Люцерната е традиционна фуражна култура за нашата страна. Тя е една от най-старите културни бобови многогодишни треви. Отглежда се първоначално в Средна Азия, а впоследствие е пренесена в Африка и Европа. В нашата страна люцерната е внесена сравнително късно, през 19 век от Франция и Италия. Масово се отглежда след 1926 година. Тя е едно от най-богатите на хранителни вещества растения. Значението й се определя и от получаваните високи добиви, при подходящо отглеждане. Люцерната е с голяма дълготрайност. Различните сортове издържат няколко години. Корените й достигат до 40-45 сантиметра дълбочина. Известно е, че освен всички останали предимства, люцерната обогатява почвата с азот.
Тревната маса на люцерната е богата с хранителни вещества, особено с белтъчини. Съществува голяма разлика в качеството на листата и стъблата. Така съдържанието на суров протеин е почти три пъти по-голямо в листата, а процентът на суровите влакнини е три пъти по-висок в сухото вещество на стъблата. Аминокиселинния състав на белтъчините е разнообразен. Съдържа предимно аргинин, хистидин, лизин, левцин, изолевцин, фенилаланин и по-малко треонин, триптофан, валин, метионин, цистин и тирозин.
Люцерната е ценен източник на калций, магнезий и калий, но е бедна на фосфор. Съдържа неидентифициран фактор, който поддържа растежа. Богата е на микроелементи и витамини. По-важните от тях са: каротин, витамините С, В, К, D, Е, РР.
Люцерната е топлолюбиво растение, но понася добре и ниските температури. У нас тя намира благоприятни температурни условия в почти всички райони на страната, с изключение на планинските, над 1000 м. надморска височина.
Използва се продължително време през годината. Люцерната е растение на дългия ден. При по-малка от 13-15 часа продължителност на деня развитието й се забавя и растенията не цъфтят обилно, образуваните семена не узряват. За да се получат високи добиви люцерната се нуждае от поливане. Влажността определя размера на получаваните от нея добиви. Обикновено валежите у нас благоприятствуват формирането на първия и втория подраст. След юли обаче, много често е необходимо допълнително овлажняване и поливане на площите, за да се получи продукция. В тези случаи добивите се увеличават 2-3 пъти.
Устойчива е при продължителна суша и се запазва без да загине, но разбира се тогава от нея не могат да се получат добиви. Обратно, при продължителни валежи и поддържане продължително време на висока почвена влажност, тази култура не се развива добре, защото корените й страдат от недостиг на кислород.
Люцерната се развива най-добре на дълбоки, пропускливи и въздухопроницаеми почви. Особено подходящи са черноземите, при pH 6,8-7,5. Тя извлича големи количества хранителни вещества. Обикновено почвите богати на калций са с неутрална реакция, което благоприятствува развитието на тази култура, особено на грудковите бактерии в кореновата система
Най-подходящ период за коситба е момента от началото до пълния цъфтеж на люцерната. При системна коситба преди бутонизацията количеството на резервните вещества в кореновата система намалява и развитието както на подземната така и на надземната биомаса не е така активно. По-ранна коситба може да се предприеме, когато е предназначена за производство на витаминно сено или витаминно брашно. Последният откос трябва да е най-късно месец преди трайното застудяване. За Северна България това е края на септември, а за Южна около 10 октомври. Оптималната височина на окосяване на люцерната е 5-8 сантиметра.
Най-често прилагания начин за съхранение на люцерната е чрез сушене, на место след окосяване. При него обаче се получават големи загуби на хранителни вещества, до 40-50%. Трябва да се полагат усилия при сушенето и прибирането да се разпиляват колкото се може по-малко листа.
В страните с развито животновъдство от люцерната се приготвя сенаж или зелената люцерна се консервира по специални технологии. Не е особено подходяща за директна паша от животните поради различни причини, най-важната от които е, че при преживните предизвиква остро подуване на търбуха.
Люцерната е фураж който е подходящ за почти всички видове селскостопански животни. Най-голямо значение има за преживните. Внимателно трябва да се дозира, когато е прясна. Тогава тя трябва да е леко завехнала и нарязана. В началото при изхранването й трябва да се дава в по-малки количества, които бавно да се увеличават с течение на времето. През зимните месеци люцерновото сено е незаменим фураж, осигуряващ достатъчно количество калций и протеини, особено подходяща за лактиращите крави, овце и кози. На дойните крави се дава дневно до 40-50 кг на зелена маса на глава или по 8-10 кг. на 100 кг живо тегло, на дребни преживни до 5-8 кг.
На свинете и птиците е най-добре люцерната да се дава прясна, ситно нарязана, смесена с ярмата. Това е особено подходящо за дребното стопанство, където е възможно индивидуалното дозиране и приготвяне на дневната дажба. Ако се окоси по-рано тя е много подходяща и може да се дава самостоятелно, в количество до 10 кг. за възрастни свине. Доказано, че по този начин тя увеличава продуктивността при всички възрастови групи. Запарена с гореща вода, изсушената люцерна може да се смесва с концентратите предназначени за птици и свине. В тези случаи обаче е най-добре да се използват само листата, тъй като стъблата съдържат голямо количество несмилаема целулоза.