Технологиите на отглеждане на овцете в нашата страна /с някои изключения/ понастоящем са екстензивни. По-голямата част от животните са групирани в малки стада или са в лични стопанства съвместно с други видове. Следствие на това, възможностите за интензификация на процесите свързани с отглеждането и размножаването на овцете са силно ограничени. От това следва и ниската рентабилност от този отрасъл.
Характерна особеност на репродукцията при екстензивното отглеждане на овцете е сезонността. Тя е обусловена основно от продължителността на светлинния ден. Неговото постепенно намаляване в повечето случаи води настъпването на естралния период при овцете. Тогава женските животни се разгонват и заплождат. В широката практика се означава като случна кампания. За равнинните райони е характерно, че тя настъпва още от края на юни, началото на юли, а за планинските и полупланинските региони – 1-2 месеца по-късно. Като цяло, през август и септември се заплождат най-голям брой от овцете у нас. Освен от релефните и природо-климатичните особености, настъпването на еструса при овцете зависи и от породата, млечната продуктивност и лактационния период, здравословното състояние, възрастта, технологията на отглеждане и хранене, времето на настъпване на последното раждане и др. Трябва да се има предвид, че дзвиските не трябва да се заплождат преди настъпването на 10 месечна възраст, и то само в случаите, когато са достигнали 70 % от масата на възрастните. По-разумно е, ако се изчака една година и осеменяването се извърши на 16-18 месечна възраст. Съобразно тези фактори и опита от предходните години за всеки отделен регион, стопаните биха могли да плануват настъпването на случната кампания. Необходимо е животните да бъдат подготвени за нея. Първото нещо което трябва да се направи е да се отделят бракуваните овце, както и тези, които ще се разгонят по-късно /лактиращите/. Желателно е един месец преди настъпването на естралния период да приключат всички мероприятия свързани с транспорт, обезпаразитявания и други лечебно-профилактични третирания. В продължение на 3-4 седмици преди и след случната кампания е необходимо количеството на концентрираните фуражи да се увеличава постепенно и достигне по време на осеменяването 400-600 грама дневно. Споменатото подхранване трябва да започне по-рано, когато овцете са слаби, преболедували или са имали висока млечност. При по-оскъдна паша задължително към дневната дажба се добавя и сено, по възможност ливадно. Установено е, че при оптимизирането на дажбата по този начин, настъпилият еструс е пълноценен и по-често овулират 2 яйцеклетки, респективно овцете близнят.
Трябва да се има предвид обаче, че както недохранването, така и затлъстяването са еднакво вредни и водят да незаплождане или ранна ембрионална смъртност. Макар и много рядко, второто се наблюдава когато ограничен брой овце се отглеждат допълнително, за да се спазват „установените традиции“, и едва ли не като „домашни любимци“. В тези случаи стопаните отглеждат крави или други животни, като оставят 2 или 3 овце само за удоволствие и им предоставят фураж в изобилие. Естествено, възникналия проблем е лесен за разрешаване.
При отглеждане на овцете в стада е възможна синхронизацията настъпването на еструса при голям брой животни, като по този начин осеменяванията и ражданията се концентрират в един по-кратък период от време. Това намалява разходите свързани с отглеждането и от там себестойността на продукцията. Освен това, по този начин, гъвкаво се отговаря на нуждите на пазара и се избягват както временният дефицит така и излишъка. Съществуват две групи методи за синхронизация на еструса при овцете.
При първата не се използуват медикаменти. Най-популярно е редуването в продължение на по 7-8 дена, на безсолна и след това на солна /30-40 гр. дневно/ диета. Някои стопани добавят към дневната дажба на овцете за известен период от време покълнал ечемик. Желателно е през този подготвителен период, кочовете да бъдат отделени от стадото за 3-4 седмици.
При втората група методи се прилагат хормони. Това прави възможно постигане на оагвания през различни сезони, както и скъсяване на периода между две раждания. В този случай обаче е необходимо да се потърси помощ от специалисти – ветеринарни лекари или зооинжинери, тъй като приложението на хормони изисква една много по-задълбочена подготовка и познаване на процесите свързани с възпроизводството при овцете. Въвеждането на хормоналните методи за направляване на репродукцията при този вид животни е един от начините за превръщането на отрасъла от губещ в печеливш.