В по-голямата част от нашата страна, втората половина на февруари и началото на март бележат края на зимата. Температурите се повишават, денят се удължава, на места израства свежа зелена трева. Както се казва, хващаме се за зелено. Но вместо да си отдъхнат, за голяма част от животновъдите проблемите не само че остават, но се появяват и нови. Причините за това са различни. Те се крият не толкова в климатичните особености характерни за този период от годината, а преди всичко в фуражната база и технологията на отглеждане.
Най-важния проблем е, ниското качество на фуражите и несъответствуващото на нуждите на организма съдържание на хранителни вещества. Грешките в храненето се допускат по всяко време на годината. Това зависи от съществуващата фуражна кухня, технология и обезпеченост. Обикновено обаче края на зимата е най-критичния период. Това оказва негативно въздействие върху протичането на много патологични процеси и болести в организма на животните или да доведе до намаляване на защитните сили.
За всички трябва да е ясно, че ниската енергийна обезпеченост на дажбата провокира по-голямата част от проблемите през този период от годината. Засягат се най-високопродуктивните животни, предимно в периода преди или непосредствено след раждането. Развива се заболяването кетоза, в нейните най-различни й форми. Кетозата причинява намалена продуктивност, слабеене, повишена заболеваемост и смъртност не само при крави и овце. Засягат се дори и козите. Съществува и аналогичен синдром при свинете след опрасване. Обикновено заболелите животни проявяват намалена двигателна активност, треперят, ограничават приема на фураж, понякога фекалиите са спечени или пък обратното, наблюдава се диария. Ако не се вземат незабавни мерки, следствие високостепенното увреждане на черния дроб, животните залежават и умират. За да се предпазят е необходимо да се гарантира енергийната обезпеченост на дажбата. Както е известно, най-богати на енергия са всички концентрирани фуражи и особено царевицата. Особено удачно е освен това, на застрашените животни да се предостави на воля висококачествено ливадно сено, люцерна, както и добавяне на тикви, свежа трева и коприва.
Поради спецификата на изхранвания фураж, обикновено в края на зимата се развиват различни недоимъчни заболявания. Най-често при тревопасните животни се наблюдава дефицит на някои мастноразтворими витамини и бета каротин. Нормално те се съдържат в свежата трева и висококачествените сена. Могат да се натрупват в организма. Затова в началото на зимата, когато резервите все още не са изчерпани, проблемът все още не е явен. Поради специфичните сезонни условия, много често в края на зимата всички резерви вече се изчерпват. Недоимъчните състояния намират своя клиничен израз, най-често в намалена заплодяемост. Макар че бета каротина е предшественик на витамин А, възприетото схващане, че недостигът му може да бъде компенсиран чрез добавянето или инжектирането на витамин А е погрешно. За преживните животни той е незаменим и липсата му води до недостатъчното образуване на естралния секрет (слуз), нарушение във функцията на яйчниците и трайно безплодие. Често настъпва и недостатъчно обезпечаване с витамините Е, В-комплекс и D3, особено когато се изхранват голямо количество концентрирани фуражи и липсват сеното, люцерната, пашата.
В някои райони съществуват специфични проблеми, свързани със състава на почвите, водите и въздуха. Така например окапването на вълната при овцете, което по принцип се дължи на краста би могло да е обусловено от недостиг на мед (вж. снимката). В тези случаи се постига ефективно лечение с добавянето към фуража на меден сулфат (син камък) по определена схема предписана от ветеринарен лекар.
В края на зимата и началото на пролетта по-голямата част от овцете вече са оагнени. Въобще през ранната пролет вниманието на животновъдите и фермерите трябва да е насочено и към новородените и порастващите животни, при които заболеваемостта е сравнително висока. Актуални са както някои инфекциозни заболявания, като анаеробните инфекции (внезапна смърт), ензоотичната пневмония, инфекции на кожата и храносмилателния тракт, а така също и незаразни като рахит, ензоотичната атаксия, мускулната дистрофия и др.
И нещо много актуално – ролята на своевременното обезпаразитяване. Наскоро в клиниката дойде овцевъд със следните оплаквания. Непосредствено преди или след оагването, голям брой от овце умират без обясними причини. Опитите за лекуване или профилактика не се увенчават с успех. Опасенията за по-нататъшното разпространение мистериозното заболяване остават. Не е трудно да си представим, какви загуби води след себе си проблемът – смърт на овцете непосредствено след раждането. След проведените изследвания се установява, че причината въобще не е толкова загадъчна. Касае се за обилно опаразитяване на овцете с дребен метил, водещо до срив на защитата на организма в най-натоварения и рисков момент – оагването. Ето защо, ненавременното обезпаразитяване през пролетта и есента води до много тежки последствия след месеци, нещо като бомба със закъснител. При клиничната проява на паразитозата е вече много, много късно. В случая е резонен въпроса, кое би излязло по-евтино на злополучния фермер – навременна консултация с ветеринарен лекар и приложение на предписания лекарствен продукт или сегашната загуба на ценни животни.
През този сезон, в много голяма степен си проличава правилността на възприетите технологични решения във всяка ферма. Сравнително неблагоприятните условия, в много голяма степен провокират изявата на всеки един дефект в сградата. Като се започне от пода и подовото покритие и стигне до таваните и дворчетата. Компромисите в тази връзка обикновено са свързани с трайни и неизбежни загуби за фермера. Задължителните първоначални инвестиции по изграждането и оборудването на фермата се възстановяват по-късно, чрез отглеждане на по-здрави и високопродуктивни животни.
Нещо друго. Ранната пролет е сезона, когато по-голямата част от кобилите раждат. Това е свързано със специфична проблематика, за тези които развъждат коне.