Последната фаза на бременността при кравата съвпада със сухостойния период и продължава средно 6-8 седмици. Скъсяването му води до редуциране на млечната продуктивност, а прекаленото му удължаване – до нарушаване на нормалната разплодна кондиция, загуба на мляко, а в някои случаи дори до трудно заплождане след раждането. Обикновено продължителността на сухостойния период не се спазва, когато не се води отчетност и точната дата на заплождане е неизвестна. За съжаление в нашата страна това не е рядкост и се среща при пасищно отглеждане и естествено осеменяване, разгонване по време на бременност, аборти и др. Това налага необходимостта от осъществяването на по-строг контрол и воденето на отчетност.
Важен фактор определящ здравословното състояние и продуктивните качества на кравата след раждането е степента на охраненост по време на късната бременност. Най-общо казано охранеността трябва да е средна. С неблагоприятни последствия са както прехранването, водещо до затлъстяване, така и обратното – недохранването. В първите месеци на лактацията кравите губят от теглото си, но при нормални обстоятелства след 150-я ден от бременността настъпва осезателна обратна промяна в телесното развитие и кондиция. В стремежа си да получат „максимални” резултати, някои се „престарават”, поддържат висококалорична дажба, следствие на което животните могат да затлъстеят. Това от своя страна предизвиква чернодробни заболявания, трудно раждане и проблеми с заплождането. Ако при пресушаването се установи склонност към затлъстяване или пък животните са слаби и недохранени, е необходимо веднага да се коригира дажбата. В случай на съмнение трябва да се направи консултация с ветеринарен лекар и да се прецени общото здравословно състояние. В момента на пресушаване, дневната дажба отговаря на потребностите при млечност 5-8 литра. През целият сухостоен период кондицията на тялото трябва да остане приблизително непроменена. Две-три седмици преди раждането е необходимо животното да се подготви за предстоящата лактация. Това трябва да стане постепенно. Важно условие е да се покрият нуждите от сурови влакнини (ливадно сено на воля), като същевременно концентрираният фураж се увеличава с по 400-500 грама дневно. По този начин организмът се подготвя за върховото изпитание, непосредствено след раждането. Правилното хранене по време на сухостойния период е фактор, който не само определя бъдещата лактация, но и здравословното състояние и заплождане след раждане. Никога дажбата и вида на предлаганата храна не трябва да се сменят рязко. Микрофлората намираща се в предстомашията е чувствителна на резките промени. Когато това не се спазва биха могли да възникват сериозни здравословни проблеми – търбухова ацидоза, болести на копитата (пододерматити, ламинит) или дислокация (превъртане) на търбуха. Друг компромис, който не бива да се допуска, това е предлагането на малоценни и нискокачествени фуражи. Мнозина считат, че по време на сухостойния период, кравите би трябвало да минат на заден план. Отново една грешна стратегия. Особено актуално за нашата страна през тази суха година е, че в много райони фуражите са нискокачествени, липсва сено и люцерна.
Актуални през сухостойния период са грижите за копитата. Това важи в особена сила при оборното отглеждане на животните, липса на разходка, твърд под, повишена влажност. Прекомерното израстване на копитата, води до деформация, неправилна стойка и вървеж, което предизвиква други заболявания на опорно-двигателния апарат. Налага се тяхното редовно подрязване, а при патологични състояния незабавно лекуване Установено е също така, че кравите с неправилно израснали копита и други болестни промени по-често страдат от залежаване след раждане в сравнение с тези, при които крайниците са изрядно поддържани. Освен всичка останало, такива животни поемат по-малко храна в момент, когато целия организъм е максимално натоварен. Препоръчва се копитата да се подрязват два пъти годишно. Подходящи периоди за това е времето около осеменяването и при пресушаването.
Важен проблем в много ферми не само у нас, но и в световен мащаб, това са възпалителните процеси на млечната жлеза, означени още като мастити. За да бъде успешна борбата с тях, тя не трябва да спира и дори по време на сухостойния период. Около 10-15 дена преди последното доене е необходимо вимето да бъде прегледано от ветеринарен лекар. Често се налага изследване с бърз маститен тест, даващ ориентировъчна представа при полеви условия за здравословното състояние. Чрез него се определя броя на соматичните клетки. Ако той е повишен е необходимо след последното доене да се приложат специални противомаститни шприцове за сухостоен период. Излишна, лишена от логика, дори вредна е възприетата в много ферми практика, да се „запечатват” с шприцове всички крави след приключване на лактацията. Третирането трябва да става под контрол на ветеринарен лекар. Той всъщност е човека, който най-точно ще прецени, кои животни ще се лекуват и кои не. В някои случаи е необходимо да се изпратят млечни проби за лабораторно изследване.
И не на последно място – обезпаразитяването на животните. Пасищният тип на отглеждане и въобще условията в нашата страна предразполагат към широко разпространение на паразитните заболявания. Един бич, който изтощава животните и неусетно бърка в джоба на фермерите. Сухостойният период е подходящ, тъй като тогава кравите не лактират и не е необходимо да се спазват карентните срокове за млякото. Желателно е преди да се предприеме обезпаразитяване да се изследват фекални проби, като по този начин се определи най-точно вида на препарата, с който трябва да се осъществи третирането.