Категория: За фермери

След жаркото и сухо лято, като че ли малко неочаквано пред нас е вече зимата. Високите температури се понасят по-трудно от кравите и ако условията при които се отглеждат животните съответствуват на всички норми и предписания, то тогава този по-студен период от годината ще е свързан с малко несполуки. На практика обаче това не се получава. Почти винаги този сезон е по-тежък за животновъдите и фермерите. Често съществува дефицит на качествени и пълноценни фуражи. Късите дни, продължителното оборно отглеждане, повишената влажност, липсата на разходка са все причини водещи до рязко намаляване на продуктивността и влошаване на общото здравословно състояние. 

Есента е сезон, когато по-голяма част от дребните стопани разчитат на финалното бързо нарастване и угояване на отглежданите от тях прасета. В големите ферми, където производствения процес е непрекъснат, липсва строго изразена сезонност в грижите за животните. Независимо от съществуващите различия, първопричините за съпътствуващите проблеми и при двете технологии могат да са общи. 

Като период от време, бременността при овцете обхваща есента и началото на зимата. Благоприятните условия на отглеждане и хранене през летния сезон, водят до увеличаване устойчивостта на организма срещу заболявания. През този период животните са най-здрави. Въпреки това някои грешки и пропуски при отглеждането на овцете могат да са с фатални последствия.

По природа кравата е вид, при който безплодието се среща рядко. Въпреки това в днешни дни основната причина за брак в говедовъдните ферми е трайната или необратимата загуба на репродуктивните способности. На какво се дължи тя ? Доказано е, че успоредно с наследствени фактори и лошата хигиена по време на раждането, голяма роля за това играят неправилното хранене (30%) и лошия мениджмънт на стадото, който изиграва своята решаваща негативна роля в над 40% от случаите.

През 1928 година Флеминг открива пеницилина – първия антибиотик. Това бележи началото на една нова ера в борбата срещу инфекциозните болестите при човека и животните. Резултатът е стотици милиони, вероятно дори милиарди излекувани пациенти. Безспорно, това е едно велико постижение на човешката мисъл и гений.

Анаеробните заболявания при овцете, отчасти и при козите играят първостепенна роля в инфекциозната патология при дребните преживни. Те са широко разпространени поради повсеместното наличие на причинителите им – различни видове клостридии и други патогенни анаероби*, (*анаероби- бактерии които се развиват в безкислородна среда). За всички причинители важи също така, че образуват много устойчиви спори, грамположителни са и са условнопатогенни. Обитават нормално храносмилателната система на овцете и козите.

В тази статия няма да бъдат третирани до болка познатите въпроси свързани с храненето и гледането на животните. Безусловно те са важни, но не и единствени ! Вероятно разгледаното по-долу е ясно и известно, но едва ли е достатъчно осъзнато.

Продължителността на бременността при зайката е около 30-32 дни. Два до три дни преди това в клетката се поставя сандъче, което служи за бъдещо гнездо. След преминаване на рефлекса, при който майката подготвя гнездо в което да роди, сандъчето се запълва със сено или слама. След това зайката се оскубва и подготвя самото място. Ако до 31-я ден след покриването раждането не настъпи спонтанно, с цел синхронизиране или избягване на съботните и неделните озайчвания в по-големите ферми, то може да бъде индуцирано чрез приложение на медикаменти. За тази цел с успех майките могат да бъдат инжектирани с окситоцин или простагландини. Проблем е, че при индуциране на раждане, което винаги трябва да се осъществява от ветеринарен лекар, смъртността на малките винаги е по-голяма, а някои от препаратите не са съвсем безвредни и за майката.