Категория: Ветеринарна Медицина

Възпалението на млечната жлеза, означено като мастит е актуално заболяване. Засяга единични животни или придобива масово разпространение в стадото в даден регион или област.

Контагиозността, както и тежестта на протичане на болестта зависят от две неща. На първо място това са предразполагащите фактори. Пример за такива са  повишената влажност, пренаселеността в помещенията, също и понижената устойчивост на организма. Вторият фактор определящ протичането на една инфекциозна болест е вида на микробния причинител. В едни случаи микроорганизмите обуславят отличителните особености на мастита, а в други нямат определяща роля за това. В пълна сила това важи и за мерките, които трябва да се предприемат – понякога много общи, но друг път изискващи специфични терапевтични схеми и ограничителни мероприятия.

Микроорганизмите, причинители на мастит са разнообразни. Най-често се установяват стафилококите (Staphylococcus aureus) в това число и коагулазонегативните (CNS) Staphylococcus epidermalis), пастьорелите (Mannheimia (Pasteurella) haemolytica), стрептококите (Streptococcus spp. (Str. uberis, suis, zooepidemicus), различните грам отрицателни бактерии (Echerichia coli, Klebsiella, Proteus vulgaris), псеудомонаси (Pseudomonas aeruginosa), коринебактерии (Arcanobacterium (Corynebacterium) pyogenes, Corynebacterium ovis), лептоспири (Leptospira interogans var. Hardjo), листерии (Listerien), клостридии (Clostridium perfringes), много вируси – (вирусът причиняващ болестта (Maedi-visna), лентивируси), гъбички (аспергилуси) и разбира се микоплазмите, обект на разглеждания в настоящия материал проблем.

Заразната агалаксия представлява много коварно инфекциозно заболяване, засягащо дребните преживни. Причинява се от микоплазми, особен вид, заемащ междинно място между вируси и бактерии, чието доказване е много трудно. Предполага се, че именно те са в основата на широко разпространения в нашата страна мастит, който в крайна сметка води до необратимо пресушаване. Засягат се предимно козите.

В материалът са разгледани причините, механизмът на възникване,  клиничната картина и лечението на хипогликемията при новородените и подрастващите кученца и котета. Особено внимание е обърнато на малко-позната у нас перзистираща или рецидивираща хипогликемия при кученцата и котенцата.

Въведение

Нерядко при прием на пациент в клиниката ветеринарният лекар снема анамнеза, основния смисъл на която е – „Кучката беше бременна….всичко беше ОК ! Но уви, терминът за раждане дойде – кученца няма !” или „ Кучката ми беше пуснала такъв голям корем, а вместо десеттина, новородените бяха 1-2 и скоро след раждането си умряха….” или „кучката ми се разгонва през 3-4 месеца и не може да се заплоди, независимо от многобройните покривания”.

Възможно е в тези случаи да се касае за недостатъчност във функцията на жълтите тела, означена като хиполутеоидизъм, лутеална (жълтотелна) инсуфициенция, хипофункция на жълтото тяло.

Хиполутеоидизмът при кучката е причина за безплодие. През последните години на този проблем се отделя все по-голямо внимание.

ПОЛОВ ЦИКЪЛ ПРИ КУЧКАТА 

Пубертетът при кучката настъпва до края на първата година. При едрите породи първият еструс се установява на възрат 10-12, а при дребните по-рано, на 6-8 месеца. Възможно е протичането му да е разцепено. Това означава, че няколко седмици преди същинското му настъпване, в продължение на няколко дни кучката проявява признаци характерни за проеструс – кървене, едем на вулвата, след което те отшумяват и малко по-късно настъпва същинския проеструс. Препоръчва се първото покриване да се осъществи по време на втория или третия еструс .

Фазите на половия цикъл са четири – проеструс, еструс, метеструс (диеструс) и анеструс.

Проеструс. Продължителността на проеструса варира от 1 до 17, средно 9 дни. През тази фаза на половия цикъл нивата на естрогените са високи, като пика е 1-2 дни преди края й. Прогестероновите нива са ниски базални, като в края на фазата настъпва леко повишаване (2 ng/ml). В яйчниците се намират непрекъснато развиващи се фоликули. В края на проеструса настъпва тяхната т. нар. предовулаторна лутеинизация, което е причина за нарастващите кръвни нива на жълтотелния хормон. Стената на матката е едематизирана и хипертрофира, жлезите й хиперплазират. Установява се екстравазация на еритроцити. Влагалището и външните полови органи са силно едематизирани, хиперемирани, с наличие на кърваво съдържание и изтечения. Вулвата е твърда, чувствителна, дори болезнена при изследване. Проеструсът бележи началото на активния период в поведението на кучката. Тя привлича мъжките, но не позволява да бъде покрита.

ЛЪЖЛИВА БРЕМЕННОСТ 

Лъжливата бременност при кучката представлява синдром от клинични признаци включващи – развитие на млечната жлеза и отделяне на мляко, правене на гнездо, майчино поведение, защита и грижи за неодушевени предмети от полово зрели женски които не са бременни или не са родили наскоро. Описано е също така увеличаване на корема и уголемяване на матката и то при животни. С термин Galactorrhea се означава спонтанно развитие на млечнатата жлеза съпроводено със секреция – от бистър секрет до истинско мляко.

Лъжливата бременност е най-често срещания термин служещ за описване на клиничното състояние при кучките на на много езици. Като термин лъжливата бремнност означава удължена лутеалана фаза по време на нефертилен полов цикъл. И все пак, кучките проявавщи лъжлива бремнност би трябвало да се сравнят по-скоро не с бременни, а с животни намиращи по време на раждане или следродилния период и лактация. Ето защо се означава още като Galactorrhea, Lactatio sine graviditate, лъжливо раждане. И в нашата страна обаче гражданственост е придобило понятието лъжлива бременност. Приема се, че тя е физиологично състояние. Засяга 64,3 % от здравите кучки редовно, а 7,1 % инцидентно (Jöchle 1994). Определени животни, са предразположени към лъжлива бременност, при които тя се среща многократно. Според някои автори лъжливата бременност засяга почти всички животни и само при някои индивиди признаците са силно изразени. Затова по-правилно е да се говори за “ клинично проявена лъжлива бременност ” или “ явна лъжлива бременност ”. Счита се, че тя е атавизъм, запазен по време на еволюционното развитие.

2-ра част 
1.3.7

Ранна бременност

1.3.7.1 Прогестерона като гарант за запазване на бременността

   Прогестерона е нужен за запазване на бременността през целия й период. Той стимулира развитието на ендометриума и освобождаването на секреторни продукти от ендометриума, които са от изключителна важност за изхранване на ембрионите.

   Оцеляването, растежа и развитието на ембрионите, както и развитието на ендометриума  протичат синхронно. При проведени експерименти с трансфер на ембриони е установено, че асинхронност в размер на повече от 1 ден (несъответсвие между маточната пролиферация и възрастта на ембрионите) предизвиква смърт на ембрионите. В допълнение би могло да се отбележи че такъв асинхрон би могъл да предизвика ранна ембрионална смъртност при изкуственото осеменяване.

   Множество експерименти са доказали, че при животни, при които на 3-я ден след началото на еструса ендогенните нива на прогестерона са ниски, показват по-висок риск от ембрионална смъртност. Като най-вероятна причина за това се счита настъплия асинхрон между развитието на ембриона и матката в по-късните етапи на бременността (между 7-и и 14-и ден).