Категория: За фермери

Хигиенно-технологичният статус на една ферма се определя от условията на отглеждане, здравното състояние на животните и мениджмънта на стадото (вид на предприятието, покупко-продажба). В тази връзка най-критичните пунктове са местата където се извършва изкуствено осеменяване или покриване, родилните боксове, помещенията за отглеждане на новородените и подрастващите прасенца.

Въпросът касаещ селеновата обезпеченост и недоимък при селскостопанските животни е актуален за практиката и е обект на много дискусии и проучвания.

В зависимост от дефицита и клиничната проява при говедото съществуват следните състояния:

 – скрити или субклинични отклонения, засягащи най-често продуктивността и заплодяемостта при кравите;

– клинични, но неспецифични – които се проявяват с повишена заболеваемост и намаляване на жизнеността;

– клинични със специфична клинична проява – паралитична миоглобинурия, задържане на плацентата и др.

Пролетта е преходен сезон. Понякога дори, за овцете и козите той е по критичен отколкото зимата. Кои са причините за това ?

Липсата на пълноценни фуражи през зимните месеци и недохранването, по-продължителното в някои случаи оборно отглеждане, пренаселването, нехигиеничните помещения, повишената влажност оказват своите негативни последствия върху организма на животните. Тъй като овцете са пасищни животни, все повече се разчита на младата и зелена трева, която е с повишено съдържание на вода, но по-бедна на някои хранителни вещества. Промяна в храненето, трябва да става постепенно. Ако се приема самостоятелно, прясната зелена трева предизвиква храносмилателни разстройства и диарии. Това налага да се спазват следните по-важни изисквания.

За разлика от кравата, задържането на плацентата след раждане при дребните преживни се среща по-рядко.

Като временен орган съществуващ по време на бременността, плацентата осигурява обмяната на веществата между развиващият се организъм (фетуса) и майката. Състои се от майчина и фетална част. Раждането е физиологичен процес, при който настъпва прекъсване на функционалната и морфологичната връзка между плода и майката. Всъщност това става от момента на нарушаване целостта на пъпната връв. Новороденото постепенно се приспособява към условията на “външния” свят. По този начин, отпада необходимостта от функционирането на плацентата. Тъканите й се сбръчкват, умират, кръвоносните съдове се свиват и започват процеси на постепенно отделяне на феталната от майчината част на плацентата. Впоследствие феталната част от плацентата означавана още като последък се изхвърля спонтанно навън. При овцата и козата нормално това става най-късно до 3-я час след раждането. Забавянето на този естествен процес обикновено води до усложнения със сериозни последствия, понякога животозастрашаващи.

В световната литература, яйчниковите цисти при кравите се дискутират като важен проблем с непосредствено практическо значение. Един пример: през 2006 год. в Германия те са били водеща причина за отпадане на кравите – 19,9% от брака. Всъщност от яйчникови цисти се засяга между 5,6 и 18,8% от поголовието. За съжаление липсват конкретни данни за моментното им разпространение при кравите отглеждани в България. Едно обаче е сигурно – този проблем не подминава стадата и у нас.

В специализираната литература все още се отдава второстепенно значение на гинекологичните болести при юниците, макар че съществуват редица неразрешени проблеми в това отношение. Много често безплодните юници се лекуват шаблонно, напълно ана­логично на раждалите крави. У нас проф. Петър Минчев е провел  редица проучвания при сивото софийско говедо и е установил съществени различия в етиопатогенезата, клиничните форми и начина на лекуване на безплодието при юниците. Той смята, че възникването и разпространението на безплодието при тази възрастова група е обусловено от взаимодействието на различни фактори, специфични за нея – телесно развитие и настъпване на половата зрелост, условията на хранене и отглеждане на младите животни, породни особености и др.

Овцата се отличава с ценни стопански качества. От нея се получават приплоди, месо, мляко, вълна, кожа, ценен тор. Размножават се бързо и не изискват големи капиталовложения. Те не са особено взискателни по отношение на храненето. Използват много добре зелените, тревните и грубите фуражи, също така и бедните с ниска и рядка растителност пасища. Същевременно те не понасят едностранното хранене, при което те губят апетита си, отслабват и продуктивността им се понижава. В сравнение с говедата овцете смилат по-добре фуражите. Това обаче не се отнася за богатите със сурови влакнини дажби.

Преструктурирането на селското стопанство през последните години и в частност на животновъдството у нас, актуализира редица проблеми типични за примитивното и екстензивно стопанство. Решаването им много често представлява непреодолима трудност за специалистите и фермерите. На много места при отглеждане на говедата или се разчита основно на естественото осеменяване или то не може да бъде избегнато. В сборните стада има бици, които неконтролирано покриват кравите. Негативните последствия от това са много. Едно от тях е ранното заплождане на юниците. Понякога това става още на 9-10 месечна възраст, дори и по-рано. В тези случаи на незавършен още растеж, когато все още не е напълно формирана структурата на женския организъм, заплождането може да е опасно както за новороденото, така и за майката. По време на първото отелване, юниците са все още непълно развити. Тазът им е тесен. Това води до непреодолими затруднения в протичането на раждането.

Важна предпоставка за постигане на ефективност в свиневъдството е умелото управление на репродуктивния процес при този вид животни. Независимо от това дали се касае за големи и модерни свиневъдни ферми или малки еднолични стопанства е необходимо да се познават факторите определящи настъпването и протичането на еструса (разгонването) при женските животни. Това е фаза на половия цикъл, през която настъпва овулацията и след осеменяването животните се заплождат, успеха от което до голяма степен определя рентабилността на производството.

Съществуват множество фактори оказващи влияние върху протичането на половия цикъл. Най-общо те се делят на две големи групи: ендогенни и екзогенни.

Мъжките разплодници са една особена категория животни. Често, незаслужено те остават на заден план. За тях се фермерите се сещат едва, когато трябва да „свършат работа”….

В сравнение с женските животни броят на мъжките разплодници е значително по-малък. Това ги прави много по-значими, а стойността им е огромна. Те се използват като донори на материал за изкуствено осеменяване или се включват директно при естественото заплождане. Често мъжките животни са продукт на продължителна селекция ! Носители са на определена генетична информация, което гарантира получаване на желани наследствени качества в поколението. Така заложбите на един разплодник се мултиплицират многократно сред популацията.