Категория: Репродукция

Представлява спешно, а понякога драматично състояние при кравите, при което непосредствено след раждане матката се извръща и изпада навън. Кои са предразполагащите причини, водещи до настъпване на това опасно страдание:

1. Генетическа предразположеност при определени животни. В тези случаи, връзките които задържат половия апарат са по-разхлабени и често при такива крави, още по време на бременността изпада влагалището, като червен мехур. Предава се по наследство от майка на дъщеря и такива животни трябва да бъдат изключени от разплод своевременно.

Както е известно половият цикъл е съвкупност от циклично протичащи процеси в организма на женските животни, благодарение на които е възможно създаването на необходимите биологични предпоставки за развитието, узряването на яйцеклетката, овулацията и оплождането. При кравата, в условията на практиката, макар и не съвсем коректно, половият цикъл е придобил популярност под наименованието разгонване. Всъщност разгонването или еструса е само една фаза, в края на която се отделя зряла и годна за оплождане яйцеклетка. Външно се манифестира с определени признаци и промени. Процесите и факторите, оказващи влияние върху протичането и пълноценността на разгонването са много. Една част от тях са познати отдавна на науката, други са в процес на проучване, а трети остават все още неразгадана тайна.

Овцете и козите са сезонно полиестрални, т. е. те се разгонват неколкократно, докато се заплодят през един лимитиран период през годината. За овцете това са месеците юли, август и септември, а козите през есента. През останалата част от годината животните или са бременни, а след раждането настъпва продължаващ няколко месеца анеструс. Ясно е, че за патологично неразгонване (анеструс, ациклия) се говори, когато овцете и козите не се разгонват по време на размножителния период. Като естествено последствие от това е тяхното незаплождане.

Анеструса е само външна изява на някакъв патологичен процес протичащ в организма. Понякога разгонването може да не бъде регистрирано въпреки неговото наличие. В известна степен причините за ациклия при младите и възрастните животни се различават. За условията на практиката фермерите трябва да имат предвид следните фактори, които могат да доведат до липса на еструс:

Пубертетът при заека настъпва рано, на 10-12 седмична възраст, но включването му в репродуктивния процес по-късно, в зависимост от скорозрелостта. Така женските от породите Бял новозенландски и Калифорнийски, които са най-скорозрели се включват в репродуктивния процес на 4,5-5, а мъжките на 5,5 месечна възраст. Женските от породите Чинчила и Виенски син се заплождат за първи път на 6-7 месечна възраст, а мъжките се използват за разплод 1-2 месеца по-късно. Къснозрелите породи, като Белгийски великан се размножават едва след достигане на 8-10 месечна възраст. По-късно, заплождането е трудно, особено ако зайкините затлъстеят.

Най-изгодно е ако зайците се озползват за разплод не повече от три години, тъй като в по-напреднала възраст плодовитостта им рязко намалява. При интензивното им отглеждане, особенно при скорозрелите породи този период намалява до 2-2,5 години.

По принцип в края на бременността кравите са по-мудни и бавни, движенията са по-ограничени. Прието е, че този вид животни се залежават най-често след отелването. Това е така, но в някои случаи се среща и предродилното залежаване. То е краен резултат на комплекс от различни причини и болестни състояния. Следствие на тях настъпва нарушение на двигателните функции в организма и животното не може да се изправи. Залежаването преди отелването при кравите се среща от няколко дни до седмици преди термина. Обикновено факторите водещи до това заболяване са комплексно действащи. Биват непосредствени и предразполагащи. При първата група се касае за заболявания на крайниците. В тези случаи се уврежда опорно-двигателния апарат – копита, кости или стави. Причините за това най-често са рани, травми, хронични възпалителни процеси, инфекции, деформации (неподрязване на копитата), счупвания причинени от удари, подхлъзване и падане.

Целта при отглеждане на кравите е да се добива от тях максимално количество мляко. Ясно е, че ако очакванията не се оправдаят последствията за фермера са изключително негативни. И обратното, нерядко доходите от продаденото мляко са източник за развитие и прогрес.

Факторите от които зависи млечната продуктивност са много. Преди всичко те от биологично естество и зависят от генетичните заложби, продуктивността на животните, тяхното здравословно състояние, кондиция, охраненост, начин на експлоатация и т. н.  По този въпрос има изписани безброй страници. И на практика, трудно се достига до желаното ниво.

Чрез настоящия материал ще се постаря да припомня няколко фактора, оказващи влияние върху млечната продуктивност при кравите, и които са особено актуални за нашата действителност.