Есента е сезон, когато по-голяма част от дребните стопани разчитат на финалното бързо нарастване и угояване на отглежданите от тях прасета. В големите ферми, където производствения процес е непрекъснат, липсва строго изразена сезонност в грижите за животните. Независимо от съществуващите различия, първопричините за съпътствуващите проблеми и при двете технологии могат да са общи.
Диарията като симптом, често се проявява както при новородените, при подрастващите, така и и при прасетета за угояване. Причинява се от инфекциозни агенти, но не рядко тя е следствие на грешки в храненето, водещи до храносмилателни разстройства, особено разпространени в екстензивното свиневъдство. В интензивния сектор, където всичко е дозирано и нормирано, те са обусловени от прекаленото изнежване, разнопосочната понякога безпринципна борба срещу различни инфекциозни агенти.
Кои са причините за неинфекциозните диариите при прасетата ?
Първият критичен пункт е съхранението на фуражите. Хаосът в складовите помещения, запрашеността, смесването на стари и нови партиди фуражи, неправилният температурен и най-вече влажностен режим водят до интензивното намножаване на микроорганизмите и увеличаване на продуктите от тяхната жизнена дейност (токсините) във фуражите.
На второ място, голямото количество некачествени фуражи с преобладаващо груби или трудно резорбируеми съставни части дразнят стомашно-чревния тракт. Свързват водата или водят до ликвидиране на полезната микрофлора. Неблагоприятно въздействие оказват и въглехидратните храни, дадени в голямо количество като единствена храна – пресни картофи или цвекло, ряпа и други кореноплодни, отпадъци от пивоварната индустрия, продукти след ферментация (джибри). Фуражите с оскъдно количество влакнини са опасни, тъй като те водят до т. нар. гнилостна диария. Трудносмилаемите протеини (бобови култури, грах, леща) също дразнят.
Понякога обстоятелствата позволяват, внезапно, рестриктивната дажба да се замени с едно «ударно» предоставяне на «деликатесни» фуражи, поради временен излишък или с цел да се навакса загубеното. Внезапната смяна на хранителния режим и на приеманите храни почти винаги предзивква храносмилателни разтрайство. Такова е преяждането с мляко, суроватка или зелени фуражи. Несъобразеното с възрастта изхранване също е причина за диарии. Например дохранването на бозаещите прасенца с голямо количество краве мляко почти винаги уврежда здравословното им състояниел.
Какви всъщност са реалните последствия от това неправилното хранене ? Вида и жизнената дейност на бактериалната флора в храносмилателния тракт е тясно свързана с физиологичните процеси при свинете. При естествени условия с приемане на фуражи с по-голямо количество въглехидрати, настъпва увеличаване на млечно-киселите бактерии в дебелите черва.
Пренапълването на стомаха след лакомо преяждане води до пренатоварване, нарушава чревната моторика. По този начин условнопатогенни причинители като коли-бактерии например се активират, те отделят ендотоксини, предизвикващи локален възпалителен процес. Той предотвратява придвижването на стомашното съдържание към червата, и първоначално може настъпи дори повръщане, а след това диария. Тук е мястото да се отбележи, че фуражи, които притежават голям капацитет да свързват киселините (минерали и/или протеините) благоприятствуват неутрализирането на колибактериите в тънките черва.
Обикновено след 6-12 часова диета и коригиране на хранителния режим състоянието при засегнатите животни се нормализира. Ако обаче проблемът перзистира продължително време – настъпват трайни увреждания, съпроводени с намален прираст, угояване при голям разход на фуражи.
Кога посочените проблеми могат да възникнат и при нормален хранителен режим ?
При скрито протичане на някои инфекциозни болести (дезинтерия, непълно излекувана вирусно обусловена атрофия на въсите на червата) резорбцията на вода и хранителни вещества е нарушена.
По какъв начин се разпознава това – при редуциране на храненето такива животни изглеждат здрави, при нормализиране на дажбата обаче отново се появява диария. В тези случаи трябва с храната да се подават антибиотици или други антимикробни химиотерапевтици.
Ако хроничните храносмилателни разстройства продължат и след антибактериалната терапия, задължително трябва да се смени хранителния режим !
Най-удачно, особено за малките стопанства, ако освен трудносмилаемите и богати на хранителни вещества фуражи, на свинете и прасетата се предоставят и известно количество несмилаеми баластни вещества (слама, пръст, глина, дори и пясък). В малки количества те действат благоприятно върху храносмилането. Те се приемат с охота. Не трябва да се забравя, че при естествени условия, или когато се изкарат навън, прасетата непрекъснато рият, като по този начин търсят и приемат намерената храна. Това е съпроводено с отделяне на голямо количество храносмилателни сокове, подобряване на моториката на стомашно чревния канал, отлично усвояване на фуражите, комфорт и по-добър жизнен статус за всеки индивид. Освен всичко друго баластните вещества абсорбират токсичните продукти на обмяната на веществата.