Хипогликемията е състояние при което количеството на кръвната захар е намалено, а хипотермията съответно понижаване под долната физиологична граница на вътрешната телесна температура. Тези заболявания са особенно актуални за новородените агнетата и прасетата. Обикновенно протичат заедно /хипотермия-хипогликемия комплекс/.
Агниланата кампания е съсредогочена през студените зимни месеци, когато същевременно има и голям брой опрасвания. В определени ферми и стопанства не се спазват зоохигиенните изисквания по отношение на отглеждането на животните, устройването на родилните помещения и провеждането на необходимите ветеринарно-профилактични мероприятия. Това са важни предпоставки, правещи комплекса хипотермия-хипогликемия често срещан при посочените видове новородени животни и съответно предизвикващ загуби. Заболяването е следствие от недостиг на енергия в организма на новороденото обусловен най-често от недохранване – недостатъчна млечност на майката, липса на майчини грижи, прекомерно дълга вълна пречеща на достъпа на новородените до вимето, респираторни увреждания и диария при прасенцата, раждането на голям брой приплоди и съответно невъзможност за изхранването им от майката, студени и влажни помещения и под, течение. Хипотермията и хипогликемията протичат особенно тежко, когато са съпроводени от мускулна дистрофия, атаксия, поднормено тегло /прасенцата под 1000 грама/, асфиксия и намален виталитет. Много често се среща при преждевременно родените животни.
Във всички тези случаи организмът реагира с повишено образуване на енергия, но това става за сметка на бързото изчерпване на оскъдните запаси. Прасенцата, са особенно чувствителни през първите три часа от техния живот, когато възможностите за самостоятелно регулиране на вътрешната телесна температура са силно ограничени. При естествени условия това се компенсира от адекватните грижи и условия на отглеждане, както и от навременното забозаване. Едва след 5-я ден, резервите в организма на здравите прасенцата са достатъчни, така че те биха могли да понесат и по-дълготрайно спадане на околната температура, дори под 12 градуса.
При прасетата, заболяването протича клинично с увреждане на централната нервна система. На пръв поглед здрави новородени заболяват през първите 24-72 часа. Засягат се или голям брой животни от прасилото или всички. В началото прасенцата са неспокойни, движат се усилено, квичат. След това се залежават, изгърбват се и започват да треперят. При допир с ръка се установява, че са студени и сковани. Ако се раздвижат походката им е несигурна, схваната, често издават единчни звуци подобни на писъци и се заравят в сламата /ако има такава/, и извиват главата си силно назад или я пъхат между предните си крайници, които са силно изпънати. Сърдечната дейност се установява силно отслабена, а вътрешната телесна температура спада под 38 градуса. Като критична граница се счита 35 градуса, а под 30 – настъпва смърт. При агнетата заболяването протича сходно – треперене, изгърбване, некоординирани движения, залежаване.
Ако не се проведе навременна терапия и промяна на условията на околната среда, животните изпадат в хипогликемична кома и умират за 24 -48 часа след установяване на първите симптоми /при прасенццата 75-100% от заболелите/. Заболяването трябва да се диагностицира от ветеринарен лекар. Най-добре би било ако се извършат съответни изследвания на кръвта. Трябва да се има предвид, че определени заразни и незаразни болести могат да протекат с подобни признаци.
След поставянето на диагнозата трябва да се вземат спешни мерки. Най-напред е необходимо да се затопли помещението /в овчарниците минимум 5-10, а за прасетата 33 градуса- инфрачервена лампа/, на животните да се осигури суха и дебела постеля. Ако е възможно новродените агнета да се потопят за половин час във вода с температура 38 градуса, след което трябва да се подсушат много добре и да се държат известно време в топло помещение. На новордените трябва да се даде неколкократно през устата 5% воден разтвор на захар. Задължително трябва да се приложи от ветеринарен лекар инжективно 10 % глюкоза. Новородените агнета трябва да се захранят незабвно с 200-300 мл. топла коластра, а на прасенцата да се помогне да засучат от майката. Ако млякото й не достига, трябва да се опита изкуствено подхранване или поддаване на друга майка. По принцип трябва да се търсят причините за настъпилата хипогалаксия /ако има такава/ и тя съответно да се лекува, колкото и трудно да е това.
Лекуването на новродени при които заболяването е в напреднала фаза обикновенно не води до положителен обрат в състоянието им.
Както за всяко заболяване и при това най-важна е профилактиката. На първо място трбява да се поддържа необходимата температура в помещенията, да се елиминират влагата и течението. Би трябвало да се избягват оагванията навън, като за тази цел овцете не трябва да се изкарват на паша след 145-я ден от бременността. Смяната на собствениците и помещенията в които се отглеждат животните да става най-късно до три седмици преди очакваното раждане. След като се родят, животните трябва да се подсушат веднага и особенно на прасенцата да се окаже помощ при забозаването, като за едно денонощие им се осигури бозаене в продължение на минимум 1 час /60 милилитра мляко/. На слабите и немощни индивиди трябва да се окаже допълнителна помощ. Необходимо е да се контролира и млечността на майката. Ако се установи, че тя е недостатъчна /неспокойни прасенца/ веднага трябва да се предприеме изкуствено дохранване. В случаите когато са застрашени и агнетата е необходимо да се проведат аналогични мероприятия. Полезно се оказва частичното застригване на вълната в областта на вимето на овцете.