Определени заболявания при овцете и козите са характерни за размножителния сезон – от август до ноември. От една страна, съществуват такива, които просто тлеят скрити в организма. Те придобиват своята клинична изява именно през този сравнително лимитиран период от годината, когато женските биват заплождани. От друга съществуват и такива болести, които възникват точно тогава, най-често във връзка с естественото осеменяване !
Именно към втората група се причисляват т. нар. покривни инфекции, инфекции предавани по полов път. Как възникват те ? Заразата е „загнездена” в мъжкия разплодник или в определени, най-често новозакупени женски. Големият брой покривания спомагат за избухване на заразата успоредно със старта на сезона.
Част от тези инфекции засягат предверието и влагалището, като предизвикват тяхното възпаление. Клиничните форми се означават като вестибуло-вагинити или вулво-вагинити. Могат да протекат самостоятелно или да са съпроводени от някои усложения. Във втория случай важна роля играят за безплодието при овцете и козите.
Непосредствени причинители на възпалителния процес са различни вируси, бактерии и гъбички. Пренасят се посредством естественото осеменяване.
Протичането е типично. Няколко дни след скачката на здрави женски те проявяват следните признаци, характерни за един вестибуло-вагинит. Засягат се най-често козите. Специфичен за този вид животни е херпесвирусния вулвовагинит и баланопостит при пръчовете. Първоначално женските стават неспокойни. Стопаните си мислят дори, че те отново ще се разгонят и че дори не им е преминало. Външният полов орган се уголемява, леко отича, става болезнен, зачервен. Понякога дори животните имат измъчен вид. Леко се изгърбват. Често се напъват. Уринирането е трудно, понякога съпроводено с пъшкане. От външния полов орган започват да се отделят серозни (прозрачни) до гнойни изтечения. Успоредно с това зачервяването става много силно. Понякога се установят леки ерозии, язвички и мехурчета в лигавицата на предверието и влагалището. Точната диагноза се поставя от ветеринарен лекар след извършване на лабораторно изследване. Това заболяване трябва да се отдиференцира от микоплазмения вулвовагинит при козите.
При мъжките промените са аналогични и засягат лигавицата на препуциума и пениса. Понякога обаче протичането може да е безсимптомно.
В някои страни (Англия, Южна Африка, САЩ) при овцете се среща заразния улцерозен вулвит, който се съпровожда с образуване на язви. Настъпва 2 до 3 седмици след покриването. Предполага се че е обусловен от вируси. Образуваните язви са големи с диаметър до 5 см. Освен това вулвата (външния полов орган) е силно едематизирана и болезнена. Други специфични агенти предизвикващи възпалителни процеси в областта на външните полови органи при овцата са различни коринебактерии и уреаплазмени инфекции, засягащи често и пикочната система. Предвид интензивната международна търговия и обмена на животни, не е изключено тези екзотични заболявания да засегнат и нашата страна.
Обикновено плодовитостта при посочените заболявания не е нарушена и е възможно да настъпи самооздравяване след 2-3 седмици. При някои инфекции дори се развива имунитет. За да се избегнат усложнения обаче се препоръчва промивките с риванол, тетра, калиев перманганат, йодасепт и приложението на различни антибиотици под форма на мази и кремове.
Трябва да се има предвид също, че не се засягат по един и същи начин всичките животни в стадото. При тези с повишена имунна устойчивост болестта протича много слабо, а понякога дори въобще не може да се развие. Обратното при по-слабите и уязвими индивиди с ниска имунна защита е възможно да настъпят някои сериозни усложнения. Какво по-конкретно се има предвид ?
На първо място това е възпалението на пикочните пътища, вариращо от цистит (възпаление на пикочния мехур) до пиелонефрит (възпаление на бъбреците). Животните препикават много често, съпроводено със силно изразена болезненост, урината може да е по-тъмна и мътна или дори да съдържа кръв. При засягане на бъбреците общото състояние се влошава – температурата се повишава, ушите изстиват, отказват от храна, стойката е непрекъснато изгърбена. Всичко това налага незабавна обща терапия и приложение на антибиотици.
Второто възможно усложнение е възпалението на матката. В този случай изтеченията продължват дълго, не се повлияват от локалнитите третирания на влагалището и предеверието. Дори и да затихне процеса самооздравяване не настъпва. Ако в яйчниците се формира постоянно (перзистиращо) жълто тяло, тъй като повече не се разгонват, в един по-късен етап, засегнатите овце и кози грешно биха могли да бъдат сметнати като бременни. Но уви, не раждат !
Какво би трябвало да се направи, за да се избегнат подобни недоразумения. На първо място, необходим е преглед от ветеринарен лекар. Едно ултразвуково изследване, проведено от 25-30-я ден след осеменяването, най-точно ще покаже дали е настъпила бременност или не. По този начин небременните животни (независимо от причината) ще бъдат лекувани или бракувани, а на тези които ще родят, ще бъдат осигурени адекватните условия на хранене и огжлеждане. С наближаване на термина, те своевременно ще бъдат подготвени, наблюдавани и контролирани.
Третото усложнение, което може да настъпи тове е бурното развитие на вторична инфекция, която предизвиква тежки (до образуване на флегмон) възпалителни процеси на предверието и на влагалището. Понякога дори състоянието може да стане животозастрашаващо, ако например причинителят е анаеробна бактерия ! (вж. снимката)
Мъжките разплодници също трябва да бъдат своермеменно лекувани. Освен локално (промивки и приложение на химиотерапевтични кремове и мази) при тях е задължителен и общия антибитичен курс.
Изпълнението на посочените мероприятия които са с лечебно-профилактичен характер, ще спомогне за една по-висока ефективност при отглеждане на овцете и козите, един отрасъл, който по своята рентабилност винаги «се намира на ръба на оцеляване».