Безплодието при кравата е обусловено от много фактори. Когато се търси първопричината за малкия брой новородени телета, винаги трябва да се имат предвид и проблемите с опорно-двигателния апарат. Изследвания на десетки автори в целия свят недвусмислено свидетелстват за негативния ефект на тази група заболявания върху репродуктивните параметри при животните в една кравеферма.
По-конкретно, изразени в цифри, загубите приемат следния вид.
В генерален план увреждането на копитата и крайниците води до удължаване на междуотелния период. При проведено изследване във ферми в Западна Европа е установено, че при здрави крави той е средно 337 дни, а при болни 401 дни.
Проблемите на опорно-двигателния апарат намаляват вероятността за нормално протичане на следродилния период и следващото заплождане. При обширни проучвания проведени в САЩ и Европа включващи хиляди крави отглеждани при различни технологични режими, е намерено, че при тази група заболявания периодът от отелването до първото осеменяване се увеличава средно с 4-8, а сервиз периода (до новото заплождане) се удължава с 12 до 40 дни. Така в една ферма на 90-я ден след отелването 46 % от здравите крави са били бременни, а от проблемните само 31 %.
Обобщени резултати от други литературни източници показват, че заплодяемостта при първото осеменяване след отелването на крави с копитни проблеми е била с 10-15 % по-ниска, а индекса на осеменяване (броят на осеменяванията спрямо броя на осеменените крави) се е повишил от 1,72 на 2,14.
Безплодните еструси при животни с копитни заболявания са средно 5, а при здрави – 3. При изследване в САЩ е установено, че при крави с високостепенна куцота рискът от удължаване на периода до първото осеменяване е 2,8, а рискът от увеличаване на броя на осеменяванията необходими за заплождане е 9 пъти по-голям в сравнение със здравите.
Механизмът по който заболяванията на крайниците и копитата оказват негативно влияние върху репродуктивните параметри не е изяснен напълно. Съществуват различни хипотези. Най-общо причината за безплодие е нарушения комфорт и равновесие в организма.
Предполага се, че куцотата води до отрицателен енергиен баланс, а от там до загуба на телесна маса и нарушена кондиция, които от своя страна са причина за безплодие.
Болката и свързания с нея стрес също играят важна роля. Кръвните нива на кортизола и адреналина се увеличават, а това от своя страна обуславя намаленото ендогенно отделяне на някои полови хормони (ЛХ). Настъпва функционално увреждане на яйчниците. Ето защо копитните болести удължават времето за инволуцията на матката след отелване. Кравите проявяващи куцота 2-3 пъти по-често страдат от яйчникови цисти в сравнение с тези без проблеми на двигателните органи. Известно е, че овариалните цисти са причина за безплодие удължавайки интервала до първото осеменяване или дори за бракуване на кравите.
При заболявания на опорно-двигателния апарат по време на еструса кравите не са достатъчно активни, не заскачат или не позволяват да бъдат покривани, което води до безплодие. Поради тази причина в стада с широко разпространение на копитните или ставните заболявания, откриването на разгонените животни е много затруднено. По-голямата част от денонощието, куците крави прекарват легнали. Двигателната им активност е силно редуцирана. Те не проявяват типичните признаци на разгонване.
Интерес представлява и факта, че при инфекциозни процеси в областта на крайниците (копита, стави) се удвоява честотата на маточните възпаления (ендометритите). В 73,3% от случаите болестотворните причинители в копитата и матката са еднакви. Това е свидетелство за вероятното пренасяне на инфекцията от крайниците в половите органи.
Тук е мястото, на всички ветеринарни лекари, фермери и стопани отново да се напомни, че ендометритите са най-важната непосредствена причина за безплодие при кравата.