През пролетта и лятото козите лактират. Именно през тези сезони най-често се срещат болестите на млечната жлеза при този вид животни, от които основен дял се пада на възпалителните процеси означени като мастити.
Според проведени статистически изследвания делът на маститите възлиза на 15% спрямо общата заболеваемост при козите. Липсват конкретни данни относно преките щети които те нанасят, но несъмнено те не са никак малки. Индиректните загуби се свързват с намаляване на млечната продуктивност, понякога необратимо пресушаване на засегнатия млечен дял следствие индурация, пренасяне на инфекцията върху младите и ценни животни, загуби които са особено актуални в по-уедрените стада, където могат да бъдат засегнати от 20 до 70% от животните.
В сравнение с овцете, заболяванията на млечната жлеза при козите се срещат по-често. Това се дължи на по-голямата млечност, анатомичното устройство и формата на вимето. Най-предразположени са животните при които млечната жлеза е голяма и провиснала.
За възникване на мастит са необходими определени предразполагащи или отключващи фактори. Те подготвят входната врата за инфекцията и правят тъканта на вимето и организма като цяло слабо устойчиви. Веднъж причинили мастит, микроорганизмите стават силно вирулентни и агресивни. Те се разпространяват лесно в околната среда чрез млякото, инвентара, ръцете на доячите и при бозаене на ярета крадци, при преминаване през висока и влажна трева, особено в сутрешните часове. При неправилно пресушаване, спящия мастит се събужда с пълна сила през първите лактационни дни след раждането.
Важни предразполагащи фактори за възникване на възпалителни заболявания на млечната жлеза са травмите и нараняванията свързани с типичния за козите начин за търсене на храна – катерене по стръмнини, дървета и огради, при йерархични борби между отделните животни или при удари и просмукване от яретата, най-вече когато поотраснат. Недохранването при козите също може да причини възпалителни заболявания на млечната жлеза, особено когато то е силно едностранчиво.
По принцип причинителите на мастит са микроорганизми, по-голямата част от които са широко разпространени и са нормални обитатели на оборите и околната среда. Такива са различните бактерии – стафилококи, стрептококи. По-рядко се изолират пастьорели, актиномицети, коли-бактерии, клебсиели, псеудомонас аеругиноза, микоплазми, нокардии, клостридии, вируси, гъбички. Рядко се срещат силно патогенни причинители, като този на заразната агалаксия например. Степента на възпаление се определя от самия причинител, от способността му да произвежда специфични токсини, както и от устойчивостта на макроорганизма. Някои болестотворни възбудители предизвикват типични клинични форми, а при други външните прояви на възпалението са нехарактерни.
Срещат се предимно острите мастити. Когато те не бъдат излекувани своевременно, обикновенно преминават в хронични.
Боледуват главно високопродуктивните животни. Най-рискован е периодът след раждането. При острите процеси често се установява нарушения в общото състояние, изразено в намаляване или преустановяване на приема на храна и дейността на предстомашията. Животните се отделят от стадото, стоят продължително време с наведена глава, задните крайници са разкрачени, понякога ставите са подути. При контакт с тях, по-чувствителните издават специфични жаловити звуци. Вътрешната телесна температура в повечето случаи е между 40,5 и 41 градуса. При най-тежките форми тя обаче спада под 38 градуса. Пулсът и дишането са учестени и слаби. Погледът е мътен и неясен. Понякога възпалението е толкова тежко, че животното не може да се изправи само на крака. Ако се касае за следродилния период е възможно патологичния процес във вимето да се съпътствува с такива в половите органи. Трябва да се обърне внимание на начина на пресушаване на животното в края на последната лактация, предходни заболявания в това число и възпалителни процеси на вимето.
Почти винаги настъпват очевидни промени в млечната жлеза и млякото. При външен оглед се установява силно уголемяване или смаляване на засегнатия дял. Зачервяване се наблюдава в случай, че кожата е непигментирана. Понякога зачервяването бързо преминава в посиняване, до черен цвят. В някои случаи, когато инфекцията се разпространява по лимфен път може да се установи и нараняване на вимето. Кожата на млечната жлеза е изпъната, става по-дебела и се отделя много трудно от подлежащата тъкан. При допир се установява темперираност и болезненост. Почти винаги вимето е втвърдено. При острите процеси тези промени са по-дифузни, докато при хроничните те са по-възловидни и ограничени. При преимуществено засягане на алвеоларната тъкан уплътненията са в основата на вимето. При по-тежките форми на мастити съседните лимфни възли са увеличени, болезнени и трудно подвижни. Когато причина за мастита е задържане на млякото (запушвания), в областта на млечната цицка се установяват уплътнения, възелчета. При някои форми вимето изстива бързо и омеква.
Издояването е трудно и количеството на млякото е по-малко. В по-голямата част от случаите се установяват промени в млечния секрет. Той е воднист, пресечен с много съсиреци, гной, понякога съдържа и кръв. Когато е засегната само цистерналната, крайната част, промените се установяват предимно в първите, а при засягане алвеолите и в последните порции. При най-тежките форми млекоотделянето е напълно преустановено. Възможно е да се отделеи единствено оскъдно количество бистра течност, примесена със съсиреци и некротични тъкани. Миризмата е неприятна.
При хроничните форми на възпаление се установяват едва забележими парцалчета или гъст оскъден, кашеподобенен понякога леко зеленикав или жълтеникав секрет, който се издоява трудно. При заразни мастити се засягат голям брой животни от стадото, установяват се и промени в други органи и системи, често се засяга и обслужващия персонал – доячи, гледачи. При някои форми на мастити са нарушени само качества на млякото при преработката му.
Маститът трябва да се различава от едема на млечната жлеза, дерматита на вимето, възпаление на млечните папили, контузия, цисти, както и някои функционални заболявания.
За фермерите и стопаните е важно да различават следните клинични форми на мастит при козите.
Гангренозен мастит Това е най-тежкия мастит. В практиката се означава се още като „черен мастит”. Общото състояние на козата е силно влошено. В началото вътрешната телесна температура е повишена, но по-късно спада под нормата. Очите са хлътнали, конюнктивите и лигавицата на устата са с леко синкав отенък, пулсът е между 100 и 140, а дишането повърхностно. Често животните стенат. Мускулният тонус липсва. Главата е отпусната. Поради тази причина когато се потърси ветеринарна помощ не е рядкост, ако животното вече е залежало.
Повърхността на тялото е студена. Изпражненията с твърди и сухи. Млечната жлеза напрегната и болезнена, кожата на вимето не може да бъде отделена. В първите няколко часа, засегнатият млечен дял е силно уголемен с розов цвят. Отокът може да достигне напред до гърдите. Наскоро след това, цветът на млечната жлеза става светло до тъмно червен, а след това и посинява и почернява. Така оцветените участъци първоначално се откриват в основата на млечната папила, а впоследствие се разпространяват в съседство. Те са студени и меки, а тези в съседство, които са все още розово-червени са топли и напрегнати. Понякога се установява куркане, пращене и пукане – свидетелство за наличие на газ-образуващи микроорганизми. Ако козата оцелее, по-късно засегнатия млечен дял окапва.
Паренхиматозен мастит Тази клинична форма протича също много бързо, но не е така злокачествена. За разлика от гангрената, млечната жлеза не посинява и засегнатите животни не се залежават. В зависимост от причинителя секретът при издояване може да бъде жълтеникаво-воднист, кърваво-воднист и жълтеникав с парцалчета. При навременно терапия прогнозата е благоприятна, но въпреки това млечната продуктивност на засегнатия дял не се възстановява никога напълно. Ако лечението закъснее, процесът хронифицира. Тогава в млечната жлеза се установяват множество уплътнени участъци и бучки и изгледите за възстановяване на вимето са нищожни.
Интерстициален мастит Общото състояние не е променено. Само в началото биха могли да се регистрират бързопреходни отклонения. Прави впечатление рязкото намаляване на млечната продуктивност, без да съществуват някакви съществени промени в секрета. Вимето е напрегнато и по протежение на тъканта му се установяват по-твърди огнища под формата на ленти или бучки. Лимфните възли разположени в съседство също са уголемени. Причинители на тези състояния може да са лентивируси. Тази болест се означава още като втвърдяване на млечната жлеза („твърдо виме”). Дълго време същността й не е била позната. При индурацията, втвърдяването на млечната жлеза би могло да бъде дифузно или под формата на възелчета. Освен от вируси тя се причинява и от други обичайно срещани бактерии. Тогава обаче млечният секрет е значително променен – става жълтеникав с парцалчета или жълтеникаво-кървав.
Катарален мастит Представлява остър мастит, при който още в началото признаците на заболяване са много добре изразени. Успоредно с млекопроизвеждащата тъкан се възпаляват и каналчетата. Самото виме не е особено променено – усеща се умерена уплътненост, болезненост и затопляне при натиск. Кожата е непроменена. Млечният секрет е воднист с гнойни парцалчета, понякога кафеникав или зеленикав. Често този мастит се причинява от микоплазми. Свързан е впоследствие с рязко намаляване на млеконадоя. Вимето се свива, става атрофично. Тази форма се наблюдава и при заразната агалаксия, когато едновременно с пораженията в млечната жлеза се открива и възпаление на ставите и очите.
Апостематозен мастит Общото състояние е силно влошено. Вимето е уголемено, болезнено. Върху повърхността на кожата се установяват леки пъпковидни надигания, които след спукването им отделят много кафеникаво-зелена гной, с миризма на фекали. Подобен секрет се отделя при издояване. Засегната половина на млечната жлеза би могла дори да отпадне. Понякога се засягат и ставите. Ако козата е бременна, настъпва аборт. В тези случаи мастита се причинява най-често от актиномицети и коринебактерии. Прогнозата в тези случаи е неблагоприятна.
Ветеринарният лекар поставя диагнозата след като прецени данните от историята на болестта, промените в общото състояние, външното и специалното изследване на млечната жлеза и секрета при издояване. Важен диагностикум е и микробиологичното изследване. Да се има предвид, че козите принадлежат към малкото видове, при който много широко разпространение е придобил лентивирусния мастит.
Ветеринарният лекар провежда лекуване в зависимост от конкретната клинична форма и общото състояние на пациента. Болните животни трябва да се изолират. Доенето да е често, през 2-3 часа и задължително да се извършва в затворен и изолиран съд. По този начин най-бързо се евакуират отпадните продукти, токсините и патогенните микроорганизми от вимето. По отношение необходимостта от масажи, фермерите трябва да се консултират с ветеринарния лекар. По принцип в острия стадий масажите са противопоказани. При хроничните мастити и по време на оздравителния период те са задължителни, като по този начин най-успешно се „разнасят” уплътнените участъци и бучките. При това е желателно в млечната жлеза да се втриват загряващи и антимикробни мази. При тежките форми на възпаление освен локално, ветеринарния лекар извършва и общо венозно приложение на редица антимикробни и общоукрепващи лекарствени средства.
Когато мастите са стаден проблем е необходимо да се подходи с много по-голяма отговорност. Задължително трябва да се вземат кръвни и млечни проби, за възможно най-ранно и точно установяване на конкретния причинител и устойчивостта му към лекарствени средства. В зависимост от това се провежда и най-подходящата терапия. Особено вредно е, с цел постигане на „икономии” антибиотичната терапия да се прекратява преждевременно. Стриктно трябва да се спазват карентните срокове.
Профилактичните мероприятия са дело на фермерите. Те трябва да осигурят сухи помещения и под. Да се избягва пашата рано сутрин, когато тревата е още росна. Задължително преди доене вимето да се почиства и дезинфекцира. Да не се забравя никога, че преносът на инфекция е двупосочен процес. Човекът също може да е източник на болестотворни микроорганизми. Ръцете на дояча трябва да са чисти, да няма ранички, пъпки или други болестни промени, които могат да бъдат пренесени на животните. След отделянето им, маститните животни трябва да се обслужват последни.