Най-важната цел при отглеждане на кравите е постигане на максимална ефективност, която е невъзможна без оптимален мениджмънт свързан с хранене, технологии на отглеждане, режим т. н. Успешното му осъществяване намира израз в доброто здравословно състояние на животните, достигане на максимална пожизнена млечност и експлоатационна продължителност. Без всичко това не би могло да се говори за каквато и да било ефективност от говедовъдството.
В организма на животните непрекъснато протичат процеси (метаболитни) свързани с обмяната на веществата. В много голяма степен те оказват директно или индиректно въздействие върху общия здравословен статус, опорно-двигателния апарат (копита, крайници), репродуктивните способности и млечната продуктивност на кравите.
Един по-конкретен въпрос – охранеността и телесна кондиция. Те се преценяват много лесно. Същевременно представляват един маркер, много важен за практиката. Съвсем не без значение е, дали една крава е слаба или обратното. И това не намира израз единствено в кланичната й цена. В зависимост от телесната кондиция, могат да се направят изводи за характера на процесите свързани с обмяната на веществата в организма, продуктивността, здравния статус и т. н.
Различават се катаболитни и анаболитни метаболитни процеси. Най-опростено представено, катаболитните са свързани с разграждане в организма, при изразходване на телесните резерви. Когато катаболитните процеси доминират животните слабеят. Това е характерно за следродилния период, особено до 50-я ден след отелването. Тогава натоварването на организма е най-голямо. Лактацията стартира, млечността се увеличава непрекъснато и най-често се проявяват различни метаболитни болести (кетоза, хипокалцемия), заболявания на опорно-двигателния апарат (дигитален дерматит, копитна язва), мастити, цисти на яйчниците, маточни възпаления. Резервите на организма се топят застрашително. Причините за това са лимитирания прием на храна и огромното потребление на въглехидрати, белтъци, мазнини. Важният въпрос е: кога ще дойде времето на т. нар. анаболитни процеси. При тях настъпва точно обратното – усвояване и натрупване резерви, респ. телесна маса. Доказано е, че при по-ранния преход от катаболитен към анаболитен метаболизъм се отразява дорбе върху репродуктивиния, продуктивния и здравния статус на организма ! И тук именно същестува едно противоречие между биологическа целесъобразност и производствени потребности за висока млечност и своевремнно заплождане. При нормални условия, анаболитните процеси в организма вземат превес едва към 150-160-я ден след отелването. Тогава кравите би трябвало да са вече бременни. Видимо те „започват да заглаждат косъма” ! Но всичко това не става от самосебе си !
Една от целите на всеки фермер при отглеждане на кравите да създаде условия способствуващи за най-ранното стартиране на анаболитните процеси след отелване. Нещо, което би се отразило благоприятно на млечната продуктивност и на здравния статус.
Постигането на това налага прилагане на комплексни мерки ! Не бих могъл да се спра детайлно на всички тях. Има основни правила, принципи и закономерности, които трябва да се спазват.
Вероятно мнозина гледат не само с известна насмешка, но дори и с озлобление на небезизвестните законови разпоредби свързани с изискванията за благополучие на животните. Настина в определени моменти, идеята да се осигури лукс на животните звучи малко лицемерно ! Съвсем по друг начин стоят нещата, когато се работи в посока поддържане на условия, гарнитиращи един по-природосъобразен живот ! Нещо, което в крайна сметка осигурява по-високи приходи ! И за да не остане всичко единствено във сферата на общите фрази, бих желал да приведа пример от научен експеримент извършен в Германия. Една страна известна със своя етикет за качество, прецизност и надеждност !
Д-р Мануела Гюнтер (Manuela Günther) от Лудвиг-Максимилиан-Университет в Мюнхен, Германия, провежда експеримент. Целта на изследванията е да се определи, дали меко-еластичнота подово покритие освен върху растежа и развитието на копитния рог, оказва влияние и върху обмяната на веществата при млечните крави. В опитна постановка са включените общо 80 крави, разделени на две групи по 40 бр. Животните от първата група се отглеждат свободно боксово върху под с гумени покрития, като 20% от площта е с интегрирани абразивни (триещи) елементи, а останалите 80% са обикновена традицинна гума. При втората група подът е обикновен бетонен. Наблюдението започва три седмици преди отелването и продължава през цялата последвала лактация. Проследявани са репродуктивните параметри (заплождане), здравословното състояние на копитата, както и момента на прехода от катаболитен към анаболитен метаболизъм.
Получените резултатите недвусмислено показват благоприятното въздействие на мекия под върху обмяната на веществата в организма на животните. Освен това кравите върху гума се заплождат по-рано. При отглеждане върху бетон, голяма част от животните не са добре подготвени за предстоящето раждане. Те са по-слаби, изглеждат измъчено. Непосредствено преди отелване млечната жлеза е като празна, без типичния за този период физиологичен едем ! Последствията от всичко това са по-ниска млечност, повишена заболеваемост от кетоза, следродилна хипокалцемична кома и др.
Какво е обяснението ? При своето придвижване, стоене и лежане върху бетонен под кравите изпитват дискомфорт понякога дори болезненост. Болката предизвиква стрес. При стрес приемът на храна е редуциран. Увеличеното ниво на кортизола допълнително отслабва имунната система. При недостатъчното обезпечаване с хранителни вещества по-късното „превключване” към анаболен метаболизъм е неизбежно !
Еластичните гумени покрития оказват благориятно въздействието и върху копитния рог. Копитото е по-правилно оформено, като по този начин се предотвратява нефизиологичното натоварване на петката (задната част на стъпалото). В сравнение с бетонния под, при гумените подови покрития не само че не установява увеличаване на случаите на копитна язва през първите 150 дни от лактацията, но се регистрира и едно значително подобряване на ситуацията свързана с този проблем през втората половина на лактацията. По отношение на дигиталния дерматит съществува аналогична зависимост.
В крайна сметка, би могло да се обобщи, че гумените покрития оказват благоприятно въздействие върху обмяната на веществата при млечните крави. Причините за това се крият главно в повишения прием на храна и по-доброто здраве на животните !