Известно е, че късната зима и ранната пролет са най-неблагоприятните сезони за отглеждането на кравите. Обикновено тогава фуражите са на привършване, късите дни, продължителното оборно отглеждане, липсата на разходка са причини водещи до рязко намаляване на продуктивността и влошаване на общото здравословно състояние. За да бъдат намалени неблагоприятните сезонни въздействия върху животните е необходимо да се извърши своевременна подготовка, която да започне още през късното лято и ранната есен. Тя се извършва в следната последователност.
1. Контрол на общото здравословно състояние на животните. Фермерите и стопаните трябва да направят детайлна преценка на статуса на всяко животно в стадото. Необходимо е най-напред да се обърне внимание на следните показатели: телосложение, охраненост, продуктивност. Слабите и нископродуктивни животни, както и болнавите (продължителни диарии, кашлица, куцане) представляват най-рисковата група от стадото. Обикновено с настъпването на зимата състоянието на тези крави се влошава допълнително и отглеждането им става нецелесъобразно. Все пак тези животни не трябва да се бракуват прибързано. Създаването на едно стадо е трудно и продължава с години. Какво би могло да се направи?
Най-честата причина за гореспоменатите страдания са различните паразити – глисти, тении, метил, кърлежи и много други. Необходима е да се извърши обезпаразитяване на стадото. Третирането трябва да се извърши от ветеринарен лекар. Той най-добре ще прецени лекарствените средства и терапевтичната схема. По принцип, за постигането на максимален ефект е необходимо приложението поне на два различни препарата. Строго да се спазват карентните срокове за отделните лекарства. Първите забележими ефекти от третирането настъпват най-рано след около 2 до 3 седмици. За да бъдат предпазени не само животните, но и хората, задължително на всеки три месеца трябва да се обезпаразитяват също кучетата и котките в района на стопанството.
Слабеенето и продължителното боледуване биха могли да се дължат и на някакъв хроничен възпалителен процес, като бронхопневмония, ентерити или пикочно-полови проблеми. В тези случаи е уместно осъществяването на определен лечебен курс с антибиотици и витамини.
Необходимо е да се направи реална преценка на хранителния режим и пълноценността на дневната дажба. Често в края на лятото, в някои райони тревната растителност изсъхва. Недохранването води до слабеене, недоимъчни състояния и много болести. Така вместо в отлично здравословно и телесно състояние, в края на лятото животните са слаби и изтощени. Това води до отчайващи последствия през зимата и ранната пролет. Ако съществува недохранване дневната дажба трябва да се коригира възможно най-бързо. Направените инвестиции в днешния ден ще се върнат многократно утре.
2. Контрол на репродуктивния статус на стадото. Ако кравите не раждат ежегодно, то тогава от продуктивни животни, те ще се превърнат в домашни любимци, чието отглеждане ще е свързано само с разходи. Известно е, че до 80-я ден след отелването животните трябва да бъдат заплодени. Това налага анализ на състоянието на всяка крава. Необходимо е да се установят бременните. В тази връзка е особено актуална ранната диагностика (още на 30-35-я ден) на бременността с ултразвуков апарат. Причините за незаплождането на яловите животни са от най-различно естество: ендометрити, половоциклични смущения, недоимъчни състояния, грешки в технологията на изкуствено осеменяване и др. Ако се остави за зимните месеци, решаването на този проблем е много по-трудно ! Задачата на ветеринарния лекар е своевременно да открие основната причина за безплодието и до проведе необходимия лечебно-терапевтичен курс. По-този начин той ще даде своя принос за благосъстоянието на фермата.
3. Контрол на състоянието на млечната жлеза. Особено актуални заболявания при млекодайните селскостопански животни са възпалителните процеси на млечната жлеза, означени като мастит. Възникването им винаги е свързано с огромни финансови загуби. Тези заболявания имат и важен здравен аспект за хората. Маститните крави трябва да се лекуват незабавно. Сега, когато въздушната влажност е малка, леглата, дворчетата за разходка и пасищата са по-сухи изгледите за успех са много по-големи в сравнение с влажната и студена зима.
4. Преглед на крайниците. Болестите на копитата са другият бич, който засяга най-вече промишлено отглежданите животни. Причините са от най-различно естество: неправилно израстване на копитата при несвоевременното им подрязване, инфекциозни агенти, грешки в технологията, породни и индивидуални особености. Сега е момента да се извършат необходимите корекции ! Когато завалят есенните дъждове и падне снега, определено тогава ефекта е много по-малък.
5. Ако прецени ветеринарния лекар би могъл да извърши и ваксинации, които имат профилактичен ефект най-вече срещу инфекциозните болестите при новородените и подрастващите животни. Във фермите, в които е разпространена трихофитията (гъбично заболяване на кожата) засегнатите животни трябва да бъдат изолирани, ваксинирани и третирани по определена схема. Известно е, че гъбичките се разпространяват най-много когато съществува близък контакт между животните и при висока въздушна влажност.
6. Лятото е период, през който водните басейни стават извънредно благоприятна среда за развитието на различни бактерийни и вирусни причинители. Необходимо е да се направи преценка на всеки един водоизточник. Ако е необходимо дори би могло да се направи микробиологично изследване на питейната вода! Известни са случаи когато наличието на патогенни причинители във водата води до системни заболявания при животните!
И все пак, кои крави трябва да се бракуват ?
Нецелесъобразно е отглеждането животните, които страдат от заболявания, причина за трайно безплодие. Нископродуктивните се бракуват веднага или след евентуално угояване, а високомлечните след оползотворяване на млякото. Преди да бъде взето окончателно решение, за най-ценните животни е уместна консултация със специалист акушер-гинеколог.
Редица хронични заболявания на вимето също биха могли да бъдат причина за бракуването на кравите. Известно е, че морфологичния строеж на млечната тъкан предразполага към необратимост на редица патологични процеси. Така по-сериозните мастити често водят до атрофия (загиване) на млекопроизвеждащата тъкан (индурация на вимето). За фермерите е важно да знаят, че ако едната четвъртина по една или друга причина бъде изключена и не се дои, то останалите поемат и компенсират до около 75% от нейната млечност.
В случаите, когато въпреки проведеното третиране с противопаразитни средства или антибиотици или след корекцията на дажбата състоянието на животното остане непроменено, за предпочитане е кравите да бъдат незабавно бракувани. Причината за неуспех би могла да се крие в някоя заразна болест, кетоза, неизлечима дистрофия на черния дроб, кучешка тения и др. Задължително е при клането на такива животни да присъствува ветеринарен лекар. Освен всичко друго, поставянето на точна диагноза в тези случаи ще улесни специалистите в борбата със заболяванията и при осъществяване на профилактичните мероприятия.