в храносмилателния тракт е необходим витамин Д. Той играе важна роля и при изграждане на костната тъкан. Откъде агнетата могат да си набавят Витамин Д ? Растенията съдържат негов предшественик – ергостерин, от който организма синтезира 7- дехидрохолестерин. По-нататъшното образуване на Витамин Д става под въздействие на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Известно е, че при правилно изсушаване и съхранение в растенията (сеното) също се образува Витамин Д. Така качественото сено (люцерново и ливадно) съдържа необходимите количества от това така важно биологично активно вещество. Обратното важи за неправилно съхраняваните, плесенясалите и развалени сена. Резорбцията на Витамин Д се осъществява от стомашно чревния тракт.
Възникването на рахит е улеснено от негативният баланс между калция и неорганичния фосфор в храната. Така в организма възниква дефицит. За да се запази равновесието се включват компенсаторни механизми, при което се отделя голямо количество паратхормон, стимулиращ обратното отделяне на калций от костите. Същият бива заместен от органична костна субстанция. В тези случаи калцият в кръвта е слабо намален, за сметка на това обаче нивото на неорганичния фосфор е силно понижено.
Може да се обобщи, че основната причина за възникване на рахит при подрастващите агнета е недостиг на калций, неорганичен фосфор и витамин Д във фуражите.
Не е доказано със сигурност, дали при агнетата само недостига на Витамин Д във фуражите и/или липсващо ултравиолетово облъчване (при оборно отглеждане) са причини за възникване на рахит.
Ако тези неблагоприятните фактори действат продължително време, вместо костна тъкан, така необходима за подрастващия организъм, се образува остеоидна (заместваща) тъкан, в която не се отлага достатъчно количество калций. Минерализацията може дори напълно да липсва. Най-силно се засягат тръбестите кости, там където растежа е най-интензивен. Настъпва удебеляване на границата между костите и хрущялите. Някои автори предполагат наличие на определни субстанции във фуражите с антивитамин Д активност. Такива са установени в соевия шрот.
Рахитът се среща най-често при агнетата и подрастващите животни отглеждани изключително при оборни условия, предимно в групите за интензивно угояване.
Какви признаци проявяват засегнатите животни ? Първоначално прави впечатление, че агнетата лежат продължително време. По-късно вървежът им става нестабилен, схванат. Тъй като в началото животните наддават бързо, следствие нарушената минерализация, при натоварване костите се изкривяват. Първо се засягат предните крайници. Постановката им става Х – или О- образна. В по-напредналите фази се установят удебелявания в областта на ставите или ъглите на ребрата (рахитична броеница). Впоследствие животните започват прогресивно да отслабват. Може да се стигне дори до смъртни случаи. За отбелязване е, че не всички агнета в групата заболяват едновременно. Факт, който не може да намери задоволително обяснение до този момент.
Точната диагноза се поставя от ветеринарен лекар. Тя е по-трудна в началния стадий, когато вървежът е схванат, а ставите са удебелени. Тогава рахитът може да се обърка с някои инфекциозни заболявания, като заразни полиартрити – (хламидийни, микоплазмени, пастьорелозни), или пък с неинфекциозен пододерматит (заболяване засягащо крайниците в областта на копитата). В напредналите фази диагнозата се поставя по-лесно. При съмнение може да се извърши рентгенологично изследавне на костните епифизи. Изследването на серумния калций дава ограничена информация за действителния калциев дефицит в организма (≤ 2,25 mmol/l). Противно на това, стойностите на неорганичния фосфор са силно понижени (< 1,30 mmol/l).
Каква е терапията при рахит и какви са профилактичните мероприятия които трябва да се предприемат ?
Най-ефективно е приложението на Витамин Д. Прилага се в доза 75 000 до 150 000 международни единици за животно. Желателно е това да стане двукратното, дори трикратно през 10-20 дни. За предпочитане е, ако се инжектират поливитаминни препарати, съдъжащи Витамините А, Д, Е, В1, както и селен.
При напреднали случаи, настъпилите костни промени са необратими. Макар че витаминотерапията води до подобряване на състоянието, животни които са предназначени за разплод не могат да бъдат използвани пълноценно. При агнетата предназначени за клане ефекта от закъснялата терапия е задоволителен. Някои автори препоръчват по време на бременността майките да се третират с витамин Д. Предполага се, че трансплацентарно той може да се натрупа във фетусите.
Трябва да се има предвид, че предозирането на витамин Д може да доведе до интоксикация. В тези случаи настъпва деформация на шийните прешлени (сколиоза, анкилоза), както и увреждане на бъбреците (минерализиране на гломерулите и тубулите). При по-продължително предозиране на Витамин Д може да се достигне дори до калцификация на сърцето, кръвоносните съдове и целите бъбреци. Възниква състояние подобно на калцинозата.
Най-ефективното профилактично мероприятие е изхранване с фуражи богати на калций и фосфор (качествено сено), разходките и пашата на открито, слънчевата светлина. Някои дори облъчват агнетата с изкуствени източници на ултарвиолетови лъчи. При рискови стада за всяко агне ежедневно трябва да се осигури между 500 и 1000 интернационални единици витамин Д.