Не само българския млекопроизводител има проблеми. Понятия като „сигурна печалба” и „лесен успех” са блян и за европейските фермери. И въпреки, че там борбата за една по-висока ефективност е на съвсем друго ниво, проблемите съществуват. Така например, възрастта, при която кравите се бракуват обезпокоително намалява. В района на Хановер (Германия) например тя е 62,5 месеца (Brade 2005).
Факт е, че от 1998 година до сега средната млечност на кравите в Европейския съюз е нараснала с 600 кг. Специално за Германия тази цифра е 800. Така например средната млечност на кравите в страната наричана още „Локомотивът на Европа” е около 7500 кг мляко с 4,21 % масленост и 3,45 % белтъци. Там също се осъществява структурна реформа. Фермите от които се изкупува мляко са намалели наполовина, а същевременно средният брой на кравите в едно стопанство е удвоен. В крайна сметка финансовото състояние на много млекопроизводители и в Германия не се е подобрило, дори напротив. В борбата си за оцеляване и увеличаване на доходите повечето фермери търсят начини за намаляване на разходите. И докато благодарение на проведените мероприятия в областта на храненето, развъждането и гледането е постигнато много, то все още съществува тенденция към намаляване на експлоатационния живот на кравите.
Основни пречки за по-дългото им използване са проблемите с млечната жлеза и безплодието. Особено обезпокоително е нарастване на относителния дял на брака причинен от проблеми с млечната жлеза. В тази връзка големината на фермата не оказва влияние върху средната възраст на бракуване на кравите. Другата обезпокоителна тенденция е, че с увеличаване на млечната продуктивност, средната възраст на която се бракуват кравите намалява. Интерес представлява и факта, че колкото е по-голяма възрастта на първото отелване, толкова нарастват и проблемите с млечната жлеза. Установено е, че продължителността на експлоатационния живот на кравите не зависи толкова от генетичните заложби. В най-голяма степен, около 90% той се определя от условията на живот.
При друго изследване проведено от Wangler (2007) е установено, че причините за преждевременно бракуване на кравите се разпределят както следва.
Най-голям дял (30%) се пада на болестите на млечната жлеза. На първо място в това число влизат възпалителните процеси – маститите, следвани от нараняванията. В 20% от случаите животните се бракуват поради ниска продуктивност, а в други 5% поради невъзможност и непригодност към машинно доене. Би могло да се обобщи, че като цяло проблемите свързани с млечната жлеза са причина за брак в застрашителните 55 % от всички случаи !
Делът на преждевременно закланите крави следствие безплодие възлиза на 13%.
Проблемите на копитата и опорно-двигателния апарат се оказват също важна пречка за просперитета на фермите. Като причина за преждевременно бракуване те се нареждат на трето място (12%).
Известно е, че обмяната на веществата и отклоненията в тази връзка са в тясна зависимост от количеството и качеството на приетата храна. Положените усилия в таза насока от страна на немските фермери е дало резултат. Само 4 % от животните се бракуват следствие на увреждания причинени от нарушен метаболизъм.
Поради други заболявания и причини отпадат останалите 16% от кравите. Интерес представлява факта, че в проведеното изследване не са установени случаи на брак поради напреднала възраст.
Условията при които се отглеждат кравите в България са разнообразни. Едва ли би могло да се посочи процентния дял на причините поради които се бракуват животните у нас. По-скоро, с основание би могло да се твърди, че в много случи крави не се бракуват въпреки съществуващи проблеми. Същевременно на всички е известно, че „неофициално” се колят дори бременни животни. Разбира се това с нищо не подобрява състоянието на фермерите, дори обратното.
Безспорно, болестите на млечната жлеза, безплодието, както и болестите на опорно-двигателния апарат още дълго време ще са бреме, което в решителна степен ще възпрепятствува постигането на по-добри резултати у нас.
Независимо от прилаганата технология на отглеждане, за да се борят успешно с гореизброените проблеми, фермерите трябва да инвестират в следните няколко направления:
- хранене;
- под и подово покритие;
- доилни инсталации;
- добри гледачи;
- в здравето на кравите, чрез своевременна, главно превантивна ветеринарномедицинска помощ.
Посочените по-горе направления не само че са изключително важни, но и те са взаимосвързани. Оптимизирането на едно тях неминуемо оказва благоприятно въздействие и на останалите. Така например всеизвестно е, че като тревопасни животни, кравите се чувстват най-комфортно на пасището, където земната повърхност е с определени физико-механични качества, гарантиращи безупречно здравословно състояние на крайниците и копитата. При доместикацията, в стремежа си да постави животните при най-добри условия, нерядко човек допуска грешки, за които по-късно плаща прескъпо. Твърдият под или обратно „тинята” и нечистотиите „до коляно” оказват своето пагубно въздействие върху копита, стави, крайници, млечна жлеза и репродуктивни показатели при животните. При тези условия съпротивителните сили на организма рязко намалят. За каква ефективност би могло да се говори в тези случаи. В тази връзка би трябвало да се вземе най-правилното решение – избор на най-подходящи настилки, които ще „пренесат” ливадата в обора. По този начин рязко ще се подобри не само здравословното състояние на крайниците, но също така и на вимето, половия апарат, ще се оптимизират резултатите от едно по-добро хранене, ще намери своята пълна изява и заложения генетичен потенциал, в който е инвестирано немалко.
Материалът е написан през 2007 година.