Естествен е стремежа на стопаните да отглеждат по-едри и високопродуктивни овце. Често такива животни раждат по две агънца, радостта от което кара техните собственици поне за малко да забравят своите неволи. Понякога обаче, именно когато, трепета и надеждата са най-големи, в края на бременността овцете залежават, като изхода най-често е неблагоприятен. Възникват въпроси: защо се случи това, виновен ли е някой ? Разбира се още никой не се и преборил с Майката природа и когато тя дава понякога същевременно и взема. В пълна сила това важи и за най-продуктивните животни въобще. Дискусионен е дори въпроса относно целесъобразността на тяхното отглеждане ?
При такива животни и в частност овце, високата продуктивност е следствие на максималното мобилизиране на организма, най-интензивна обмяна на веществата и същевременно силно изнежване. Това налага оказването на специални грижи икономическата изгода от които не винаги е на лице. Така че всеки стопанин, може сам да си направи сметката преди да пристъпи към избор на определена порода. Типична в това отношение, за условията на България е Старозагорската овца.
Две са основните причини за предродилното залежаване на овцете.
При първата по-рядко срещана форма на заболяването се касае за намаляване на нивата калция и фосфора в организма. Най-често се засягат многораждалите и слаби овце. Не винаги обаче ниските стойности на калция и фосфора могат да предизвикат предродилно залежаване. Значение за това имат породата, продължителността на съществуващото отклонение, съпровождащите заболявания. Основна причина за намаляването на количеството на калция това са недостатъчното му предлагане с фуража, както и дефицита на витамин D.
Според стопаните заболяването обикновено настъпва внезапно. Много често обаче те не могат да уловят предвестниците, подсказващи че нещо не е наред. Характерно за този ранен период са апатията, количеството на приетите фуражи намалява, трудно изправяне, понякога треперене, особено на мускулатурата в областта на главата. Бременните овце изостават от стадото. Ако не се вземат мерки, впоследствие животните внезапно падат на земята. Те лежат обикновено на гърдите си, понякога със силно изпъната напред глава. В началото съзнанието е запазено, на с напредване на патологичните процеси, животните са одремани и не реагират на дразнения. Това е свързано с по-нататъшното намаляване на нивото на калция в организма. Температурата не е повишена. Преустановяват дефекацията и уринирането.
Лечението е успешно само в началните стадии на заболяването. Осъществява се посредством венозното или по-добре подкожното прилагане на определени калциеви препарати, най-малко двукратно през 24 часа.
Най-важна профилактична мярка е нормираното хранене. Ако за бременните овце не могат да се осигурят необходимите количества ливадно и люцерново сено към концентрираният им фураж задължително трябва да се прибавят и минерални добавки, с които пазарът изобилства в момента. За особено високопродуктивните животни както и за преболедувалите се препоръчва инжектирането им с 20 000 до 50000 единици витамин D.
При втората най-често срещана форма на заболяването предизвикваща предродилно залежаване на бременните овце се касае за кетоза. Това е заболяване, което се характеризира с нарушение на обмяната на веществата и то предимно на въглехидратите и мазнините, обусловено от техния недостиг или неспособността на организма да ги усвоява правилно. Среща се предимно при най-високо млечните овце, носещи два плода, както и тези в по-напреднала възраст и то по-охранените. Оборният режим на отглеждане, храненето с голямо количество силажи, каши, кюспета и шротове, също могат да са предпоставка за възникването на това заболяване водещо до значителни загуби. При повече от половината от случаите, когато се установяват болестни признаци изхода е фатален. Причини за това са или ненавременното лечение или тежкото увреждане на черния дроб.
Бременните овце разполагат с ограничени резерви на въглехидрати. С напредването на бременността и особено в нейната последна третина се увеличава несъответствието между енергийните нужди на развиващите се плодове и възможностите на майчиният организъм да ги подсигури. Понякога това е невъзможно дори в случаите, когато чрез храната постъпват достатъчно въглехидрати. Обикновено заболяването се развива бавно, като понякога в продължение на един или два сезона. В началото животните показват извратен апетит /пият урина/, диария или запек, предпочитат да лежат, погледът им става мътен. Дихателната и пулсовата честота се увеличават. Телесната температура е около нормата или леко повишена. Коремът е силно уголемен, части от плодовете могат да се установят дори до ребрата. Коремната стена е изпъната и при натиск в някои случаи, особено в областта около пъпа и по-напред се установява болка. Ако не се предприемат своевременни мерки, засегнатите животни внезапно падат на земята, най-често в странично положение, като и главата им е отпусната. Установява се още от самото начало загуба на съзнание, очите са силно хлътнали, кожата отпусната. От време на време се установяват мускулни потрепервания. Пулсът и дишането са силно учестени. Налице е профузна диария или изпражненията са спечени покрити със слуз. Коремът омеква. Лесно се установяват движенията на плода.
Лечението е ефективно само в началните фази на заболяването. Венозно се инжектира глюкоза 5% /200-500 мл./ и витамин С. Дажбата се коригира веднага, като се включват по-голямо количество царевична ярма, трици, картофи /ако е възможно/, тикви, захарно цвекло и разбира се висококачествено сено. Не бива да се допуска рязкото увеличаване в дажбата на фуражи съдържащи въглехидрати /особено захарно цвекло/. Това трябва да става постепенно, в продължение на няколко дена. След залежаване на животните, ако до 12-я час след лекуването не настъпи подобрение е необходимо спешно да се извърши цезарово сечение или изкуствено да се предизвика раждане. По този начин рязко се облекчава организма на майката. За съжаление прогнозата по отношение запазването на живота на агънцата не е благоприятна.
Трябва да се има предвид, че понякога двете заболявания, предизвикващи залежаване протичат заедно. Тогава нещата вземат много неблагоприятен развой. Лекуването е изключително трудно.
За да бъде борбата с тези заболявания най-успешна е необходимо да се извършва ежегодна профилактика. Между 100 –я и 120-я ден от бременността се взема кръв за изследване от около 10 % от най-продуктивните животни. Резултатите категорично биха показали съществуващата тенденция за конкретното стадо. По този начин профилактиката ще е най-целенасочена и същевременно най-евтина.
Не бива да се забравя, че не е възможно да се говори за каквито и да било превантивни мерки, ако овцете се хранят недоимъчно, режимът на отглеждане е неподходящ, и не са извършени определените лечебно-профилактични третирания през есента.