Категория: Други

Съществуват различни технологични решения при отглеждане на животните. Основната преследва цел е те да бъдат здрави и от тях да се получава максимална продукция. През последните години все повече се говори за благополучие и „комфорт”. Съгласно съвременните изисквания и норми обаче, тези условия задължително трябва да бъдат осигурени.

Получаването на ползи от животните и провеждане на развъдно-селекционен процес в насока по-голяма продуктивност нарушава естественото равновесие в природата. То ги прави чувствителни и неустойчиви. И те боледуват. Не съществува технология, която 100% да избегне този вид неблагополучия. И нерядко човек губи състезанието.

Част от заболяванията протичат бързо и явно. Други, скрито, бавно, неусетно и сигурно навлизат и завладяват стадото. Догонвайки безуспешно проблемите, единственото което могат да направите вие фермери е да калкулирате загуби.

Случвало ли се е нещо нетипично, нещо което да безпокои при преценка на здравословното състояние на животните ? Например слабеене, намалена млечна продуктивност. Вероятно всички биха отговорили в един глас „да”. А открити  ли са причините за това. Почти със сигурност отговорът ще е „не”.

Късната бременност, опрасването и следродилният период при свинете са особено важни моменти, както в технологичен, така и в чисто биологичен аспект.  Благополучието през тези периоди е в основата на добрите приходи и успехи при отглеждане на свинете. И обратно – провалите при раждане и отглеждане на новото поколение и заплождането след това обикновено не само е причина за загуби, но и компрометира всички добри намерения, планове и ползи от свиневъдството. Пазарният натиск налага непрекъснато намаляване на себестойността на произвежданото свинско месо.

Понякога здравето, развитието и продуктивността на животните не е на нужното ниво. А е нормално, всеки ветеринарен лекар, фермер и мениджър така да планува нещата, че в максимална степен да бъдат предотвратени неблагополучия и свързаните с това намалени приходи. Проблемите трябва да бъдат избягвани и решавани.

Един пример: част от младите и подрастващите животни не се развиват както трябва. Те изостават в растежа и закърняват. Възниква едно особено състояние на организма, при което хранене, храносмилане и усвояване на хранителните вещества са нарушени. Не представлява отделно заболяване, а най-често е вторично, следствие от някакво предходно увреждане. След първоначалното спиране или забавяне на растежа, по-късно биха могли да настъпят и дистрофични промени в различни органи.

Причините за закърняването са разнообразни и понякога се установяват трудно.

В по-голямата част от нашата страна, втората половина  на февруари и началото на март бележат края на зимата. Температурите се повишават, денят се удължава, на места израства свежа зелена трева. Както се казва, хващаме се за зелено. Но вместо да си отдъхнат, за голяма част от животновъдите  проблемите не само че остават, но се появяват и нови. Причините за това са различни. Те се крият не толкова в климатичните особености характерни за  този период от годината, а  преди всичко в фуражната база и технологията на отглеждане.

Най-важния проблем е, ниското качество на фуражите и несъответствуващото на нуждите на организма съдържание на хранителни вещества. Грешките в храненето се допускат по всяко време на годината. Това зависи от съществуващата фуражна кухня, технология и обезпеченост. Обикновено обаче края на зимата е най-критичния период. Това оказва негативно въздействие върху протичането на много патологични процеси и болести в организма на животните или да доведе до намаляване на защитните сили.

През последните години в световен мащаб броят на отглежданите кози се увеличава. Общият им брой е над 700 милиона. Повече от половината са в Азия, една трета в Африка, а в  Европа те са около 18 милиона.

За България този подотрасъл на животновъдството е единствения, който бележи значителен ръст след 1990 година. От около 430 000 през 1985 г., в началото на нашия век козите достигат близо милион. Противно на световните тенденции обаче, през последните няколко години унас се отчита известен спад в популацията. За да бъдем отново нас си !

Кои са причините за широкото разпространение на козите ? Кое прави този вид, атрактивен ?

Понякога част от младите и подрастващите животни не се развиват както трябва. Те изостават в растежа и закърняват. Възниква едно особено състояние на организма, при което хранене, храносмилане и усвояване на хранителните вещества са нарушени. Не представлява отделно заболяване, а най-често е вторично, следствие от някакво първично увреждане. След първоначалното спиране или забавяне на растежа, по-късно биха могли да настъпят и дистрофични промени в различни органи.

Причините за закърняването са разнообразни и понякога се установяват трудно.

Недоимъчните заболявания са широко разпространени в нашата страна във връзка със съществуващите технологии за отглеждане и хранене на животните. Те представляват клинични или субклинични отклонения от нормалното здравословно състояние, дължащи се на недостатъчно или небалансирано приемане на определени храни и вещества. Свързани са с нарушение в обмяната на веществата. Въпреки направените обширни проучвания все още не е установено напълно значението на много недоимъчни заболявания при животните. Диагностицирането им в условията на практиката е изключително трудно. Недоимъчните заболявания засягат всички видове животни.

При телетата клинично те се манифестират сравнително късно след въздействие на предразполагащия фактор. Много често грешки в храненето на майката по време на бременността  /а и преди това/ води до раждане на мъртви или приплоди с намалена жизненост и склонност към заболеваемост.

Естествен е стремежа на стопаните да отглеждат по-едри и високопродуктивни овце. Често такива животни раждат по две агънца, радостта от което кара техните собственици поне за малко да забравят своите неволи. Понякога обаче, именно когато, трепета и надеждата са най-големи, в края на бременността овцете залежават, като изхода най-често е неблагоприятен. Възникват въпроси: защо се случи това, виновен ли е някой ? Разбира се още никой не се и преборил с Майката природа и когато тя дава понякога същевременно и взема. В пълна сила това важи и за най-продуктивните животни въобще. Дискусионен е дори въпроса относно целесъобразността на тяхното отглеждане ?

Люцерната е традиционна фуражна култура за нашата страна. Тя е една от най-старите културни бобови многогодишни треви. Отглежда се първоначално в Средна Азия, а впоследствие е пренесена в Африка и Европа. В нашата страна люцерната е внесена сравнително късно, през 19 век от Франция и Италия. Масово се отглежда след 1926 година. Тя е едно от най-богатите на хранителни вещества растения. Значението й се определя и от получаваните високи добиви, при подходящо отглеждане. Люцерната е с голяма дълготрайност. Различните сортове издържат няколко години. Корените й достигат до 40-45 сантиметра дълбочина. Известно е, че освен всички останали предимства, люцерната обогатява почвата с азот.

            Тревната маса на люцерната е богата с хранителни вещества, особено с белтъчини. Съществува голяма разлика в качеството на листата и стъблата. Така съдържанието на суров протеин е почти три пъти по-голямо в листата, а процентът на суровите влакнини е три пъти по-висок в сухото вещество на стъблата. Аминокиселинния състав на белтъчините е разнообразен. Съдържа предимно аргинин, хистидин, лизин, левцин, изолевцин, фенилаланин и по-малко треонин, триптофан, валин, метионин, цистин и тирозин.