Както е известно половият цикъл е съвкупност от циклично протичащи процеси в организма на женските животни, благодарение на които е възможно създаването на необходимите биологични предпоставки за развитието, узряването на яйцеклетката, овулацията и оплождането. При кравата, в условията на практиката, макар и не съвсем коректно, половият цикъл е придобил популярност под наименованието разгонване. Всъщност разгонването или еструса е само една фаза, в края на която се отделя зряла и годна за оплождане яйцеклетка. Външно се манифестира с определени признаци и промени. Процесите и факторите, оказващи влияние върху протичането и пълноценността на разгонването са много. Една част от тях са познати отдавна на науката, други са в процес на проучване, а трети остават все още неразгадана тайна.
В литературата, а и в практиката винаги се отделя по-голямо внимание на хормоните, като основен фактор, оказващ влияние върху половият цикъл. Известно е обаче, че регулацията му е нервно-хормонална. Познаването на многото фактори, действуващи чрез нервната система върху възпроизводителните функции и фертилността на кравите има не само теоретично, но и голямо практично значение, при използуването, внедряването и преценката на различните технологии на отглеждане.
Чрез нервната система действуват основно факторите на външната среда. На първо място това е светлината. Приемането й чрез зрителния анализатор – очите, тя бива трансформирана и превърната в нервен сигнал, въздействуващ на първо място върху мозъка. По този начин тя прави възможно най-вече пространственото ориентиране в околната среда. Освен това обаче, по индиректен път тя „докосва“ различни отдели на централната нервна система. В мозъка има едно определено място – епифизата, където образно казано светлинните дразнения се „натрупват“. В зависимост от приетото количество светлина, тази жлеза реагира по различен начин – отделя или напротив подтиска образуването на хормона мелатонин, който е съставна част на т. нар. биологичен часовник във всеки организъм. Образува се в голямо количество по време на тъмната фаза на денонощието – през нощта, докато денем неговата синтеза почти спира. При кравата мелатонина оказва възпиращо действие върху настъпването на еструса. Отдавна е известно, че при много видове животни, за протичането на цикличните процеси е необходимо голямо по-количество светлина. Светлата и тъмната фаза трябва да се редуват ритмично, за да оказват своето комплексно въздействие върху централната нервна система. Това се отнася както за денонощния ритъм, така и за годишната смяна на сезоните, което гарантира функционирането на биологичния часовник вътре в тялото. Така би могло да се обясни, защо кравите отглеждани при естествени пасищни условия, проявяват различна сексуална активност вечер и рано в сутрешните часове. Ежедневната смяна на светло с тъмно и обратното действува върху процесите на проява и интензивност на разгонеността задържащо или съответно стимулиращо. Разбираемо е защо кравите отглеждани в по-тъмни помещения, подложени само на разсейваща светлина, без значителни промени в денонощието, обикновено не се разгонват продължително време. Прави впечатление също така, че животни отглеждани в затъмнени помещения и след това изкарани на паша, започват да се разгонват масово. Като друг пример за влиянието на светлината би могло да се посочи и това, че животните отелени през късна есен или зимата, възстановяват по-късно своята половоциклична дейност, в сравнение с тези които са родили през пролетта или лятото. Млечните крави се нуждаят от осветеност в рамките на 2000 до 3000 Лукса. За по лесна преценка, би могло да се посочи, че това е количеството светлина, позволяващо безпроблемното четене на вестник. Фазата с такава осветеност трябва да е минимум 12 часа в денонощието. Важно е обаче да не се забравя, че е абсолютно необходима е ритмичната й смяна с тъмнина. По-подходящи са луминесцентните лампи, в сравнение с обикновените електрически крушки. Те трябва да се монтират на безопасно разстояние, така че да не се и замърсяват. Удобно е, ако се използува автоматично реле, гарантиращо точното редуване на светлите и тъмните интервали от денонощието.
Трябва да се има предвид, че прекаленото удължаване на светлинния ден оказва също негативно влияние върху протичането на физиологичните процеси в организма на животните. През нощта е желателно да се оставя съвсем слаба светлина, позволяваща ориентирането на кравите. Това е необходимо най-вече при свободното боксово отглеждане.