При бозайниците раждането е естествен и физиологичен процес. Плодът напуска майчината утроба в момент, когато е напълно развит и по-нататъшното самостоятелно съществуване във външната среда е възможно. Същевременно удължаването на бременността (преносена бременност) е опасно както за майката така и за плода.
Известно е, че раждането не настъпва внезапно и не трае само един миг. То оставя след себе си следи. Разпределени във времето, съществува една каскада от последователни процеси, протичащи както в организма на майката, така и в плода. Всички те гарантират спонтанното и здраво раждане. В тази връзка се различават т. нар. предродилен период, същинско раждане и следродилен период (пуерпериум).
В хронологичен ред започваме с първия, предродилният период. Това е интервалът от време, който има само една ясна, добре обособена граница – началото на раждане. Назад то се простира в рамките на последните 10-20 дни от бременността.
Раждането настъпва след изтичане срока на бременността. При кравата средната й продължителност е 285 дни, при овцата и при козата 150, при кобилата 335, при свинята 114. Разбира се това са ориентировъчни стойности и не биха могли да се приемат като категорично указание за това, кога ще бъдещата майка. Така например при говедото бременността варира от 278 до 290 дни. Според някои автори колебанията дори са по-големи.
Необходимо ли е фермерите и гледачите да знаят, кога ще настъпи раждането, и кои са неговите предвестници. Отговорът е категоричен – да, необходимо е. Причините са няколко. На първо място, това е своевременното изпълнение на всички организационно технически мероприятия, свързани с подготовката на животните и настаняването им в родилното отделение. Късната бременност и самото раждане са периоди, изискващи непрекъснат контрол. Дори и най-малките отклонения биха могли да бъдат начало на сериозни увреждания. Освен това, в зависимост от протичането на предродилния период може да се предсказват проблеми при раждането или дори при последвалия пуерпериум. Като естествен процес, раждането протича самостоятелно и спонтанно. Има обаче едно голямо „НО”. Нерядко е наложително оказване на допълнителна помощ от страна на човек, който трябва да присъства и осъществява така необходимия контрол. В противен случай, при възникване на пречка или проблем и за родилките и за приплодите последствията биха били фатални. Ето защо познанията по тези въпроси са актуални, с непосредствена практическа значимост.
Признаците свидетелстващи за настъпващо раждане биват външни и вътрешни. Първите се установяват при оглед на животните и чрез извършване на някои елементарни изследвания. Достъпни са широк кръг, дори и за неспециалисти. Вътрешните признаци по принцип са по-точни, обективни и се основават на някои специфични методи на изследване (вагинално, ректално, ултразвуково, хормонално и др.). Извършването им изисква специфични познания, умения и оборудване и се извършват от ветеринарен лекар.
Характерно за наближаващото раждане е, че животните стават по-трудно подвижни, предпочитат повече да лежат, силно наедряват. При повечето видове коремът на бъдещата родилка се уголемява силно. Особено добре изразени са тези промени при козата (сн. 1)
Характерни изменения настъпват в областта на външния полов орган. Вулвата се удължава и едематизира (сн. 2). Всъщност това е подготовка за раждането, като размерите й не трябва да бъдат пречка за преминаването на плода. С наближаване на термина най-рано седмица преди това, от външния полов орган при преживните започва да се отделя секрет (разтапяне на запушалката) (сн. 3). Въпреки възприетите схващания, е важно да се знае, че изтечения не се установяват при всички индивиди. Следователно те не могат да бъде универсален критерий за предстоящо раждане. Според проведени от немския професор Wehrend и сътр. 2009 нови изследвания, седем дни преди раждането обилни изтечения се наблюдават при около 5-10 % от животните, слаби при около 35-40%, а при около 55% не се установяват. Интересна е картината 8 часа преди самото отелване – отново при около 10 % от животните изтеченията са силни, слаби в около 55%, а такива не се наблюдават в около 35-40% от случаите. Това са едни изключително интересни факти. Следователно липсата на изтечения от вулвата не би могло да бъде показателно за това, че животното няма да роди много скоро.
Друг контролиран параметър са промените в областта на таза. Кръстецът хлътва, широките тазови връзки се разхлабват и омекват (сн. 4). Всичко това е част от подготовката на твърдия родилен път за предстоящото раждане. Върхът на опашката става изключително гъвкав, позволяващо неболезненото й превиване на 180 градуса (сн. 5).
Млечната жлеза, представлява един от най-важните индикатори, отразяващи репродуктивния статус, а в случая развитието на бременността. Състоянието й много точно алармира за предстоящото раждане. С наближаване на термина вимето се развива интензивно, уголемява се, установява се оток, кожата се изпъва, гънките изчезват и непосредствено преди партуса млечните папили при кравата се изпълват с мляко, стават гладки и заоблени. Голяма част от животновъдите у нас обобщават всичко това с две думи – „вимето напращява”. Особено характерни са промените при първескините, при най-млечните животни (сн. 6) и при свинята (сн. 7). На шестия час преди опрасването при свинята би могло да се издои коластра. При кобилата, като вид с особена стойност са извършени най-детайлни изследвания относно промените в млечната жлеза и секрета й в зависимост от оставащото време до предстоящото раждане. В единични случаи млекоподобен секрет може са се издои още 5 дни преди термина, а в деня на ожребването той се доказва при всички индивиди. Проучвания са извършени и по отношение на динамиката на промените в химическия му състав, което най-точно спомага предсказването момента на раждане. В по-развитите страни съществуват надеждни диагностични тестове, които намират приложение в условията на практиката.
С наближаване на термина при някои видове се забелязват специфични поведенчески реакции. Майките се усамотяват, правят гнездо. От селскостопанските животни това най-добре е изразено при свинята. Прави впечатление риенето с крайници и заравянето в сламата, в случай че има такава.
Съществуват признаци и симптокомплекси по време на късната бременност, които будят безпокойство и налагат спешната намеса на ветеринарен лекар. В това отношение биха могли да се посочат някалко примера. Екстремното уголемяване на корема е състояние, при което той става свърхобемист и придобива бъчвоподобна форма. В случая би могло да се касае за многоплодие, но също така и за воднянка на околопродните обвивки, плода или някои други аномалии. Напъните са съпроводени с безпокойство, болезненост, лягане ставане, понякога диария и др. Тези признаци са характерни за стомашно-чревно разтройство, за преждевременно раждане, превъртане на матката. Особен интерес представлява обратно развитие на млечната жлеза, което се установява най-често при овцете. Представлява състояние, при което, вимето се смалява изведнъж, набръчква се и няма дори следа от мляко (сн. 8). Най-често това е показателно за патологично прекъсване на бременността, а ако е съпроводено с влошено общо състояние на майката указва за задържане на плода в родилния път и неговото гнилостно разпадане. Разбира се помощ трябва да се потърси във всички случаи, когато бременното животно откаже от храна, залежи или се появят кървави изтечения от външните полови органи.
Голяма част от гореизброените състояния са животострашаващи и налагат провеждането на незабавен лечебен курс. Ветеринарният лекар е специалиста, който най-точно може да предскаже и определи началото на раждането или пък да диагностицира най-ранните болестни симптоми. За тази цел той извършва цяла гама от изследвания, ректално, преглед с видеозон, определя някои параметри на кръвта и др.
Родилният период налага редовен контрол от специалист. Така в случай на нужда предприетите мерки ще бъдат незабавни, което е от първостепенно значение. Със сигурност направените в тази насока инвестиции ще се върнат многократно.
Сн. 1 Уголемяването на корема е най-характерно за бременните кози, особено когато износват 3-4 ярета.
![](https://plamenvet.com/wp-content/uploads/2021/07/image-4.png)
Сн. 2 Преди раждането външния полов орган се уголемява, едематизира и се подготвя за преминаващия плод ( по Wehrend).
![](https://plamenvet.com/wp-content/uploads/2021/07/image-7.png)
Сн. 3 Изтеченията от външния полов орган са свидетелство за наближаващо раждане.
![](https://plamenvet.com/wp-content/uploads/2021/07/image-8.png)
Сн. 4 С наближаване на раждането, настъпват характерни промени в областта на таза. Кръстеца хлътва, широките тазови връзки се разхлабват и омекват ( по Wehrend).
![](https://plamenvet.com/wp-content/uploads/2021/07/image-9.png)
Сн. 5 Преди раждането върхът на опашката става изключително гъвкав, позволяващо неболезненото й превиване на 180 градуса ( по Wehrend).
![](https://plamenvet.com/wp-content/uploads/2021/07/image-10.png)
Сн. 6 и 7 Преди раждане млечната жлеза при животните „напращява”, особено добре този процес е изразен при свинята.
![](https://plamenvet.com/wp-content/uploads/2021/07/image-12.png)
![](https://plamenvet.com/wp-content/uploads/2021/07/image-11.png)
Сн. 8 Понякога дори непосредствено преди отелването, вимето изглежда смалено, набръчкато и няма мляко. Най-често това е свидетелство за умиране на плода в родилния път.
![](https://plamenvet.com/wp-content/uploads/2021/07/image-13.png)