Първотелките са рискова група. При тях често съществуват грешки в хранителния режим водещи до асептичен пододерматит и други коптини проблеми. Резкият прелом в процесите на обмяната на веществата и хормоналния профил натоварва силно организма на първотелките в първите дни след раждането. Болката и възпалителните процеси в родилния път след отелването задържат приема на фуражи респ. хранителните вещества и по този начин намалява рязко общата устойчивост и съпротивителни сили. Социалната несигурност, страхът от другите, непознати крави и късите легла са също причини поради които юниците стоят продължително време изправени, приемат твърде малко хранителни вещества и течности.
Присъединяването на една юница в друг обор към непознато стадо е важен стресов фактор. Младите животни, които не са свикнали при новите условия не се чувстват комфортно, по-рядко отиват към яслите с фуражи в сравнение със здравите юници, които се намират при позната обстановка и обстоятелства. Те се хранят набързо, дъвчат по-малко. Такива животни често приемат относително повече концентрирани отколкото груби фуражи, тъй като техния потенциал за прием на фуражи е по-малък в сравнение с по-възрастните. По този начин възниква риск от грешки в хранителния режим и ацидоза (подкиселяване) на търбуховото съдържание.
Петата и петната възглавничка при юниците са все още твърде крехки и по-тънки. Копитата все още не могат да неутрализират успешно по силните удари и натоварване. Копитните проблеми утежняват стремежа на една юница, да намери своето място в стадото.
Препоръки Шест седмици преди отелването юницата трябва да се включи в новата група. Тогава тя все още е доста стабилна и силна и може по-лесно да намери своето място. Тя е в състояние да неутрализира стресът и промените. Първоначално след съответния тоалет и преглед на копитата юницата се води в по-малка група, заедно с животни които ще родят през приблизително същия период. Безупречните грижи изискват постоянен контрол на здравословния статус на копитата и млечната жлеза, както и приспособяването на животните към новите условия.
Достъпът до храна, вода и свободни легла зависи от площта в обора, йерархичните борби, качеството на копитния рог и гладкостта на подовете. Позицията на поилките, хранилките и лентите за фуражи, както дори и четките за почистване има голямо значение за придвижване на кравите. Задължително да се осигури достатъчно пространство. Да се намерят начини за избягване на струпване на много животни на едно място. Подовете трябва да са стабилни и да не са хлъзгави.
Когато за всяка крава по всяко време бъде осигурено достатъчно количество вкусен и качествен фураж, и когато достъпът до него е улеснен, то тогава вероятността от възникване на йерархична борба в стадото е много малка. Тогава дори и по-страхливите животни, могат съвсем спокойно да се хранят и да изберат желаната от тях храна. Ако има фиксатори за шиите (при вързано отглеждане) е необходимо своевременно да се изтиква фуража в непосредствена близост до животните, защото юниците имат къси шии. Редовно да се контролира изпълването на предстомашията, както и продуктивността на юниците. Редовно да се прави преценка на здравословното състояние на копитата.