Понякога част от младите и подрастващите животни не се развиват както трябва. Те изостават в растежа и закърняват. Възниква едно особено състояние на организма, при което хранене, храносмилане и усвояване на хранителните вещества са нарушени. Не представлява отделно заболяване, а най-често е вторично, следствие от някакво първично увреждане. След първоначалното спиране или забавяне на растежа, по-късно биха могли да настъпят и дистрофични промени в различни органи.
Причините за закърняването са разнообразни и понякога се установяват трудно.
В най-ранна, кърмаческа възраст новородените забавят рязко своето развитие, когато майката няма мляко или то е недостатъчно. Например, съществува пряка зависимост между възрастта на майката и процента на закърнелите прасета. Колкото дневния им прираст през първия месец е по-малък, толкова процентът на умрелите през втория месец и на закърнелите при отбиването е по-голям и обратно.
Закърняването може да е причина следствие създадени условни рефлекси по време на бозания период и тяхното отсъствие впоследствие. Например, присъствие на опрделени гледачи, обстановка или шумове, те свързват с храненето. По-късно тяхната липса нарушава създадените условни рефлекси свързани с приема на храна.
Закърняване може да се получи и следствие неправилни грижи и лоши зоохигиенни условия. Предпоставки за това са отглеждането на животните в студени, влажни и мрачни помещения.
Много често закъряването е следствие боледуване. След вирусни и бактериални инфекции, паразитози, храносмилателни разстройства, то взема масови размери и протича тежко. Първите признаци на закърняване след боледуването се появяват след 15-я ден. А какви са те ?
Най-характерно е спиране на растежа. Дневният прираст при засегнатите животни отначало е малък, а впоследствие животните видимо намаляват теглото си. В началото признаците на закърняване са твърде различни и са в зависимост от първопричината, но по-късно картината става много еднообразна. Pазличават се 3 степени на закърняване.
При първата, означена още като начална, изоставането в растежа и теглото е до 25%, при втората до 40%, а при третата над 40%, спрямо същите показатели при здравите животни.
При първата степен, по външен вид подрастващите почти не се различават от здравите. Констатира се по-малък дневен прираст. При другите две степени теглото и ръстът са значително редуцирани. Кожата е суха, нееластична, понякога груба. Установяват се различни изменения по повърхността на тялото – люспички, гнойници, понякога по-тъмни или по-светли участъци по главата, корема и гърба. Кожата е набръчкана, като че ли е по-голяма за телесната повърхност. Косъмът е по-дълъг, груб и без лъскавина. По външния си вид закърнелите животни изглеждат като че ли състарени за възрастта си. Те са измършавели, ребрата им се очертават, главата им е остра или деформирана, а очите хлътнали. Коремът е сравнително по-голям, отпуснат, видимите мукози (очите) са анемични, бледи. Движенията са несигурни, гръбнакът е извит нагоре. Отначало апетитът е запазен, понеже животните ядат по-често, но в действителност те консумират твърде малко фуражи, подбират храните си, а също така имат извратен апетит. При закърнелите животни истинско успокояване след нахранването не се наблюдава. Те почиват малко и имат некоординирани движения.
В началото на закърняването животните са възбудени – лесно реагират на различни движения, а после стават апатични и безразлични към околната среда и събития. Периферните части на тялото са студени. Телесната температура се колебае, но обикновено е по-ниска от нормата. Често се установява променлива диария, запек, бронхопневмония, рахит. Животните кашлят, дишането е учестено и повърхностно. При изследване на кръвта ветеринарния лекар установява значителни отклонения от нормата.
Какви мерки трябва да се предприемат, за да се коригира състоянието на закърнелите животни ?
Първо те трябва да се отделят. В противен случай биват измествани и тормозени от по-бързорастящите и силни животни в групата, което допълнително утежнява състоянието им.
Трябва да се направи реална преценка на хранителния режим и пълноценността на дневната дажба. Ако не достигат или липсват основни градивни вещества, в никакъв случай не би трябвало да се очаква, че младите и подрастващите животни ще се развиват нормално. Ако не се направи необходимата корекция, ефектът от другите мероприятия ще е нулев. В такъв случай броя на животните във фермата трябва да се редуцира в зависимост от реалната фуражната база.
Необходимо е ветеринарният лекар да извърши обезпаразитяване. Той най-добре ще прецени лекарствените средства и терапевтичната схема. По принцип, за постигане на максимален ефект е небходимо приложение поне на два различни препарата. Строго да се спазват карентните срокове за отделните лекарства. Първите забележими ефекти от третирането настъпват най-рано след около 2 до 3 седмици. За да бъдат предпазени не само животните, но и хората, задължително на всеки три месеца трябва да се обезпаразитяват също кучетата и котките в района на стопанството.
Слабеенето и продължителното боледуване биха могли да се дължат и на някакъв хроничен възпалителен процес, като бронхопнеумония, ентерити или пикочно-полови проблеми. В тези случаи е уместно осъществяване на определен лечебен курс с антибиотици или пък профилактично извършване на ваксинации, по определения имуно-профилактичен план.
Понякога не може да се очаква резултат само от премахване на причините поради факта, че в повечето случаи те отдавна са преустановили своето въздействие. Най-често тези състояния се съпровождат от увреждане на чернодробната функция. Количеството на отделените храносмилателни сокове е занижено, следствие на което, приетата храна не може да се смила и усвоява пълноценно, което допълнително задълбочава процесите на закърняване и изоставане в растежа. По този начин възниква порочен кръг. Тези случаи налагат към храната да се добави зелена трева и различни растителни отпадъци (зеленчукови или плодови). Освен това ветеринарния лекар прилага ударни дози витамини и специални препарати, които стимулират отделянето на храносмилателните ензими и сокове. В тази връзка особено удачно е приложението на препарата „КАРНИТОЛ”, Той представлява комбинация от субстанции, които възстановяват и оптимизират нормалното функциониране на храносмилателната система, оползотворяване на фуража и ускоряване на прираста. Рязко стимулира апетита. Бърз ефект се получава и при включване в дажбата на органичния селенов препарат „СЕЛ ПЛЕКС”. Ново модерно решение е даване на TechnoYeast, стимулатор на апетита с пълна защитна функция (https://plamenvet.com/2021/12/08/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d1%83%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d1%81-%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%b0/ ) .
Добри резултати при лекуване на закърнели прасета се постигат от патогенетичното лекуване и прилагане на методи и средства, които влияят върху организма като цяло.
Много удачен метод, приложим в малките лични стопанства е къпането на прасетата, практикувано отдавна в народната медицина. То се извършва с топла вода и сапун през 3-4 дни общо 5-6 пъти. След всяко изкъпване и подсушаване закърнелите прасета се намазват с рибено масло. Така третирани прасетата през първите 40 дни имат 36% по-висок дневен прираст и 50% по-малка смъртност в сравнение с контролните (Геров и Гешев).
При определени условия ветеринарният лекар прилага инсулинова, хемо- или тъканна терапия. При закърняване, кастрирането понякога има неочаквано добър ефект.
При отглеждане на млади и подрастващи животни, в особена сила важи правилото, че направените инвестиции в днешния ден ще се върнат многократно утре.