Защитата на организма от инфекциозните агенти се осъществява по два начина. На първо място стои имунитета. Когато той е силен, се гарантира стабилна устойчивост и неуязвимост. Разбира в условията на реалния живот винаги има фактори, срещу които организмът е безпомощен. Въпрос на шанс е дали той ще се срещне с тях. Ако това се случи, без помощта на лекарствата изходът би могъл да бъде фатален. Именно те, различните продукти на фармацевтичната индустрия, най-вече в лицето на химиотерапевтиците и ваксините, представляват вторият съхраняващ живота фактор. Един пример – може ли някой да си представи съвремието ни без антибиотици !
Изкуството наречено медицина се състои не само в това, да се насърчава имунитета и да се прилагат определени лекарства, но и да се намира най-точния и рационален баланс между тези две форми на защита. Печеливша е онази стратегия, при която се разчита главно на естествените защитни сили на организма ! В тази връзка една от основните задачи на ветеринарния лекар е да съдейства за минимизиране на въздействията, които възпрепятствуват формирането на една нормалната имунна устойчивост.
За широкия читател, всичко това би било в сферата на общите думи, ако не намери израз в поне един конкретен пример ! Да вземем като такъв заболеваемостта и смъртността при новородените телета !
Отелването на кравата е събитие ! Награда за дългогодишните усилия на всички, които полагат грижи и осигуряват просперитета на фермата или стопанството. Малцина осъзнават, че цената на едно теле е по-голяма от финансовия еквиланет, съответствуващ на неговата продажна стойност. Осигуряването на достатъчен брой здрави приплоди, гарантира независимост. Не трябва да забравяме също, че особенно за малките еднолични стопанства, новородените телета са обект на по-специални грижи и любов. Може би в известна степен, контактът с животните компенсира и допълва дефицита на човечност, съществуващ в отношенията между хората в нашата страна.
Различните вируси, бактерии, гъбички са важна причина за заболеваемост и смъртност при животните. Те предизвикват гастроентерити (диарии) или респираторни смущения (бронхопневмонии). Борбата срещу различните инфекциозни агенти се осъществява в няколко направления. Гарантирането на адекватна имунна защита е най-важното звено, без което всички други мероприятия и средства са обречени на провал.
Непосредствено след раждането си телето е беззащитно. В организма му липсват факторите на имунитета. И все пак, какъв е механизма на неговото оцеляване ? Известно е, че през първите 5-6 дни след отелването млечната жлеза отделя коластра. В сравнение с нормалното мляко тя съдържа два пъти повече сухо вещество, пет пъти повече белтъци и най-важното 18 пъти по-голямо количество имунни тела ( албумини и гама-глобулини), като количеството им е най-голямо в първите издоени порции. При телетата, коластрата е носител на имунитет. Организмът на новороденото има способността да приема съдържащи се в нея имунните тела през чревната стена. И това се осъществява главно през първите 10-12 часа. Попаднали в кръвта антителата осъществяват ефективна защита срещу бактерии и вируси. По-късно, особено след втория ден, храносмилателната система става трудно пропусклива за имуноглобулините. В тази връзка златно правило, което трябва да се спазва е, че първоначалното захранване на телетата с коластра трябва да става най-късно до 3-я, а второто до 10-12-я час, като общото й количество през този период от време да бъде около 2,5-3 литра.
Не винаги обаче своевременния прием на достатъчно количество коластра гарантира сигурен успех ? Съществуват и някои особености, които трябва да се имат предвид.
Коластрата от многораждалите и по-възрастните крави съдържа над 20% повече и по-качествени антитела в сравнение с юниците. Ето защо понякога заболяват и умират телетата единствено на юниците. Във всеки регион, населено място, ферма, дори обор върлуват определени микроорганизми. Попадайки в една нова среда (при покупка например) бременните животни изграждат антитела насочени точно срещу тези причинители. По-късно същите тези антитела се отделят и с коластрата. За да настъпи преустройството във функцията на имунната система е необходимо известно време. В тази връзка през последните два месеца от бременността, кравите трябва да се отглеждат там, където ще се отелят. В противен случай се получава несъответствие, между антителата и инфекциозните причинители в околната среда. Новородените телета ще получат неефективна защита и риска от висока заболеваемост и много голям !
В условията на практиката е проблемнно изхранването на телетата, чиито майки са умрели по време на раждането или нямат мляко. Установено е, че при много къс сухостоен прериод (под 50 дни) качеството на коластрата е занижено. Същото важи и за случаите, когато първото доене закъснее или отелването е през определени сезони (късна зима, ранна пролет, сухо и горещо лято). Тогава концентрацията на антителата е ниско. Освен всичко това изхранването на телета с майчино мляко при мастит е противопоказано.
Приложението на антибиотици в случаите, когато коластрата е твърде малко или е некачествена не винаги е увенчано с успех. Причините за това са две. Лекарствените средства или попадат твърде късно в организма или пък самите инфекциозни причинители са вируси, срещу които антибиотиците не действат. Следователно химиотерапевтиците не могат да заместят напълно естествените фактори на имунитета.
На вашето внимание предлагам едно достъпно и изключително евтино решение на проблема – заболеваемост и смъртност при новородените телета !
Поддържайте определен резерв от коластра ! Като донори да се използуват стари крави, намиращи се в добро телесно и здравословно състояние. При първото доене, излишната коластра се събира в чисти съдове, след което незабавно се замразява във фризер при температура – 20 градуса. Съхранена по този начин тя не губи от своите качества и съдържание на антитела в продължение на месеци. Преди употреба, се затопля бавно на водна баня до температура около 38-40 градуса, като за целта в никакъв случай не трябва да се използуват микровълнови печки.
Ако се касае за юници, чиито телета са застрашени поради недостатъчна протективна способност на майчината коластра, преди да се даде за изхранване, същата се смесва по равни части с тази от крава донор (възрастно и здраво животно, отглеждано дълго време в кравефермата).
Нещо повече ! В проведени изследвания (Kaske et al., 2003) е доказано, че ако телета приемат коластра през първите 2 седмици, част от антитела, въпреки че не могат да се резорбират, се закрепват на определени места в чревната лигавица и така гарантират по-продължителната локална защита срещу инфекциозни агенти. Това е удачно да се прилага във ферми, където процентът на храносмилателните разстройства при новородените е много голям. Заболеваемостта е ниска, а прирастът не само през първите седмици, но дори до 90-я ден след раждането е по-добър (Groenewold, 2005).
Доц. д-р Пламен Георгиев