Въведение
Новородените кончета са трудни пациенти. Често ветеринарните лекари се сблъскват с тежки заболявания и състояния, които изискват полагане на интензивни грижи и оказване на високо специализирана ветериномедицинска намеса. Въпреки напредъка в медицината, леталитета при заболяване на новородени кончета остава сравнително висок – според различни данни между 30-60%.
Цел на проучването
В Университета в Гент (Белгия) е проведено проучване, което има за цел да идентифицира основните заболявания и рискови фактори, свързани със смъртността при новородени кончета, за да подпомогне ветеринарната практика и вземането на правилни решения при клинични условия.
Материали и методи
В изследването са включени 222 новородени кончета (до 7-дневна възраст), хоспитализирани в периода 2013 и 2021 г. Проучването е ретроспективно и обхваща широк набор от клинични данни и лабораторни резултати. 211 новородени са били в критично здравословно състояние (95%).
Основни резултати
Смъртност: 33,3%
Най-честите поставяни диагнози са сепсис (43,9%), ентерит (14%), омфалит (9%), неонатална асфиксия и синдром на намалена присписобимост. Общата смъртност е 33,3%. Кончетата със сепсис показват повишен (1,9 пъти) риск за фатален изход в сравнение с пациентите при които е поставена друга диагноза .
По отношение на лабораторния контрол и проследяване на пациентите, най-често измерваните параметри са имуноглобулин G и кръвна захар. Същите обаче не представляват надежден маркер, на базата на който би могъл да се предвиди летален изход. Лабораторни показатели, с много висока значимост са серумен амилоид А (SAA), както и запазващи се на високо констанно ниво стойности на L-лактат. Така например за SAA не съществуват изгледи за успех от терапията при гранична стойност > 2,054 µg/ml. L-лактатът е важен параметър за наблюдение в интензивното лечение, но е неподходящ като отделен параметър за прогностична оценка.
Поради ниската им чувствителност обаче, всички статистически модели в проучването не биха могли да дадат сигурна база, която да се използва като аргументирана обосновка за предприемане на крайно решение за евтаназия.
Заключение
Биомаркерите като SAA и лактат се очертават като важни прогностични инструменти при оценка на състоянието на новородени кончета.
- – Серумен амилоид A (SAA) > 2.054 µg/ml
- – Устойчиво повишени стойности на лактат
- – Коматозно състояние
Оригинална публикация:
Castelain DL, Dufourni A, Pas ML et al. (2025): Retrospective cohort study on diseases and risk factors associated with death in hospitalized neonatal foals. J Vet Intern 39(1): e17269. doi.org/10.1111/jvim.17269.
ДОПЪЛНЕНИЕ:
Серумният амилоид A (SAA) е острофазов протеин, който се произвежда главно от черния дроб в отговор на възпаление, инфекция или тъканно увреждане. Той е част от имунната система и се използва като биомаркер за възпалителни процеси както при хора, така и при животни, включително при коне.
Основни характеристики на SAA:
- Силно чувствителен: нивото му може да се повиши стотици пъти в рамките на 24 часа при остро възпаление.
- Неспецифичен: покачва се при много състояния – инфекции, травми, операции и други.
- Кратък полуживот: при отзвучаване на възпалението, нивата му спадат бързо.
Значение при новородени кончета:
При новородени, особено в условия на съмнение за сепсис или неонатален дистрес, измерването на SAA може да помогне за:
- ранно откриване на инфекция;
- оценка на тежестта на състоянието;
- проследяване на ефекта от терапията.