Категория: Новородени

Ако раждането протече нормално и новороденото е напълно износено, то обикновено не се нуждае от специални грижи. За съжаление често редица причини предизвикват намаляване на жизнеността и застрашават оцеляването на телето. За спасяването му е необходимо предприемането на своевременни мерки. Най-добре е, ако се разчита на намесата на ветеринарен лекар, но в повечето случаи откриването на първите признаци указващи наличието на някакво увреждане и болестно състояние на новороденото е задача на тези, които отглеждат животните. Това налага своевременното откриване на “незначимите” на пръв поглед отклонения от нормалното състояние, водещи по-късно до високостепенни усложнения. Често възникват въпроси, касаещи изясняването на критериите, служещи за преценка на състоянието на новороденото непосредствено след раждането. Представяме Ви най-важните от тях, които могат да служат като един достъпен за практиката ориентир.

Конете са животински вид, които са обект на особено внимание, грижи и любов от страна на човека. За някои хора интересът към тях е продиктуван от комерсиални цели – продажби, конни състезания, туризъм и др. А в други случаи те се отглеждат като помощници във фермата, домашни любимци. Някои екземпляри дори са боготворени. През последните години отглеждането на този вид животни у нас бележи забележителен ръст. Има вече много любители, търговци, фермери, спортисти, при които значителна част от тяхното битие, живот, успехи или неуспехи са свързани с този благороден животински вид.

За разлика от птиците и многоплодните животни, възпроизводството при едрите преживни и в частност при говедото представлява продължителен процес. Това е едно изкуство. Раждането на теле е събитие. Награда за дългогодишните усилия на всички, които полагат грижи и осигуряват просперитета на фермата или стопанството. Смъртността и заболеваемостта при новородените телета е причина за неефективност и финансови загуби, които фермерите трябва да заплатят. Малцина знаят, че цената на едно теле е по-голяма от финансовия еквивалент, съответствуващ на неговата продажна стойност. Осигуряването на достатъчен брой здрави приплоди, гарантира независимост. Не трябва да забравяме също, че особено за малките еднолични стопанства, новородените телета са обект на по-специални грижи и любов. Може би в известна степен, контакта с животните компенсира и допълва дефицита на човечност, съществуващ в отношенията между хората в нашата страна.

На свиневъдите е известно, че в определени случаи вместо добре развити и здрави прасета, се раждат мъртви, недоносени или нежизнеспособни приплоди. Това е свързано със съответни загуби.

Трябва да се прави разлика между раждане на недоразвити, в различна степен изменени приплоди и раждане на мъртви, но напълно развити и оформени прасенца. Сред преобладаващата част от специалистите в първия случай първопричината е някакъв инфекциозен агент. Ако приплодите са умрели още в матката и е минало известно време, преди да бъдат изхвърлени навън, кожата им е сиво оцветена, а вътрешните им тъкани са жълтеникави, в напреднали случаи размекнати, размити или дори мумифицирани. В тези случаи борбата трябва да бъде насочена към съответното заразно заболяване, като се предприеме изолация, ваксинации, приложение на антибиотици, подобряване на условията на отглеждане, ликвидиране на източника на инфекцията.

При отглеждане на селскостопанските животни, новородените заемат особено място. Те са символ на бъдещето, често за тях се оказват специални грижи, даряват се с внимание и любов. Същевременно обаче новородените са обект и на различни калкулации от които зависи паричния баланс във фермата или по-просто казано те са източник на бъдещи приходи или разходи ! Всички са заинтересовани от доброто здравословно състояние и пълноценно развитие на новородените животни. От какво зависи това ?

Факторите са различни. Един от тях това е тяхната живата маса или тегло. Тя се означава като абсолютна (тегло в килограми) и относителна (процент от масата на майката). Във втория случай се получава по-обективна преценка за развитието им.

Атаксията при агнетата е отдавна известно заболяване и се среща в най-различни страни по целия свят така и у нас. Доказано е и у нас.

Различават се две форми на болестта: остра (тежка), която завършва за няколко дни със смърт и по-лека, хронична, когато агнетата боледуват 20 и повече дни, оздравяват или умират от вторични усложнения (пневмония или обща инфекция).

Кои са причините за заболяването ? Не са изяснени напълно. Преди се е смятало че се дължи на инфекция или пък на отравяне с олово. Впоследствие е уточнено, че в своята същина се касае за недоимъчно състояние предизвикано от дефицит на мед. Много автори обаче подчертават и ролята на недостатъчното количество на витамините А и Е. Предполага се, че намаляването на медта в организма на бременните и на новородените е следствие замърсяването на пасищата с отпадъчни продукти, получени при преработката на сяра. Болестта възниква следствие настъпили промени в мозъка.

Фазата преди раждането

В края на бременността при козата, се наблюдават сигурните предвестници на предстоящото раждане. През последните три седмици, след 130-я ден от заплождането се наблюдава уголемяване на вимето, леко едематизиране на външния полов орган, също оформяне и увисване на корема.

Доказано е, че плодовете са тези които дават първите сигнали, предизвикващи началото на раждането. Това зависи от тяхната степен на зрелост и развитие. Едва когато бъдещите новородени могат да преживеят в условията на външнтата среда, те подават съответните импулси водещи до настъпване на раждането. Способността на природата сама да определи този момент представлява един феномен, който в интерес на истината все още не е изучен напълно.

Възпалението на пъпа при новородените, обикновено засяга единични животни, но при подценяването му като проблем може да предизвика значителни загуби на фермерите. Причинява се най-често от гноеродни микроорганизми. Може да бъде засегнат само пъпния пръстен и кожата около него, но във възпалителния процес могат да бъдат включени пъпните артерии, вени и урахусът. При телетата инфекцията протича най-често като локален възпалителен процес, но понякога настъпва общо генерализирано разпространение на микроорганизмите (сепсис), при което патологичния процес засяга целия организъм, с опасност за живота на новороденото. За кончетата е характерно, че възпалението на пъпа почти винаги прераства в обща животозастрашаваща инфекция.

   Микроорганизмите предизвикващи възпалението на пъпа, са от различни видове (при еднокопитните най-често ?-хемолитични стрептококи), а самото замърсяване и проникване се осъществяват по време на раждането или първите няколко дни след това. Успоредно с устната и носната кухина, пъпната рана представлява важна входна врата за болестотворните причинители.

Когато се говори за новородени животни, те винаги се свързват със своята майка. Често отношението й към рожбите е от определящо значение за преживяването и за успешното им по-нататъшно развитие.

Майката и новородените при тревопасните започват бързо да се разпознават, така че подмяната е трудна. Непосредствено след раждането, майката изучава новороденото по миризмата. След около седмица, тя го разпознава по звуците които издава, и едва след две седмици тя го различава оптично. Ако новороденото се отличава рязко от останалите, то тогава майката започва да го разпознава по-рано. Например черно агне в бяло стадо. За оптичното ориентиране голяма роля играят формите на главата.